Доц. Наталия Киселова: Удивлявам се на хора, които смятат, че ще решим политическата криза
" Има устои, които не трябва да засягаме, не тъй като сме консервативни, а тъй като не знаем какво е оттатък ", означи преподавателят по конституционно право
Доц. Наталия Киселова, лекар по Конституционно право, учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски “, в изявление за предаването " Добър ден, България " на Радио " Фокус "
Последни съвещания на " Дондуков “ 2. Какво споделя Конституцията за периода на процедурата по връчването на мандатите? Доц. Наталия Киселова – лекар по Конституционно право, учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски “ е нашият събеседник. Здравейте.
Здравейте.
Доц. Киселова, какво следва оттук насетне? Днес ще бъдат извършени консултациите с последната политическа мощ,това е " Български напредък “. Оттук нататък какво споделя законът за времето, с което разполага президентът за връчване на мандатите? Кога би трябвало да бъде връчен първият мандат?
Тъй като Конституцията във връзка с избрани действия е много гъвкава, т.е., период има сред връчване на проучвателния мандат на претендент, посочен от най-голямата по бройка група, в тази ситуация това е ГЕРБ, 7 дни ще има претендентът, само че Конституцията не е споделила какъв брой време и в какви формати са консултациите. В този смисъл президентът, откакто завърши този цикъл теоретично може да направи още нещо, да кажем да събере представители на всички парламентарни групи или напряко да престъпи към връчване на първия мандат. Аз допускам, че след привършване на консултациите или в тази открита част той ще даде явен знак какви са последващи негови стъпки, тъй че или в тази седмица или най-късно друга допускам към този момент ще станем очевидци на първия изследователски мандат, и оттова 7 дни.
Тези 7 дни към този момент са наложителни, доколкото разбирам, до връчването на втория мандат?
Не, тези 7 дни в действителност са времето, в което претендентът, посочен от парламентарната група на ГЕРБ, ще има време, с цел да направи той от своя страна вероятно срещи, диалози в Народното събрание, с цел да потърси към този момент официално поддръжка за сформиране на държавно управление. Сега, защото през днешния ден проследявам по медиите какви са нишаните, които дават от ГЕРБ, те стартират по този начин да се каже малко да дават обратно, че при избрани условия биха предложили състав на държавното управление, тъй като търсят поддръжка на съответна парламентарна група. Тоест, в случай че не се стигне, тези 7 дни могат да бъдат и по-малко и в границите на да кажем от един до шест дни да се върне проучвателния мандат, респективно успешно/неуспешно. Така че оптималният период е 7 дни, той може да бъде съкратен. И към този момент, в случай че имат триумф предварителните диалози, претендентът от ГЕРБ да предложи на президента конструкция и състав и той от своя страна пък да предложи Народното събрание гласоподаване на пректоправителството, препоръчано от ГЕРБ, в случай че е сполучлив проучвателния мандат.
Разбира се.
И едвам откакто е несполучлив, тогава към този момент прекосяваме към последваща фаза, защото вие казахте 7 дни. Всъщност, още веднъж по смисъла на Тълкувателно решение 1992/20 още веднъж е допустимо да има съвещания при президента, и още веднъж няма период.
Тоест, може да се завърти тази процедура една по една партиите да се явяват на " Дондуков “ 2 за съвещания, по този начин ли?
Теоретично е допустимо, да. И към този момент откакто президентът още веднъж организира съвещания, още веднъж претендент към този момент посочен от втората по бройка парламентарна група, ще има до 7 дни, с цел да предложи конструкция и състав на държавно управление. И към този момент още веднъж прекосяваме през същата ритуалност при президента. И в случай че е сполучлив проучвателният мандат, той да предложи на Народното събрание. И към този момент срокът сред невъзможността при втория изследователски мандат имате 7 дни за установяване на това коя да бъде третата по бройка парламентарна, т.е., коя да бъде третата, като не е ясно по бройка коя да бъде, а ще бъде по преценка на президента.
Но сред втория и третия мандат още веднъж могат да бъдат извършени съвещания, по този начин ли?
