Историк: В България не е имало робство в смисъла на „Чичо Томовата колиба”
Имало ли е турско иго в България? След изявлението на обществения антрополог Харалан Александров, че това е единствено метафора, " Стандарт " потърси един от най-хубавите ни експерти за интервала 15-18 век - историка от Софийския университет доцент Светлана Иванова.
Доц. Иванова, от време на време се повдига въпросът имало ли е турско иго в България или не, в последно време го повдигна и общественият антрополог Харалан Александров. Вие сте индивидът, който най-добре познава тематиката. Какво е Вашето мнение като експерт за интервала 15- 18 век?
В България има не един и двама съществени историци, които се занимават с този интервал. С тези проблеми се занимават и други сътрудници, да вземем за пример литератори като Албена Хранова, Николай Аретов. Дебатът, който неизвестно за какво внезапно се задейства, не е от през вчерашния ден. Нали разбирате, че от един исторически монумент от 17 или 18 век не може да очаквате да се напише черно на бяло еднопосочен отговор? Всъщност на процедура написа, че е нямало иго в този смисъл, в който ние в този момент го разбираме. Ние би трябвало първо да дефинираме какво е иго. А в действителност можем да го обсъждаме през целия ден и най-после да се окаже, че се занимаваме не с въпроса „ какво е иго ” през ХV или ХVІІІ в., а до каква степен българите могат да дефинират един интервал от предишното си по един или различен метод.
Още през 2016 година, когато се променяха образователните стратегии, имаше намерено писмо от български историци. Те се възмутиха, че ги упрекват тях, както и експертите в Министерството на образованието, за какво в учебниците не се постанова императивно, че българите са живели пет века под " турско иго ". И че – видите ли – злонамерено някой скрито е сменил името на този интервал от турско иго на общуване (а преди – присъствие). Но всичко това бяха грозни операции. И не инцидентно това намерено писмо бе подписано от към 300 наши историци – професори, доценти, учители. Мисля, че това, което сплоти колегията, беше, че историята има право да бъде просвета, колкото и да се пробват да я използват за друго. Има право да се занимава с теоретични въпроси, а не да се свежда до инструмент за заглавичване на хората, когато не искаш да мислят за сегашното и бъдещето си. Както всяка просвета, историята има право да дебатира, а не да има една формулировка и всички да се придържат към нея. Учените се подписаха тъкмо поради това, че техните занимания не могат да бъдат разтерзавани единствено тъй като на някого му харесва избрана теза.
Междувременно, в стратегиите по история, разногласието за това, което ще влезе в учебниците и което е било подбуда за дебата, се е въртял по какъв начин тъкмо да бъде поднесена информацията, тъй като опаковката е значима. Но тихомълком, до момента в който ние се разправяме за едно или друго, този интервал от българската история - от 15 век до началото на историята, т. е. до Паисий, бе безусловно сплескан в учебното преподаване. Не толкоз в стратегиите, а като образователно време. Става дума за два-три урока, които побират три века
И тук има надменно отношение освен към колегията, която се занимава с този интервал, а и към живота на дузина поколения българи и тяхното изпитание да запазят себе си като българи. Ние с лека ръка се отхвърляме да разберем какво се е случвало тогава. А това време даже и в този момент ни дърпа за ръкава. Ако не ни интересува какво съответно се е случвало в този интервал, какво значение има дали е било или не е било „ турско иго ”.
Хората гледат на този интервал като на нещо доста хомогенно. Всъщност по какъв начин се е променял тогава животът на българите?
