Рецензия на филма в Едингтън - Covid and Culture Wars подхранват неистова черна комедия
Имах Ковид и съм гледал филмите на Ари Астер и бях ме попитал кой по -скоро ще направя още веднъж преди новия му филм „ Еддингтън “, може би съм се спрял на размисъл. Дори за обожател на филмите му за ужаси, наследствени и междинни хора, се опасява, че издутият режисьор на режисьора се опасява, че е тестване. И в този момент неговата тролийска сила ни дава черна комедия за време, което никой не желае да преразгледа: май 2020 година Пандемията бушува. О, наслада.
Все отново. Самото ни отвращение да се оправим с ерата на Covid може да не е здравословно. Усещате, че Aster ще се радва на нашите безпокойни припомняне, да речем, обществено отдалечени супермаркети. Но може да има лечебна стойност за изправяне на спомените. (Дори не се майтапя, макар че филмът постоянно е.) Така или другояче, доста борба чака в измисления град в Ню Мексико на купата. Заключването е в действие. Дори локалният шериф Джо Крос (Хоакин Феникс) не е в сигурност, не е с маска да не е носил маска, до момента в който е самичък в колата...
Прочетете целия текст »
