Булевардът на залеза
" Имало едно време... в Холивуд " е филм за залеза. Не е за поверие, че тъкмо режисьорът на свръхенергичните " Глутница кучета " и " Криминале " може да остарее, само че е реалност. К.Т. загатна за пенсиониране още преди премиерата на (разочарованието) " Омразната осморка ", в този момент упорства, че филмите в авторската му биография на режисьор и сценарист - без да броим съдействията, където е нещо друго - ще са тъкмо 10.
" Имало едно време... " е деветият. Точно време за носталгия, ретроспекция и малко горест. Никоя от днешните продукции на Тарантино (сегашният му филм е първият, който не е основан с поддръжката на Харви Уайнстийн) не има гениалната, сурова елементарност на дебюта му, само че техническата умелост, упоритостите, а и бюджетите са нарастнали неведнъж. От дребни самостоятелни филми за бандюги и неудачници, с " Гадни копилета " и " Джанго без окови " той мина към пълноразмерни епоси. Към историчността в тях се отнася много фриволно - въпреки всичко това е индивидът, който отреди на Хитлер ориста да изгори във френски киносалон.
Подобна независимост в боравенето с обстоятелствата следим и в " Имало едно време... в Холивуд ". Редом с двамата - измислени - основни герои, през кино лентата дефилира убитата през август 1969 година брачна половинка на Роман Полански Шарън Тейт, както и неколцина действителни фигури от американското и италианското кино през 60-те години на предишния век (Стив Маккуин, Сам Уонамейкър). Истинска е и историята за кървавата баня в Бевърли Хилс, спретната от хипи комуната на Чарлз Менсън. Но няма да е Тарантино, в случай че не обърне архивите с главата надолу. Затова изчакайте финала на кино лентата, продължаващ над 160 минути. По-важно за него като че ли е да ни върне в духа на епохата.
В Европа преломната - политически и естетически - 1968 година е към този момент отминала, няколко часа преди убийството " Бийтълс " снимат иконичното си секване на " Аби Роуд ", само че Холивуд още не може да осъзнае изцяло смяната, въпреки хипи придвижването и виетнамската война да са в разгара си. " Златната епоха " на огромните студиа и звезди върви към своя край, Рик Далтън (Леонардо ди Каприо) е отломка от нея, обезверено търсеща място в изменящия се свят и кино бизнес. Обичана уестърн звезда от близкото минало, през днешния ден той получава единствено дребни функции в сериали и няма другари с изключение на своя дубльор, в миналото каскадьор в рисковите подиуми из Дивия запад, а в този момент водач и момче за всичко - Клиф Бут (Брад Пит, към този момент 1 към 1 замязял на Редфорд в същата възраст). В своята първа мека, плавна и съгласно някои - скучна - половина " Имало едно време... в Холивуд " е филм за връзките сред двамата попреминали зенита си мъже, зад които се чува далечният неразбираем екот на историята.
Ако в " Омразната осморка " използването на принуждение преминаваше границите на толерантност, тук то изцяло липсва от първите два часа. Възможно е тази липса на динамичност, грубост и чудатост - все неща, трансформирали се в запазени марки на Тарантино през годините - да отблъсне някои от почитателите. За мен тя е прелестен образец за уменията му да гради облици и да работи с артисти. Да не приказваме за неочаквани находки като " дуела " на Клиф с Брус Лий или 8-годишното момиченце, което се вглъбява в облика по Станиславски и се въодушевява от биографията на Уолт Дисни.
