Овцевъдка: Това, че имам 200 овце и 200 дка пасище, ме прави богата пред държавата. Имам четири деца и не получавам детски за тях
" Имам четири деца и не получавам детски за тях, а те не могат да получат стипендия, тъй като съм прекомерно " богата " ", споделя пред Агри.БГ овцевъдката от село Войсил Мария Петракова. В думите й има подигравка, несъмнено, има горест, само че и основателна горделивост. Мария в действителност е щастливка!
Вече сме ви разказвали за нея преди две години, само че от този момент фермерката е съумяла да модернизира фермата си – към този момент има нов трактор, който в действителност е от някоя далечна година на предишния век. Като мъжко момиче Мария съумява да пребори проблемите на остарялата машина, тъкмо както се бори с всички компликации и неправди в живота си.
" Това, че имам 200 овце и 200 дка пасбище, ме прави богата пред страната. Субсидията ми се счита като 100% облага, макар че няма никаква логичност това да е по този начин. Истината е, че с цел да можем да оцелеем, да гледаме децата си и животните, със брачна половинка ми работим в допълнение – той – главно в строителството, а аз нощно време съм надзирател ", разказва овцевъдката.
Както и доста други, овцевъдката изхарчва по-голямата част от дотацията през декември за храна на животните, разплаща задълженията и настоящите разноски и би трябвало да изкара до Великден, когато почва да продава агнета, или до по-късно – когато стартира да предава млякото си. Всъщност последното не е напълно правилно, тъй като от време на време животновъдите получават с месеци, че и с години по-късно парите си от мандрите.
Въпреки това Мария е твърдо решена децата й да не бъдат лишавани, да се образоват и да развият уменията и гениите си. Те са положителни възпитаници, спортуват, а едната й щерка неотдавна завоюва народен училищен конкурс за есе. Есе, в което споделя за възхищението си към своята майка, за фермата и любовта към животните. Тези същите деца са лишени с изключение на от детски надбавки, само че и от стипендии.
Те обаче имат светлия образец от своите родители, а родителите им имат тях. За петнайсетте години фермерство семейство Петракови са натрупали доста незабравими мигове – живот във фургон, построяването със личен труд на стопанска сграда, увеличение на стадото, на семейството… и доста неравностойни борби. Можеха ли да се оправят по-добре? Зависи от аршина, с който мерите. Това обаче изрично не анулира въпросите към страната.
" Аз в действителност съм доста богата. Да сме живи и здрави със брачна половинка ми ще си отгледаме децата и напук ще продължим да си гледаме и овцете ", безапелационна е Мария Петракова.
Вече сме ви разказвали за нея преди две години, само че от този момент фермерката е съумяла да модернизира фермата си – към този момент има нов трактор, който в действителност е от някоя далечна година на предишния век. Като мъжко момиче Мария съумява да пребори проблемите на остарялата машина, тъкмо както се бори с всички компликации и неправди в живота си.
" Това, че имам 200 овце и 200 дка пасбище, ме прави богата пред страната. Субсидията ми се счита като 100% облага, макар че няма никаква логичност това да е по този начин. Истината е, че с цел да можем да оцелеем, да гледаме децата си и животните, със брачна половинка ми работим в допълнение – той – главно в строителството, а аз нощно време съм надзирател ", разказва овцевъдката.
Както и доста други, овцевъдката изхарчва по-голямата част от дотацията през декември за храна на животните, разплаща задълженията и настоящите разноски и би трябвало да изкара до Великден, когато почва да продава агнета, или до по-късно – когато стартира да предава млякото си. Всъщност последното не е напълно правилно, тъй като от време на време животновъдите получават с месеци, че и с години по-късно парите си от мандрите.
Въпреки това Мария е твърдо решена децата й да не бъдат лишавани, да се образоват и да развият уменията и гениите си. Те са положителни възпитаници, спортуват, а едната й щерка неотдавна завоюва народен училищен конкурс за есе. Есе, в което споделя за възхищението си към своята майка, за фермата и любовта към животните. Тези същите деца са лишени с изключение на от детски надбавки, само че и от стипендии.
Те обаче имат светлия образец от своите родители, а родителите им имат тях. За петнайсетте години фермерство семейство Петракови са натрупали доста незабравими мигове – живот във фургон, построяването със личен труд на стопанска сграда, увеличение на стадото, на семейството… и доста неравностойни борби. Можеха ли да се оправят по-добре? Зависи от аршина, с който мерите. Това обаче изрично не анулира въпросите към страната.
" Аз в действителност съм доста богата. Да сме живи и здрави със брачна половинка ми ще си отгледаме децата и напук ще продължим да си гледаме и овцете ", безапелационна е Мария Петракова.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