Не, не. Между втория и третия към този момент имате закрепен 7-дневен период за установяване на групата.
Питам ви по този начин в детайли, доцент Киселова, тъй като знаете, че президентът Румен Радев съобщи, че има желание избори да се проведат през март, през пролетта, т.е., те да не бъдат през зимните месеци. И въпросът ми е: разрешава ли Конституцията това?
Краткият отговор е " да “. Като от кое място президентът знае, че няма да се сформира държавно управление, допускам от диалозите с първата и втората по бройка парламентарни групи, които пред него са декларирали допускам терзания за тази неспособност. И в случай че той се е доверил на техните преценки, то тогава неговата мисъл към този момент е за третия мандат и респективно на коя парламентарна група да го връчи. И отсам първите две би трябвало да бъдат ситуирани по този начин, нали, консултациите с проучвателни мандати плюс старания вероятно, с цел да може да е във време, което да кажем внимателно ще е минало празниците и …
Зимните месеци.
Да кажем именни дни, нали знаете, януари е много претрупан с разнообразни празници, и несъмнено, не би трябвало да изключваме негативите от разноските след празниците и дългия месец януари, в който с изключение на празници има и най-после оставаме с равносметки и празни джобове.
И сметки за заплащане. Така е.
Предполагам това са били част от диалозите, които не сме станали ние очевидци, тъй като камерите бяха изгасени и публицистите напущат залата за договаряния.
Тъй като сега всичко, което разясняваме, и освен ние във " Фокус “, във всички медии е по този начин, е една догадка, защото никой не знае какво ще се случи на следващия ден. Не знаем какво ще се случи при срещата на президента с " Български напредък “ в този момент, не знаем на кой президента ще връчи третия мандат. Дали пък той сполучлива няма да успее да сплоти повече партии в едно програмно държавно управление, което да ръководи най-малко 6 месеца. Затова споделям, че всичко това са хипотези и сега приказваме извънредно условно. Но аз желая да ви попитам нещо друго. Ако предположим, че в действителност ще отидем на избори чак през пролетта, имаме ли подобен казус в историята: работещ парламент толкоз дълго време със длъжностен кабинет? Излиза, че този длъжностен кабинет ще ръководи повече от 6 месеца.
Ако съпоставяме, несъмнено, в границите на миналата година имаше, въпреки и разбра се две държавни управления да управляваха, само че защото ръководство при служебни държавни управления се насища относително къс интервал от време, това основава чувство за доста по-голяма дълготрайност в сравнение с през 90-те години да кажем, тогава имаше в границите на няколко години две. Това, което е проблематично, е в действителност неспособността на общо на партиите, само че това са парламентарните групи, да има към един от двата блока болшинство, което е покрай безспорното, и да има по принцип поддръжка за по-важните решения. Това в действителност води до неустановеност от страна на първата и втората по бройка парламентарни групи, които не са толкоз огромни както в предишното. И заради тази причина в действителност не смеят или не желаят, не знам коя е по-точната дума, да се създадат старания. Кое обаче е комплицираното? Тук въпросът ще бъде кой е отговорен за това още веднъж да отидем на избори? И към този момент при този въпрос, съгласно мен, играта ще бъде на кого да се трансферира тази отговорност.
Горещият картоф.
Ако желаете, топката, в случай че желаете въглените. Всеки може да си измисли някаква метафора, с която да показа отговорността. И отсам опцията на всеки един да направи старания и да показа нещо читаво е доста значимо. И в случай че ви направи усещане през вчерашния ден в ревю водачът на ГЕРБ сподели: " Ако ми се даде опция, от 15 до 30 дни ще се оправя с бежанския напън “. Тоест, ето ви някакъв намек, че ще опита допускам да показват държавно управление. Но пък днешното изявление, че " в случай че не е " Демократична България “, по-добре изобщо да не представяме “, в действителност, може да води до едно: ГЕРБ съумяха да откъснат Българска социалистическа партия от този блок, който видяхме първоначално сред " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “, и в този момент съгласно мен, ще се опитат да търсят метод да отделят " Демократична България “ от " Продължаваме промяната “. Тоест, всяка една от тези три парламентарни групи, всяка една единствено по себе не е тежка за събранието, само че тогава, когато са дружно, тежестта им нараства. И съгласно мен, ГЕРБ ще се пробва да стоварва детайли от виновността, макар че е максимален в Народното събрание, върху тези три елементи, с цел да може той да каже: " Аз се пробваха, само че те не ме поддържаха, не ми задоволително време, късмет, опция, поддръжка, глас “. И в действителност това демонстрира какъв брой са, думата " дребнави “ не знам дали е точна сега, с цел да се излезе от тази каша, рецесия или задънена улица, в която сме влезнали.
