Имало едно време, там някъде из скътаните планински гънки на

Имало едно време, там някъде из скътаните планински гънки на Родопите, красиво селце. Наричали го Дядовци. Състояло се от разпръснати къщурки, накацали високо на хълмовете, откъдето пред човешкото око се откривала смайваща панорама към покрайнината. В къщите му с основи от камък кипял живот, а от комините над покривите с каменни плочи наместо керемиди, се издигал дим. Само няколко десетилетия по-късно Дядовци към този момент е изцяло обезлюдено. Хората си отишли и оставили след себе си единствено празнотата и тъжните мемоари за съществуването му.

 Допреди 40-50 години това чудно красиво родопско селце е било изпълнено с живот и хубост. Тук са живеели към 400 души. Имало е над 60 населявани къщи, начално учебно заведение, кметство, месчид, детска градина, читалищен салон, в който се провеждали юношески забави и се прожектирали филми, хранителен магазин. Селото е било електрифицирано и водоснабдено. Тютюнопроизводството и отглеждането на животни са били главният занаят на популацията. Било е развито и овощарството. Районът се е славел с вкусните си череши, ябълки, круши, жълти сливи, дюли. Местните хора били положителни майстори - зидари, шивачи, бръснари, обущари. В селото е имало и изявени търговци на хранителни и промишлени артикули. В недалечното минало такива са били бай Алятдин и бай Юсеин, които имали магазини в центъра на Ардино. В Дядовци е роден поетът Наджи Ферхадов, който ни напусна наскоро. Родно място е и на Азиз Сафетов (Гьонюл), първият квалифициран библиотекар на Ардино и дълготраен шеф на Библиотеката на университета „ Улудаг " в Бурса. Красиви пейзажи от селото са увековеченив картините на известни художници от страната, които са взели участие в националния пленер по живопис в Ардино през 1980 година.

 Къщите в Дядовци, които са построени от камък, имат своя характерна архитектура. Накацали по скатовете на Родопа планина, къщите се отличават една от друга със личния си жанр. Дядовци е прочут и с производството на вар. Все още наоколо до селото са непокътнати така наречен „ варници ", в които локалните хора са добивали вар от естествените мраморни кариери. Жителите на Дядовци с катъри са разнасяли и продавали вар, с цел да изкарат прехраната на фамилиите си. Много от административните здания в Ардино и в Смолянско са издигнати с тази вар.

 През 60-те години жителите на Дядовци стартират да мигрират в Ардино, Айтос, Асеновград и други обитаеми места навътре в страната. „ Дълги години красивата естествена среда стимулира локалното население да се бори за своето оцеляване и да се отнася с обич и почитание към родния си край. През годините на тоталитарния режим доста фамилии от Дядовци започнаха да се изселват в Турция или да мигрират в разнообразни градове на страната, с цел да търсят прехранване. Първото огромно преселване от селото в южната ни съседка е през 1950-51 година Значително последващо изселване става през интервала 1968 – 1978 година ", спомня си 82-годишният Хасансабри Исмаилов Ахмедов, някогашен ръководител на Изпълнителния комитет на Градския общински национален съвет - Ардино /1966-1974/ и зам.-председател от 1974 до 1979 година

 След демократичните промени през 1989 година хората, които са останали всеобщо следват ориста на хиляди български жители от турски генезис и отпътуват още веднъж в южната ни съседка Турция (Бурса, Истанбул, Измир). След тях остават единствено запустели, ограбени и полусрутени къщи. 70-годишният Байрам Исмаилов е един от жителите на Дядовци, които мигрират в град Ардино. „ Селото беше цялостно с хора. Ден и нощ на всички места имаше живот. Всяка вечер се събирахме в центъра на селото, с цел да вършим сладостен мухаббет с турско кафе ", спомня си той. Предишните поданици на Дядовци, които сега живеят в град Ардино и отвън рамките на страната имат намерение в скоро време да изградят чешма наоколо до новоизграждащия се път до Дяволския мост в памет на всички, които са живели и израсли в селото. Те откровено имат вяра, че с построяването на каскада „ Горна Арда " и реконструкцията и рехабилитацията на пътя от Ардино за Дяволския мост обичаното им село може да се възроди за нов живот.

Днес в Дядовци е безшумно и пусто. Големите двуетажни къщи са порутени, треви и шубраци си проправят път сред вратите и прозорците им, а над каменните плочи на покривите им настойчиво стърчат комините като че ли непреклонни да станат част от разрухата. Бяхме чули, че макар дивотата си село Дядовци има един гражданин. Той живеел напълно самичък в селото към този момент двадесет години и макар пустошта и мъртвилото край себе си отказвал да напусне родното си място. Оказа се, обаче, че към този момент и той не е сред живите и неговата гибел поставя завършек на селото – както в действителност, по този начин и чисто статистически.

Инфо: www.24rodopi.com

Снимки: www.ivanmiladinov.comwww.div.bg