Имало едно време един крадец. И бил много изкусен в

Имало едно време един апаш. И бил доста умел в нечестивия си поминък. Понякога той минавал през прозорец, в който даже дете рискува  да заседне. Знаел по какъв начин да се изкачи на нечий таван по въже по този начин, че всеки да му завиди.

Веднъж крадецът отишъл в едно село и чул, че хората приказват за манастир, който бил наоколо, където живее необикновен духовник, който знаел по какъв начин да минава през стени.

„ Какво потребно умеене! Още не го владея! “ – възхитил се крадецът. След като попитал селските дами за пътя към манастира, той отишъл при монаха.

В двора на манастира седял възрастен, само че доста мощен духовник.

– Бъди здрав! – поклонил се крадецът. – Не си ли ти индивидът, който може да минава през стени?

– Да, мога да преминавам през стени – удостоверил монахът.

– Колко прелестно! – възхитил се крадецът. – Научи ме на това изкуство, то ще е доста потребно за моята специалност!

Монахът погледнал деликатно крадеца. „ Сега той ще ме попита каква е моята специалност – изплашил се крадецът, „ какво да го излъжа?! “

Но монахът помълчал известно време, помислил и дал отговор:

– Добре, ще те науча. Но имай поради, че за това ще ти би трябвало доста време. Много повече, в сравнение с си мислиш!

„ И какво като ми би трябвало доста време – помислил си крадецът, само че тогава незабавно ще забогатея! “

-Добре, подготвен съм, -отговорил той.

Така крадецът се заселил в манастира. Прекарвал дни и нощи в компанията на монаха. Минали три години, само че крадецът не се научил да минава през стени.

– Търпение – казвал монахът. – Нужно е време!

Крадецът се съгласявал и търпял. Така минали още три години. И още шест …

След 20 години някогашният апаш седял на двора до монаха и с него почиствал медните купи на манастира със специфичен прахуляк.

– Донеси още малко прахуляк! – помолил го монахът. Бившият апаш станал и … минал през стената.

– Накрая го направи! – възкликнал монахът, когато крадецът по същия метод се върнал.

– Точно по този начин – с учудване се обърнал обратно някогашният апаш. – Но в този момент просто не мога да си спомня за какво това нещо ми трябваше преди двадесет години?!

Спрете за малко с цел да може вашата душата да ви настигне: красива африканска алегория

Позволете си да поседнете за малко край пътя … Говори се, че преди доста, доста години един човек се осмелил да отиде в най-опасните и най-диви земи на Африка. Компания…

Защо умните хора в никакъв случай не се наскърбяват? Научете се и вие!

Животът е прекомерно къс, с цел да го задръствате с обиди. Понякога доста мощно ни се желае да си купим магическо хапче за решение на проблеми, които като снежна топка нарастват…