Много анализатори гледат на това като беззащитност на партиите, тази некадърност да поемат отговорност. И по тази причина все по-често се приказва, че парламентарната република, че парламентарното ръководство като метод и форма на ръководство е изчерпано. Все по-често се приказва да се търсят благоприятни условия за президентско ръководство. И в тази връзка желая да ви попитам – може ли това да се случи без Велико национално заседание?
Отново късият отговор е " не “. Но в случай че обърнем въпроса, то при президентското ръководство имаме ли партии? Да, има. И в действителност, в случай че си представим за момент, че сега сме в догадка, в която президентът е съставил държавно управление, то е отговорно пред него и би трябвало да комуникира с Народното събрание, дали още веднъж тази раздробеност, тази неспособност на партиите да се обединят по-дългосрочно, оттатък съответни гласувания, тя дали няма да докара още веднъж до блокаж в ръководството. Аз доста се учудвам на хора, които споделят, че решението е, в случай че дадем изпълнителната власт в ръцете на президента. Ама то не е въпросът кому е властта сега, изпълнителната. Въпросът е във опцията да се възпроизвежда по либерален метод ръководството. И в действителност те, тези партии, пък и други, които си отидоха от небосклона, те не съумяват да предложат такава опция, при която да има други, които да ги поддържат, и да има държавно управление. То това е казусът. И в случай че се даде опция на президента да го прави, тяхната некадърност за показване на съответни решения – не приказваме към този момент за политики дълготрайни за няколко месеца, – няма ли да се стовари и върху държавно управление, образувано от президента? Ами ще се стовари. И тук въпросът към този момент е – несъмнено звучи доста нереално, само че какво е качеството на хората, които избираме, и качеството на партиите като цяло да оферират решения, които да са съответни на нашите проблеми. Защото проблемите ни оттатък Народното събрание не са единствено хартиената бюлетина или машината, те са доста повече от това. В едно село проблемите са едни, в един град са други и в действителност би трябвало да имате държавно управление, което да може да взема решение от най-малкия до най-големия проблем и това да става въз основа на закони.
Да, действително ние и сега имаме държавно управление.
И от тук просто си представете: вместо 240 – 400 народни представители с такава некадърност във Велико национално заседание. Аз спирам да си представям, тъй като съгласни ли сме такива неспособни да вземат несъответстващи решения дълготрайно, да им възложим да трансформират устои, които почти работят. Те не просто не дават недостатъци, само че удържа на това напрежение, в което живеем към този момент три години – имам поради Конституцията. И аз по тази причина – не че съм свръхзащитник на всичко, на статукво, несъмнено, че би трябвало да се трансформират разпоредбите, тъй като животът се променя, и от време на време се постанова.
И светът се трансформира.
Има устои, които не трябва да засягаме, не тъй като сме консервативни, а тъй като не знаем какво е оттатък. И толкоз обикновено е – единствено да дадеш на президента изпълнителната власт не е задоволително като идея за смяна в ръководството. И отново се връщам – кои са тия, които ще могат и при други форми да се оправят? Ами това са отново партиите. Те ще излъчат президента, те ще се мъчат да му въздействат, респективно те ще се опитат да прокарват или да се съпротивляват на неговата политика.
