Имах момент, когато ме озари силната благодарност за всичко онова,

Имах миг, когато ме озари мощната признателност за всичко това, което съм желала, само че не ми е било обещано. Какво благополучие, че не съм имала всичко, което съм желала!!! Ах, къде ли щях да съм в този момент и по какъв начин ли щеше да е животът ми, в случай че всичко, поискано от мен ми беше обещано?! Как ли щеше да е да остана закотвена за първата ми връзка, за първата ми безнадежно-луда обич? Или обстановките да се бяха получили тъкмо както моето тогава лимитирано виждане и мислене ги искаше?! Е, в този момент, гледайки хората от моето минало, тези, които съм желала, си споделям „ добре, че ми е било отказано “. Наистина. Не че с нещо ги умаловажавам, само че с тях не е бил моят път, невероятно е било аз да бъда до сходни хора.

Радвам се за разрушените ми проекти, стремежи, копнежи. На тяхно място идват все по-хубави и подобаващи за мен. Радвам се за всяко нещо, което си е отишло макар моите старания да остане, тъй като ми е донесло доста красиви промени. Промени, които тогава, в моментите на загуба не съм мислила, че идват, била съм засенчена от отиващото си, без да помисля за новото, което идва. Сега с все по-голяма убеденост и признателност пущам и адресирам това, което си отива, тъй като опитът ми шепне, че би трябвало да освободя пространство, да отворя прегръдки, сърце, с цел да получа даровете на новото. Иначе колкото и да идва, в случай че не си квалифициран, в случай че не си празен от остарели сили, страсти и мемоари, няма по какъв начин да получиш новото.

След време, обръщайки се обратно несъмнено имате моменти, когато си казвате „ добре, че не ми се случи това, което желаех. “ В моментите на отвод, на „ неуспех “, на разлъка, на неслучването на мечтаното, го има това отчаяние, горест, гняв, каквото и да е възприятие, обвързвано с несправедливостта, че толкоз доста сме го желали, пък виж не ни се е дало.

iStock

Да се радвате! Да се радвате за всичко, което ви е било отказано. Сетете се за всичките си стремежи и вижте, в случай че се бяха случили къде щяхте да бъдете в този момент! Да, несъмнено сте мечтали и желали прелестни неща, можело е да бъдете на тропически остров или в мечтаната компания. Но няма да сте били на вашия път.

Дори и в този момент да сте в миг на преход и „ загуба “. Радвайте се, преживейте тъгата, както и какъв брой време е належащо, само че помнете, че най-хубавото за вас занапред ще пристигна и сте по пътя да го получите. Имайте вярата, че нещо ни се отхвърля, тъй като не е нашето нещо, не е задоволително уместно за нас. Имайте религия в процеса и това, което се случва. Както се споделя, всяко зло за положително. И е по този начин! Понякога егото желае, имаме стремежи, само че може да не са в синхрон с това, от което душата има потребност. Затова имайте доверие. Колкото и сложни, нелепи, без решение да наподобяват нещата за вас, помнете, че си отива единствено това, което му е пристигнало време да си отиде. Понякога има хора, обстановки, които би трябвало да ни изоставен, когато си свършат работата.Ситуациите завършват, кръгът се затваря, научили сме се и сме други.

iStock

Бъдете признателни. Защото всеки върви по неговият си неповторим път, по който среща чудеса и промени, които ги няма нито в моят, нито в нечий различен живот, или най-малко не в същата версия. Бъди благополучен, че животът ти е неповторим и не си нечие копие, че носиш своите белези, че даже да загубиш хора, ще дойдат други, които ще останат вечно. Иска се религия, че нашето нещо, ще се получи по най-хубавия за нас метод.

В един миг, колкото по-лесно пускате и благодарите за наученото и вършиме място за новото, толкоз по-леко ще се случват чудесата в живота ви!

Автор: Видислава Тодорова