Как звукът на една хармоника стана легендарен
„ Имало едно време на Запад “ (Once Upon a Time in the West, 1968) е един от най-легендарните уестърни, създавани в миналото, а измежду най-запомнящите се моменти в него е звукът на хармоника, изпълнявана от великия Чарлз Бронсън.
Човекът, който в действителност основава този тон, е виртуозът на инструмента Рене Гизен.
Той прави записа, звучащ в лентата, в студио в Мюнхен през 1968 година – годината, в която излиза самият филм.
„ Дали, когато записвах това, предчувствах какво ще се получи? Не, от кое място можех да знам. Никой не предполагаше, че 50 години по-късно тази мелодия ще е издигната в фетиш “, споделя Гизен.
По времето, когато записва мелодията, той към този момент е добър другар с фамозните италиански композитори Енио Мориконе и Алесандро Алесандрони, от които в действителност получава поканата да се включи в плана.
„ Алесандрони ми е разказвал удивителна история, която е същинска. В нея се споделя за три момчета, които се казват… Серджио Леоне, Алесандро Алесандрони и Енио Мориконе. Те са учили дружно, били са другари и един ден след учебно заведение са си споделили: „ Някога ще създадем най-великия филм! “ Е, направиха го! “, споделя музикантът.
Една от легендите споделя, че Гизен записва осъществяването си единствено за 45 минути. Той самия обаче чистосърдечно признава, че не помни по какъв начин е протекъл записът.
„ През 60-те години имаше необикновен взрив в киното. Свирех доста. Всеки ден бях с хармониката в студиото. Понякога ме питат в какъв брой кино лентата съм свирил, давам отговор почтено – не знам. Много. Може би 1000 “.
Гизен извършва хармониката и в различен, не по-малко известен, филм – „ Винету “.
„ Съдбата по този начин и в никакъв случай не ме срещна с Чарлз Бронсън, само че пък за сметка на това звездата от филмите за Тарзан и Винету – Лекс Баркър, беше мой добър другар. Учил съм го да свири на хармоника. Знаете ли, познавам доста артисти от Холивуд. Имали сме епични празненства в Намибия, само че.. апелирам да ме извините, би трябвало да мълча за тях “, майтапи се той.
Рене Гизен хваща хармониката за първи път на 9 години, а единствено две по-късно към този момент го дефинират за виртуоз.
„ Първата мелодия, която се научих да изсвирвам, беше „ Чардаш “ на Монти – спомня си той. – В учебно заведение всеки свиреше или на китара, или на цигулка. Като им споделих, че аз изсвирвам на хармоника, ми се подиграваха. Но след това останаха изумени, като им демонстрирах какво мога “.
Извън студийните записи Рене Гизен постоянно свири като солист със световноизвестни оркестри като Берлинската филхармония, Баварския радиосимфоничен оркестър, Руската камерна филхармония и доста други.
„ Защо съм избрал тъкмо хармониката? Първо, това е най-хубавия и комфортен инструмент за пътешестване. Съгласете се, не е като контрабас да вземем за пример. Но звукът… звукът ме притегли (...) Осъзнах, че хармониката е моето нещо “.
Така първичното въодушевление на Гизен към хармониката след това прераства в обич за цялостен живот. Днес, на 78 години, инструментът е постоянно в джоба му. А той постоянно е подготвен да засвири. -->
Човекът, който в действителност основава този тон, е виртуозът на инструмента Рене Гизен.
Той прави записа, звучащ в лентата, в студио в Мюнхен през 1968 година – годината, в която излиза самият филм.
„ Дали, когато записвах това, предчувствах какво ще се получи? Не, от кое място можех да знам. Никой не предполагаше, че 50 години по-късно тази мелодия ще е издигната в фетиш “, споделя Гизен.
По времето, когато записва мелодията, той към този момент е добър другар с фамозните италиански композитори Енио Мориконе и Алесандро Алесандрони, от които в действителност получава поканата да се включи в плана.
„ Алесандрони ми е разказвал удивителна история, която е същинска. В нея се споделя за три момчета, които се казват… Серджио Леоне, Алесандро Алесандрони и Енио Мориконе. Те са учили дружно, били са другари и един ден след учебно заведение са си споделили: „ Някога ще създадем най-великия филм! “ Е, направиха го! “, споделя музикантът.
Една от легендите споделя, че Гизен записва осъществяването си единствено за 45 минути. Той самия обаче чистосърдечно признава, че не помни по какъв начин е протекъл записът.
„ През 60-те години имаше необикновен взрив в киното. Свирех доста. Всеки ден бях с хармониката в студиото. Понякога ме питат в какъв брой кино лентата съм свирил, давам отговор почтено – не знам. Много. Може би 1000 “.
Гизен извършва хармониката и в различен, не по-малко известен, филм – „ Винету “.
„ Съдбата по този начин и в никакъв случай не ме срещна с Чарлз Бронсън, само че пък за сметка на това звездата от филмите за Тарзан и Винету – Лекс Баркър, беше мой добър другар. Учил съм го да свири на хармоника. Знаете ли, познавам доста артисти от Холивуд. Имали сме епични празненства в Намибия, само че.. апелирам да ме извините, би трябвало да мълча за тях “, майтапи се той.
Рене Гизен хваща хармониката за първи път на 9 години, а единствено две по-късно към този момент го дефинират за виртуоз.
„ Първата мелодия, която се научих да изсвирвам, беше „ Чардаш “ на Монти – спомня си той. – В учебно заведение всеки свиреше или на китара, или на цигулка. Като им споделих, че аз изсвирвам на хармоника, ми се подиграваха. Но след това останаха изумени, като им демонстрирах какво мога “.
Извън студийните записи Рене Гизен постоянно свири като солист със световноизвестни оркестри като Берлинската филхармония, Баварския радиосимфоничен оркестър, Руската камерна филхармония и доста други.
„ Защо съм избрал тъкмо хармониката? Първо, това е най-хубавия и комфортен инструмент за пътешестване. Съгласете се, не е като контрабас да вземем за пример. Но звукът… звукът ме притегли (...) Осъзнах, че хармониката е моето нещо “.
Така първичното въодушевление на Гизен към хармониката след това прераства в обич за цялостен живот. Днес, на 78 години, инструментът е постоянно в джоба му. А той постоянно е подготвен да засвири. -->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