Влязохме в тази тематика, тъй като хората разсъждават по следния метод: имаме президентска република, един човек ще носи отговорност и ще поема тази отговорност. Така разсъждава всеки средностатистически българин, тъй като сме надалеч от мисълта, че са осведомени с Конституцията и са се замисляли толкоз дълбоко. Може би и по тази причина толкоз се разяснява този въпрос – хората виждат някакво решение на измененията в тази смяна.
Ами в случай че зададем противоположния въпрос? Сега президентът носи отговорност в избрани случаи пред Конституционния съд, държавното управление носи отговорност пред Народното събрание, когато е формирано от болшинство в Народното събрание. Ако имаме другата догадка – президентът да образува държавното управление, пред кого носят отговорност министрите? Пред президента. А президентът пред кой носи отговорност? Този въпрос също не се слага. Т.е. разбирането, че постоянно президентът ще бъде съвършен, ще бъде с положителни качества не трябва да се изключва. И в действителност по тази причина огромна част от специалистите споделят, че тогава, когато имате централизация на власт, а нямате съответен надзор върху субекта, който е неин притежател, е допустимо да се прекрачи демокрацията и да се изроди в недемократично ръководство.
Да, по този начин е, комплициран е този въпрос.
В Съединени американски щати аргументите това да работи по различен метод е, тъй като имате други гаранции, каквито в нашата страна няма. То е и по силата на историческата традиция. И в действителност по-близките ни образци в действителност са Турция и Русия.
Там би трябвало да гледаме като образец, а не в Съединени американски щати и във Франция да вземем за пример?
Франция – тя е доста забавна, тъй като не е чиста президентска или чиста парламентарна република. Тя е полупрезидентска, полупарламентарна. И защото сега президентът няма болшинство в Долната камара в Националното заседание, сега не сме във етапа на президентската република, а на парламентарната. Президентът не може да въздейства на болшинството в Националното заседание, тъй като то не е негово. Мнозинство имат, нагледно казано, лявото и дясното, Меланшон и льо Пен, които в никой случай – те бяха съперници на Макрон. Не поддържат неговата политика и има проблем с бюджета. И в действителност във Франция сега сме по-скоро в парламентарната фаза и ще бъде занапред забавно по какъв начин да се развие. И те по тази причина към този момент коментаторите не го дават за образец.
Евелина БРАНИМИРОВА
Доц. Наталия Киселова, лекар по Конституционно право, учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски “, в изявление за предаването " Добър ден, България " на Радио " Фокус "
Последни съвещания на " Дондуков “ 2. Какво споделя Конституцията за периода на процедурата по връчването на мандатите? Доц. Наталия Киселова – лекар по Конституционно право, учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски “ е нашият събеседник. Здравейте.
Здравейте.
Доц. Киселова, какво следва оттук насетне? Днес ще бъдат извършени консултациите с последната политическа мощ,това е " Български напредък “. Оттук нататък какво споделя законът за времето, с което разполага президентът за връчване на мандатите? Кога би трябвало да бъде връчен първият мандат?
Тъй като Конституцията във връзка с избрани действия е много гъвкава, т.е., период има сред връчване на проучвателния мандат на претендент, посочен от най-голямата по бройка група, в тази ситуация това е ГЕРБ, 7 дни ще има претендентът, само че Конституцията не е споделила какъв брой време и в какви формати са консултациите. В този смисъл президентът, откакто завърши този цикъл теоретично може да направи още нещо, да кажем да събере представители на всички парламентарни групи или напряко да престъпи към връчване на първия мандат. Аз допускам, че след привършване на консултациите или в тази открита част той ще даде явен знак какви са последващи негови стъпки, тъй че или в тази седмица или най-късно друга допускам към този момент ще станем очевидци на първия изследователски мандат, и оттова 7 дни.
Тези 7 дни към този момент са наложителни, доколкото разбирам, до връчването на втория мандат?
