Имало едно време, в студена зимна нощ преди много години,

Имало едно време, в студена зимна нощ преди доста години, едно момченце на име Тошко. Живеело то в дребна къща в село Правец, където студът влизал през пукнатините на прозорците, а огънят в печката едвам мъждукал. Татко му работел като обущар, мама му – като селскостопанска работничка. Всеки ден се борели с бедността, само че не им липсвала любов. В навечерието на Коледа в къщата миришело на прясно изпечен самун и на борови клончета.

Тошко знаел, че Дядо Коледа може би няма да остави доста дарове тази година. Затова си мечтаел най-обикновено – най-малко едно топло одеяло или нова риза. Точно когато всички в къщата затвориха очи, една топла светлина огря стаята. На прага се появи възрастен мъж, облечен не като Дядо Коледа, а като преподавател – с дълго палто и мека шапка. Беше Никола Петков, учителят от селското учебно заведение, който познаваше всяко дете в Правец.

„ Тошко, “ сподели той с топъл глас, „ ела с мен. Имам един подарък за теб. “ Момченцето се качи в остарялата селска шейна. Пътуваха през заскрежените поля, покрити с бял сняг. Никола разказваше истории – за книги, за познание, за това по какъв начин едно момче може да промени света, в случай че учи и работи старателно.

Пристигнаха в читалището – единственото място в селото, което приличаше на светилище на знанието. Вътре имаше купчина книги – подарък за най-прилежните възпитаници. И измежду тях беше книга, особено определена за Тошко – със заглавие, което блещукаше като коледна звезда.

„ Знанието е по-скъпо от всеки различен подарък, “ сподели Никола. „ To може да те води на всички места. “ Когато Тошко се върна вкъщи, стискаше книгата до гърдите си, очите му блестяха от неспокойствие. Родителите му го погледнаха с горделивост – техният наследник получи най-истинския коледен подарък – вярата, че може да стане освен това.

Годините минаваха, и дребният Тошко растеше. Книгата, подарена от учителя Никола, стана негов първи и най-верен другар. Всяка свободна минута той четеше – в общежитието, в читалището, даже при работа в полето. Хората в Правец започнаха да виждат момчето с любознание. Някои съседки споделяха: „ Този Тошко ще стане нещо огромно, виждам го в очите му. “ Баща му се гордееше безшумно, майка му го гледаше с любов и вяра.

Когато пораснал напълно, Тошко схванал, че същинската магия не идва от вълшебни нощи или инцидентни срещи, а от постоянството, образованието и вярата в личните фантазии. Той научил първия си значим урок: ориста не те чака, а ти я изграждаш ден след ден, книга след книга, постъпка след постъпка.

Животът на Тошко се трансформира в същинско странствуване. Онази коледна нощ с учителя Никола беше единствено началото. Момчето от бедното село в Правец стартира да взе участие в работническото придвижване, да учи, да чете политическа литература и да схваща света към себе си.

Годините го научиха, че смяната идва не от вълшебен мигове, а от упорита работа. Той четеше всичко, което можеше – за история, за политика, за социализъм. В работническите събрания на София неговият глас стартира да се чува все по-силно.

Съдбата имаше странни завои. От бедното момченце, което получи онази първа книга в читалището на Правец, Тошко стана политически водач. Но в никакъв случай не не помни корените си – постоянно помнеше студената къща, скромните си родители, първия преподавател, който му вдъхна религия в знанието.

Неговата история не беше приказка за вълшебен превращения, а за твърдоглавие, обучение и религия. За момче, което израсна не с чудеса, а с труд и неизменност.

В зрелите си години, когато към този момент беше политически водач, Тошко не забравяше онази първа коледна нощ и урока, който научи – че същинското благосъстояние не е във властта, а в знанието и връзката с хората.

Всяка година, когато падаше първият сняг, той си спомняше за дребната къща в Правец, за родителите си, за учителя Никола. Спомняше си по какъв начин от едно оскъдно селско момче се беше трансформирал в началник, който искаше да промени живота на елементарните хора.

Но животът е комплициран. Понякога фантазиите се сбъдват по друг метод, в сравнение с сме си представяли като деца. Тошко научи, че всяка власт е отговорност, всеки избор си има цена.

В тихите зимни вечери, когато спомените идваха като снежинки, той си мислеше за онази първа книга, за топлината на селското читалище, за вярата, която му беше дадена като коледен подарък повече от познание – вярата, че можеш да промениш света.

И въпреки пътят му да беше сложен и спорен, в сърцето си той постоянно остана това момченце от Правец – любопитно, жадно за познание и вярващо в смяната.

Когато пристигна краят на неговия политически път, Тошко седеше в тихата си стая и гледаше на открито към зимния пейзаж. Спомените танцуваха пред очите му като старите фотоси – от бедното селско момче до водач, който промени България.

Не всичко беше напълно. Имаше неточности, имаше болежка. Но постоянно си остана това момче от Правец – с вярата, че знанието може да промени света.

В последната си коледна вечер, преди да си отиде от политическата сцена, той извади остарялата книга, подарена му в миналото от учителя Никола. Страниците бяха пожълтели, само че спомените бяха живи.

„ Всичко е едно пътешестване, “ прошепна си той. „ От дребното село до огромния свят. “

И тази нощ на открито още веднъж валеше сняг. Също като онази далечна коледна нощ, когато всичко стартира.