За този интервал знаем много, само че не за царе и велики владетели, а за живота на елементарните хора. И тук се изправяме пред един забавен проблем - тъкмо към дебатите за робството в МОН и Софийския инспекторат имаше срещи с учители, учени и специалисти. Бяха изнесени данни, че в междинното обучение историята е на последно място като харесван предмет. Историята, която е като приказка! Вероятно е поради многото фактология, която трансформира учебниците в телефонен справочник. Има обстоятелства, само че няма роман, да не приказваме за разбори. Учителите споделиха, че тъкмо този интервал за тях е плодороден, с цел да могат да преподават тематики, които разсънват децата. Това са тематики за всекидневието, за празниците и делниците, за историческата демография, стопанството, културата и религиите, за контактите и споровете сред тях, за хората и природата. Учителите откриват подобаващ материал и методика да образоват на историческо мислене и разбор. И на този декор ние редуцираме часовете. А тъкмо посредством тях можем да научим децата да мислят и да проучват, не просто да запомнят някакви дати. А това, че тези епохи наподобяват по този метод в учебниците, изискуем на нашата обща учителка проф. Цветана Георгиева.
А кой съгласно Вас е правилният термин за този интервал, който би трябвало да се употребява?
Това е доста дълъг диалог, тъй като сме привикнали историята на България да се разпознава с държавната история. Нека Ви дам образец. Наскоро излезе учебник на проф. Иван Тютюнджиев от Великотърновския университет, който за жалост без време умря, със заглавие „ История на българите ХV-ХVІІ век ". Тогава в действителност от политическа позиция, тъй като няма българска страна, сме под османска власт. Това е просто история на българите, които в този интервал са живели по нашите земи. Но това не е иго. Но съгласно мнението на обществото, би трябвало да има оценка. А когато напуснем науката и стигнем до страстта и до етикетите, всеки може да го кръщава както желае. Изтъкват се и съответни обстоятелства за хора плебеи по нашите земи.
Какви права е имал или нямал българинът в този интервал?
Това е прекомерно комплицирано. Аз съм работила 14 години в ориенталския отдел и част от документите, които в този момент се цитират, аз съм ги превела на български език. И много мои сътрудници пишат по тази тематика - имало ли е, нямало ли е иго. Ето, в последно време прелестни текстове разгласява Олга ТОдорова. Но буйните спорещи просто не разясняват сходни изявления. Въпросът е какво разбираме под иго - чичо Томовата барака ли си представяме, съветските крепостни селяни ли. У нас и селяните, и дребното български жители, и евреи, и арменци, и ромите, които са живели по нашите земи, са се наричали парадайса. Това е юридическият и на практика термин. Това не са плебеи. Те са данъкоплатци. На другия полюс са били представителите на господстващата класа, едно време им викахме " феодална класа ". Те получават от страната - не работят, а служат. А другите са бачкаторите, които работят и заплащат налози - те са жители на империята. Но могат да купуват имущество, да вървят на съд. Докато да вземем за пример еничарите се водят плебеи на султана. На тези мутри на Османската империя султанът може да им вземе главата когато си желае, само че пък другояче са недосегаеми.
Те не заплащат налози, султанът ги храни - робите ги храни техният стопанин
Вече никой не споделя, че българският селяндур, който е имал парцел, е бил персонално неразполагаем. А представете си един чичо Том, който заплаща налози и се дами за която си желае. Но отново се запитвам – какво си представяме, когато питаме имало ли е турско иго? Онзи режим е бил нечовечен, неправдив, от ден на ден е захлупвал историческата ни вероятност - всичко това е по този начин, само че дано въпреки всичко приказваме за юридически категории. А в случай че приказваме за обществени категории - кой е бил безпаричен, кой богат - може да се окаже, че в Анадола има едни дрипльовци, които са доста по-бедни и нещастни, в сравнение с някои българи. Някои хора настояват: " Да, само че не сме имали страна ". Боравят със модерни категории, а точно, че политическата несвобода, че неналичието на лична национална страна може да бъде окачествена само като иго. Но тук влизаме в една държавно-политическа материя, която има доста модерно звучене и изисква доста тънък метод и сериозен теоретичен спор. Но на този интервал, в случай че желаеме да му намерим етикет, може и да намерим някоя друга дума, тъй като думата " иго " има и различен смисъл. Според мен обаче историята не трябва да се употребява като бухалка за малтретиране на идентичността и самочувствието на българските жители. А май най-после все подобен резултат се получава. Дори и аз с това изявление може би сипвам вода в мелницата на манипулциите.
Инфо: www.standartnews.com