Не, тези 7 дни в действителност са времето, в което претендентът, посочен от парламентарната група на ГЕРБ, ще има време, с цел да направи той от своя страна вероятно срещи, диалози в Народното събрание, с цел да потърси към този момент официално поддръжка за сформиране на държавно управление. Сега, защото през днешния ден проследявам по медиите какви са нишаните, които дават от ГЕРБ, те стартират по този начин да се каже малко да дават обратно, че при избрани условия биха предложили състав на държавното управление, тъй като търсят поддръжка на съответна парламентарна група. Тоест, в случай че не се стигне, тези 7 дни могат да бъдат и по-малко и в границите на да кажем от един до шест дни да се върне проучвателния мандат, респективно успешно/неуспешно. Така че оптималният период е 7 дни, той може да бъде съкратен. И към този момент, в случай че имат триумф предварителните диалози, претендентът от ГЕРБ да предложи на президента конструкция и състав и той от своя страна пък да предложи Народното събрание гласоподаване на пректоправителството, препоръчано от ГЕРБ, в случай че е сполучлив проучвателния мандат.
Разбира се.
И едвам откакто е несполучлив, тогава към този момент прекосяваме към последваща фаза, защото вие казахте 7 дни. Всъщност, още веднъж по смисъла на Тълкувателно решение 1992/20 още веднъж е допустимо да има съвещания при президента, и още веднъж няма период.
Тоест, може да се завърти тази процедура една по една партиите да се явяват на " Дондуков “ 2 за съвещания, по този начин ли?
Теоретично е допустимо, да. И към този момент откакто президентът още веднъж организира съвещания, още веднъж претендент към този момент посочен от втората по бройка парламентарна група, ще има до 7 дни, с цел да предложи конструкция и състав на държавно управление. И към този момент още веднъж прекосяваме през същата ритуалност при президента. И в случай че е сполучлив проучвателният мандат, той да предложи на Народното събрание. И към този момент срокът сред невъзможността при втория изследователски мандат имате 7 дни за установяване на това коя да бъде третата по бройка парламентарна, т.е., коя да бъде третата, като не е ясно по бройка коя да бъде, а ще бъде по преценка на президента.
Но сред втория и третия мандат още веднъж могат да бъдат извършени съвещания, по този начин ли?
Не, не. Между втория и третия към този момент имате закрепен 7-дневен период за установяване на групата.
Питам ви по този начин в детайли, доцент Киселова, тъй като знаете, че президентът Румен Радев съобщи, че има желание избори да се проведат през март, през пролетта, т.е., те да не бъдат през зимните месеци. И въпросът ми е: разрешава ли Конституцията това?
Краткият отговор е " да “. Като от кое място президентът знае, че няма да се сформира държавно управление, допускам от диалозите с първата и втората по бройка парламентарни групи, които пред него са декларирали допускам терзания за тази неспособност. И в случай че той се е доверил на техните преценки, то тогава неговата мисъл към този момент е за третия мандат и респективно на коя парламентарна група да го връчи. И отсам първите две би трябвало да бъдат ситуирани по този начин, нали, консултациите с проучвателни мандати плюс старания вероятно, с цел да може да е във време, което да кажем внимателно ще е минало празниците и …
Зимните месеци.
Да кажем именни дни, нали знаете, януари е много претрупан с разнообразни празници, и несъмнено, не би трябвало да изключваме негативите от разноските след празниците и дългия месец януари, в който с изключение на празници има и най-после оставаме с равносметки и празни джобове.
И сметки за заплащане. Така е.
Предполагам това са били част от диалозите, които не сме станали ние очевидци, тъй като камерите бяха изгасени и публицистите напущат залата за договаряния.
Тъй като сега всичко, което разясняваме, и освен ние във " Фокус “, във всички медии е по този начин, е една догадка, защото никой не знае какво ще се случи на следващия ден. Не знаем какво ще се случи при срещата на президента с " Български напредък “ в този момент, не знаем на кой президента ще връчи третия мандат. Дали пък той сполучлива няма да успее да сплоти повече партии в едно програмно държавно управление, което да ръководи най-малко 6 месеца. Затова споделям, че всичко това са хипотези и сега приказваме извънредно условно. Но аз желая да ви попитам нещо друго. Ако предположим, че в действителност ще отидем на избори чак през пролетта, имаме ли подобен казус в историята: работещ парламент толкоз дълго време със длъжностен кабинет? Излиза, че този длъжностен кабинет ще ръководи повече от 6 месеца.
