Имало едно време една възрастна жена, която, когато любимият ѝ

Имало едно време една стара жена, която, когато обичаният ѝ брачен партньор умира, тя отива да живее със сина си, снаха и внучето. С всеки минал ден, зрението и слух ѝ се влошавали. Понякога ръцете й треперели толкоз доста, че изпускала яденето от чинията си на пода, супаата се изливала непрекъснато … Синът и снахата не успявали да й оказват помощ, само че те били недоволни от бъркотията, която следвала всякога, когато седнат на се хранят. И един ден те споделили: „ Това към този момент е прекомерно, не може повече по този начин! “ и я сложили на дребна масичка в ъгъла до килера, където й дали сама да яде всички ястия. По време на храненето, тя ги следила от другия завършек на стаята, очите й, цялостни със сълзи, залъците ѝ присядали, а те не говорели с нея, или за нея, единствено коментирали, когато изусне някой уред, или разлее нещо. Една вечер, тъкмо преди вечеря, дребното момиченце седнало на пода, играело си с кубчетата. „ Какво правиш? “, Попитал татко й с изненада. „ Искам да направя дребна масичка за вас с мама. Така че можете да се да се храните в ъгъла, когато порасна “, споделило момичето с усмивка. Бащата и майката останали безмълвни и изглеждало, че е предходната цяла безкрайност. След това те почнали да плачат, когато осъзнали какво са създали и тъгата, която са предизвикали. Същата вечер те върнали старата жена на огромната маса и от този ден тя постоянно се хранила с тях. И в случай че парче храна падне на масата или вилица на пода, сякаш никой не му пукало към този момент.