Една нова версия на „Спящата красавица“
Имало едно време един крал и една кралица, на които им се родила щерка. По този мотив те устроили бал и поканили всички, с изключение на най-злата самодива, тъй като знаели, че тя по този начин или другояче ще си пристигна.
Най-злата самодива пристигнала и споделила: „ Радвате ли се? Добре, добре. Но когато принцесата навърши 18 години, тя ще стане наркоманка и ще погълне такава доза, че ще заспи и няма да се разсъни “.
Принцесата навършила 18 години, станала наркоманка и взела такава доза, че заспала и не се събудила. А кралят с кралицата, придворните и прислужниците от тъга се нагълтали с успокоителни и също заспали.
Така последователно всички пътища към замъка обрасли с непрогледна гора.
Сто години по-късно около гората минал прелестен принц и попитал какъв е този резерват тука. Добри хора му разказали историята и добавили, че принцесата ще излезе от дълбокия сън единствено когато я целуне прелестен принц.
Принцът минал през обраслата гора, влезнал в замъка, взел от шията на краля ключа от съкровищницата натоварил на своя кон всичкото злато и диаманти и потеглил назад.
А принцесата не целунал, не.
В последна сметка за какво му е наркоманка?