Ако съпоставяме, несъмнено, в границите на миналата година имаше, въпреки и разбра се две държавни управления да управляваха, само че защото ръководство при служебни държавни управления се насища относително къс интервал от време, това основава чувство за доста по-голяма дълготрайност в сравнение с през 90-те години да кажем, тогава имаше в границите на няколко години две. Това, което е проблематично, е в действителност неспособността на общо на партиите, само че това са парламентарните групи, да има към един от двата блока болшинство, което е покрай безспорното, и да има по принцип поддръжка за по-важните решения. Това в действителност води до неустановеност от страна на първата и втората по бройка парламентарни групи, които не са толкоз огромни както в предишното. И заради тази причина в действителност не смеят или не желаят, не знам коя е по-точната дума, да се създадат старания. Кое обаче е комплицираното? Тук въпросът ще бъде кой е отговорен за това още веднъж да отидем на избори? И към този момент при този въпрос, съгласно мен, играта ще бъде на кого да се трансферира тази отговорност.
Горещият картоф.
Ако желаете, топката, в случай че желаете въглените. Всеки може да си измисли някаква метафора, с която да показа отговорността. И отсам опцията на всеки един да направи старания и да показа нещо читаво е доста значимо. И в случай че ви направи усещане през вчерашния ден в ревю водачът на ГЕРБ сподели: " Ако ми се даде опция, от 15 до 30 дни ще се оправя с бежанския напън “. Тоест, ето ви някакъв намек, че ще опита допускам да показват държавно управление. Но пък днешното изявление, че " в случай че не е " Демократична България “, по-добре изобщо да не представяме “, в действителност, може да води до едно: ГЕРБ съумяха да откъснат Българска социалистическа партия от този блок, който видяхме първоначално сред " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “, и в този момент съгласно мен, ще се опитат да търсят метод да отделят " Демократична България “ от " Продължаваме промяната “. Тоест, всяка една от тези три парламентарни групи, всяка една единствено по себе не е тежка за събранието, само че тогава, когато са дружно, тежестта им нараства. И съгласно мен, ГЕРБ ще се пробва да стоварва детайли от виновността, макар че е максимален в Народното събрание, върху тези три елементи, с цел да може той да каже: " Аз се пробваха, само че те не ме поддържаха, не ми задоволително време, късмет, опция, поддръжка, глас “. И в действителност това демонстрира какъв брой са, думата " дребнави “ не знам дали е точна сега, с цел да се излезе от тази каша, рецесия или задънена улица, в която сме влезнали.
Много анализатори гледат на това като беззащитност на партиите, тази некадърност да поемат отговорност. И по тази причина все по-често се приказва, че парламентарната република, че парламентарното ръководство като метод и форма на ръководство е изчерпано. Все по-често се приказва да се търсят благоприятни условия за президентско ръководство. И в тази връзка желая да ви попитам – може ли това да се случи без Велико национално заседание?
Отново късият отговор е " не “. Но в случай че обърнем въпроса, то при президентското ръководство имаме ли партии? Да, има. И в действителност, в случай че си представим за момент, че сега сме в догадка, в която президентът е съставил държавно управление, то е отговорно пред него и би трябвало да комуникира с Народното събрание, дали още веднъж тази раздробеност, тази неспособност на партиите да се обединят по-дългосрочно, оттатък съответни гласувания, тя дали няма да докара още веднъж до блокаж в ръководството. Аз доста се учудвам на хора, които споделят, че решението е, в случай че дадем изпълнителната власт в ръцете на президента. Ама то не е въпросът кому е властта сега, изпълнителната. Въпросът е във опцията да се възпроизвежда по либерален метод ръководството. И в действителност те, тези партии, пък и други, които си отидоха от небосклона, те не съумяват да предложат такава опция, при която да има други, които да ги поддържат, и да има държавно управление. То това е казусът. И в случай че се даде опция на президента да го прави, тяхната некадърност за показване на съответни решения – не приказваме към този момент за политики дълготрайни за няколко месеца, – няма ли да се стовари и върху държавно управление, образувано от президента? Ами ще се стовари. И тук въпросът към този момент е – несъмнено звучи доста нереално, само че какво е качеството на хората, които избираме, и качеството на партиите като цяло да оферират решения, които да са съответни на нашите проблеми. Защото проблемите ни оттатък Народното събрание не са единствено хартиената бюлетина или машината, те са доста повече от това. В едно село проблемите са едни, в един град са други и в действителност би трябвало да имате държавно управление, което да може да взема решение от най-малкия до най-големия проблем и това да става въз основа на закони.