Откриващите глави на " Имало едно време... в Холивуд " се гледат с същинска приятност и имат дори, в случай че щете, познавателна стойност. Един от най-заклетите киномани измежду кинотворците по света, изгледал вагони с филми (Франко Неро да вземем за пример ми е казвал, че Тарантино е евентуално единственият човек на планетата, изгледал всичките му 200 роли), К.Т. е и един от огромните познавачи на холивудската история. Самият режисьор е роден през 1963 година и няма доста мемоари от първо лице за описвания интервал. Познава го единствено от филмите му, по тази причина и вероятно го показва облян в романтично-утопична светлина. Сред препратките към действителни герои и събития не се свени да вмъкне намигвания към личните си ленти. Когато събитията в сюжета стартират неизбежно да се нанизват, този свят на неонови светлини, бутафорни фортове, смешни дрехи и западащи автокина е изцяло приключен и реален. Внимателно, без бързане, към този момент сме готови в него нещо да се случи. Получило се е с помощта на превъзходните артисти, оператора виртуоз Робърт Ричардсън и феноменалните костюми на Ариан Филипс.
Както недвусмислено подсказва името му, " Имало едно време... в Холивуд " е приказка за целулоида и огромната заблуда. Шарън Тейт (в ролята Марго Роби) е нейната прелестна, лекомислена и малко глуповата принцеса. Трудно е да се каже кой всред Пит и Ди Каприо е по-перфектен. Навярно черпят сила един от различен за сполучливите си превъплъщения, както героите на Рик и Клиф намират взаимно поддръжка. Не е допустимо и да се отсече дали те сами влагат нечовешка (само)ирония в облиците си, или Тарантино им я е написал. И двамата към този момент са гастролирали в негови филми - Пит в " Гадни копилета ", Ди Каприо в " Джанго ", само че за пръв път си партнират на екрана. Тандемът им е колосален.
На остарели години Тарантино се е разнежил. Това е евентуално най-забавният му, персонален, сантиментален и " лек " за гледане филм. Едничката сцена с неуместна грубост не е изключително дълга, а даже и в този миг на отплата има някаква подчертана кинематографичност, някаква нежна неустановеност дали не ни будалкат с алена багра и халосни патрони. За героите на " Имало едно време... в Холивуд " границата сред протичащото се на екрана и протичащото се в живота е съвсем несъществуваща. Така Тарантино си показва обяснението в обич към киното. И то звучи малко като епитафия.
ФАКТ
Леонардо ди Каприо и Брад Пит в действителност са се появявали към този момент дружно във филм: късометражния The Audition на Мартин Скорсезе от 2015 г.
" Имало едно време... " е деветият. Точно време за носталгия, ретроспекция и малко горест. Никоя от днешните продукции на Тарантино (сегашният му филм е първият, който не е основан с поддръжката на Харви Уайнстийн) не има гениалната, сурова елементарност на дебюта му, само че техническата умелост, упоритостите, а и бюджетите са нарастнали неведнъж. От дребни самостоятелни филми за бандюги и неудачници, с " Гадни копилета " и " Джанго без окови " той мина към пълноразмерни епоси. Към историчността в тях се отнася много фриволно - въпреки всичко това е индивидът, който отреди на Хитлер ориста да изгори във френски киносалон.
Подобна независимост в боравенето с обстоятелствата следим и в " Имало едно време... в Холивуд ". Редом с двамата - измислени - основни герои, през кино лентата дефилира убитата през август 1969 година брачна половинка на Роман Полански Шарън Тейт, както и неколцина действителни фигури от американското и италианското кино през 60-те години на предишния век (Стив Маккуин, Сам Уонамейкър). Истинска е и историята за кървавата баня в Бевърли Хилс, спретната от хипи комуната на Чарлз Менсън. Но няма да е Тарантино, в случай че не обърне архивите с главата надолу. Затова изчакайте финала на кино лентата, продължаващ над 160 минути. По-важно за него като че ли е да ни върне в духа на епохата.
