Имало едно време една омагьосана гора. В нея живеело митичното

Имало едно време една омагьосана гора. В нея живеело митичното създание, което другите приказни герои нарекли Малечко Гласоподавателчко. Това създание обаче спяло бездънен зимен сън в една пещера, омагьосано от злата алена магьосница от Изтока. И всякога, като тръгнело да се буди, тя го приспивала отначало. 

На вещицата обаче някой ѝ сипал антифриз в кафето и тя най-сетне се гътнала. Вечната зима, дето тя наложила с магия над гората, се разнесла. 

Дошла пролетта. 

И нямало към този момент къде да се ходи—дошло време Малечко Гласоподавателчко да се разсънва. Станал той, измил си очите, издухал си носа, плеснал се по челото и си споделил:

- Гледай, банани през лятото! Какви ли още чудесии са измислили на тоя свят, до момента в който съм спал? 

И тръгнал Малечко Гласоподавателчко да се разхожда, изпълнен с оптимизъм и благополучие, слънцето го греело, усмихвал се. Докато един ден гръмотевици раздрали небето, притъмняло и чул гласове.

Единият споделил:

- Яла тука бе! Щи счупъ глъвъта! 

Това били гъбарите. Те били синове и племенници на злата алена магьосница от Изтока. И носели доста ланци и очевидно били спортисти, щото носели екипировка за бейзбол, само че пък множеството били с опит в битката.

Малечко Гласоподавателчко се изплашил и побягнал назад в бърлогата си в пещерата, само че гъбарите били от тия, дето не се тормозили да влизат в непознатите бърлоги. Влезли вътре и му споделили, че им дължи еди-колко-си мед и гъби на месец, другояче ще заспи не зимен, а безконечен сън.

Малечко Гласоподавателчко се ядосал и нападнал гъбарите, тъкмо а-ха да ги прогони, пристигнал горският и му споделил, че няма право да атакува беззащитни гъбари и да ги тормози. Даже му написал санкция. 

Та Малечко Гласоподавателчко се кротнал. 

През това време гъбарите му приватизирали гората и я нарязали на дървен материал. „ Лоша работа “, помислило си съществото, наречено Малечко Гласоподавателчко, „ но кво да се прави – тия имат пушки и по мобифоните се обаждат за подкрепление, а и от министерството са им другари “. 

И внезапно – хоп! – пристигнал принцът на бял кон. Ама тоя принц бил малко стар и миришел като баба му на Малечко Гласоподавателчко, оказало се, че е някогашен принц, но за всеки случай Малечко Гласоподавателчко му викал „ ваше величество “. 

И някогашният принц споделил на Малечко Гласоподавателчко, че за осем‘стин дни ще го оправи. И го оправил и за по-малко дни. Даже няколко пъти. Обещал му и да напъди гъбарите, но след това Малечко Гласоподавателчко го видял да седи на една маса с тях. По-лошото било, че някогашният принц на бял кон отворил една торба и от нея като наизлезли едни калинки…

… из цялата гора плъзнали. И почнали да ѝ гризат листата и да фърчат в близост. Страшна работа.  

„ Поне се отървах от гъбарите “, помислил си Малечко Гласоподавателчко, но нямал доста време да се зарадва, щото калинките почнали да изнасят каквото останало от дървения материал на гората, а се носели клюки, че някои от горските животни, дето се оплаквали, не ги намирали повече в никакъв случай. Ама кой да ти каже? 

Съществото гледало по какъв начин някои от калинките ставали доста корпулентни, наедрели и най-после станали хищни калинки. Станали калинки стръвници. 

Опоскали гората. Останала гола. И тъй като нямало сянка към този момент, сухите треви и съчки елементарно се запалили от слънцето. После пристигнала тройната… това… Триглавата ламя. 

Съществото съществено почнало да обмисля да смени гората и да се реалокира в някоя по-така гора. Ама си викало, че има време, да не бърза в този момент!

След триглавата пристигнал един пожарникар, с цел да изгаси пожара в гората. Хубава работа, но объркал цистерната с водата с тая с бензина. После от нямане какво друго да направи, почнал да хвърля калинки в пожара – все едно пясък… но калинки. 

Ако не друго, то най-малко калинки имало доста в гората. 

Накрая на съществото Малечко Гласоподавателчко напълно му писнало и открило, че гората към този момент ставала за живеене единствено за гъбари и калинки, но се поогледало и открило, че самото то към този момент е остаряло и нямало накъде да върви, та се кротнало и им патило по една там на всичките – да вършат квот желаят. 

И те почнали да вършат квот си желаят. И като почнали да се появяват отново гъбарите – кой от Дубай, кой от Москва, кой на локална почва, остарели гъбари в нови облекла, съществото напълно оклюмало, нямало към този момент какво да прави и с гората, и с гъбарите, и с тая тъпа приказка, дето никой не го питал желае ли да взе участие в нея. 

И по този начин приключва нашата история, благи деца. Съществото се върнало назад в пещерата си и отново заспало. Днес няма и след към този момент от него, а в гората останали единствено гъбарите и калинките. 
 

КОНЕЦ ФИЛЬМА
 

___________________

Тая приказка показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.