Да, действително ние и сега имаме държавно управление.
И от тук просто си представете: вместо 240 – 400 народни представители с такава некадърност във Велико национално заседание. Аз спирам да си представям, тъй като съгласни ли сме такива неспособни да вземат несъответстващи решения дълготрайно, да им възложим да трансформират устои, които почти работят. Те не просто не дават недостатъци, само че удържа на това напрежение, в което живеем към този момент три години – имам поради Конституцията. И аз по тази причина – не че съм свръхзащитник на всичко, на статукво, несъмнено, че би трябвало да се трансформират разпоредбите, тъй като животът се променя, и от време на време се постанова.
И светът се трансформира.
Има устои, които не трябва да засягаме, не тъй като сме консервативни, а тъй като не знаем какво е оттатък. И толкоз обикновено е – единствено да дадеш на президента изпълнителната власт не е задоволително като идея за смяна в ръководството. И отново се връщам – кои са тия, които ще могат и при други форми да се оправят? Ами това са отново партиите. Те ще излъчат президента, те ще се мъчат да му въздействат, респективно те ще се опитат да прокарват или да се съпротивляват на неговата политика.
Влязохме в тази тематика, тъй като хората разсъждават по следния метод: имаме президентска република, един човек ще носи отговорност и ще поема тази отговорност. Така разсъждава всеки средностатистически българин, тъй като сме надалеч от мисълта, че са осведомени с Конституцията и са се замисляли толкоз дълбоко. Може би и по тази причина толкоз се разяснява този въпрос – хората виждат някакво решение на измененията в тази смяна.
Ами в случай че зададем противоположния въпрос? Сега президентът носи отговорност в избрани случаи пред Конституционния съд, държавното управление носи отговорност пред Народното събрание, когато е формирано от болшинство в Народното събрание. Ако имаме другата догадка – президентът да образува държавното управление, пред кого носят отговорност министрите? Пред президента. А президентът пред кой носи отговорност? Този въпрос също не се слага. Т.е. разбирането, че постоянно президентът ще бъде съвършен, ще бъде с положителни качества не трябва да се изключва. И в действителност по тази причина огромна част от специалистите споделят, че тогава, когато имате централизация на власт, а нямате съответен надзор върху субекта, който е неин притежател, е допустимо да се прекрачи демокрацията и да се изроди в недемократично ръководство.
Да, по този начин е, комплициран е този въпрос.
В Съединени американски щати аргументите това да работи по различен метод е, тъй като имате други гаранции, каквито в нашата страна няма. То е и по силата на историческата традиция. И в действителност по-близките ни образци в действителност са Турция и Русия.
Там би трябвало да гледаме като образец, а не в Съединени американски щати и във Франция да вземем за пример?
Франция – тя е доста забавна, тъй като не е чиста президентска или чиста парламентарна република. Тя е полупрезидентска, полупарламентарна. И защото сега президентът няма болшинство в Долната камара в Националното заседание, сега не сме във етапа на президентската република, а на парламентарната. Президентът не може да въздейства на болшинството в Националното заседание, тъй като то не е негово. Мнозинство имат, нагледно казано, лявото и дясното, Меланшон и льо Пен, които в никой случай – те бяха съперници на Макрон. Не поддържат неговата политика и има проблем с бюджета. И в действителност във Франция сега сме по-скоро в парламентарната фаза и ще бъде занапред забавно по какъв начин да се развие. И те по тази причина към този момент коментаторите не го дават за образец.
Евелина БРАНИМИРОВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