В Европа преломната - политически и естетически - 1968 година е към този момент отминала, няколко часа преди убийството " Бийтълс " снимат иконичното си секване на " Аби Роуд ", само че Холивуд още не може да осъзнае изцяло смяната, въпреки хипи придвижването и виетнамската война да са в разгара си. " Златната епоха " на огромните студиа и звезди върви към своя край, Рик Далтън (Леонардо ди Каприо) е отломка от нея, обезверено търсеща място в изменящия се свят и кино бизнес. Обичана уестърн звезда от близкото минало, през днешния ден той получава единствено дребни функции в сериали и няма другари с изключение на своя дубльор, в миналото каскадьор в рисковите подиуми из Дивия запад, а в този момент водач и момче за всичко - Клиф Бут (Брад Пит, към този момент 1 към 1 замязял на Редфорд в същата възраст). В своята първа мека, плавна и съгласно някои - скучна - половина " Имало едно време... в Холивуд " е филм за връзките сред двамата попреминали зенита си мъже, зад които се чува далечният неразбираем екот на историята.
Ако в " Омразната осморка " използването на принуждение преминаваше границите на толерантност, тук то изцяло липсва от първите два часа. Възможно е тази липса на динамичност, грубост и чудатост - все неща, трансформирали се в запазени марки на Тарантино през годините - да отблъсне някои от почитателите. За мен тя е прелестен образец за уменията му да гради облици и да работи с артисти. Да не приказваме за неочаквани находки като " дуела " на Клиф с Брус Лий или 8-годишното момиченце, което се вглъбява в облика по Станиславски и се въодушевява от биографията на Уолт Дисни.
Откриващите глави на " Имало едно време... в Холивуд " се гледат с същинска приятност и имат дори, в случай че щете, познавателна стойност. Един от най-заклетите киномани измежду кинотворците по света, изгледал вагони с филми (Франко Неро да вземем за пример ми е казвал, че Тарантино е евентуално единственият човек на планетата, изгледал всичките му 200 роли), К.Т. е и един от огромните познавачи на холивудската история. Самият режисьор е роден през 1963 година и няма доста мемоари от първо лице за описвания интервал. Познава го единствено от филмите му, по тази причина и вероятно го показва облян в романтично-утопична светлина. Сред препратките към действителни герои и събития не се свени да вмъкне намигвания към личните си ленти. Когато събитията в сюжета стартират неизбежно да се нанизват, този свят на неонови светлини, бутафорни фортове, смешни дрехи и западащи автокина е изцяло приключен и реален. Внимателно, без бързане, към този момент сме готови в него нещо да се случи. Получило се е с помощта на превъзходните артисти, оператора виртуоз Робърт Ричардсън и феноменалните костюми на Ариан Филипс.
Както недвусмислено подсказва името му, " Имало едно време... в Холивуд " е приказка за целулоида и огромната заблуда. Шарън Тейт (в ролята Марго Роби) е нейната прелестна, лекомислена и малко глуповата принцеса. Трудно е да се каже кой всред Пит и Ди Каприо е по-перфектен. Навярно черпят сила един от различен за сполучливите си превъплъщения, както героите на Рик и Клиф намират взаимно поддръжка. Не е допустимо и да се отсече дали те сами влагат нечовешка (само)ирония в облиците си, или Тарантино им я е написал. И двамата към този момент са гастролирали в негови филми - Пит в " Гадни копилета ", Ди Каприо в " Джанго ", само че за пръв път си партнират на екрана. Тандемът им е колосален.
На остарели години Тарантино се е разнежил. Това е евентуално най-забавният му, персонален, сантиментален и " лек " за гледане филм. Едничката сцена с неуместна грубост не е изключително дълга, а даже и в този миг на отплата има някаква подчертана кинематографичност, някаква нежна неустановеност дали не ни будалкат с алена багра и халосни патрони. За героите на " Имало едно време... в Холивуд " границата сред протичащото се на екрана и протичащото се в живота е съвсем несъществуваща. Така Тарантино си показва обяснението в обич към киното. И то звучи малко като епитафия.
ФАКТ
Леонардо ди Каприо и Брад Пит в действителност са се появявали към този момент дружно във филм: късометражния The Audition на Мартин Скорсезе от 2015 г.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