Има три вида глад: от недоимък, от егоизъм и за

Има три типа апетит: от недостиг, от нарцисизъм и за власт. Макар и изцяло разнообразни на пръв взор, в реалност те са доста тясно свързани. Наскоро излязоха данни на Организация на обединените нации, че Гватемала е най-бедната страна в Латинска Америка. Там всеки ден умират деца от недохранване. Тези дни стана ясно, че на остров Мадагаскар към този момент е изядено всичко, което може да се възприема като храна, даже скакалци и буболечки. Общото сред двете страни е, че са някогашни колонии. Първата е принадлежала на Испания, а втората - на Франция. Двете европейски сили са се възползвали от благосъстоянията им, а през днешния ден са ги оставили на произвола на Съдбата. Получава се по този начин, че едни страдат от същински апетит поради нечий апетит за власт и въздействие.

Англия прояви връх на наглостта, егоизма и капризите, когато популяризира из международните медии " новината ", че евентуално няма да има пуйки за коледната софра. Пуйки! А има хора, които даже няма да преживеят до Коледа. Нямат визия дали ще дочакат утрешния ден и дали през днешния ден ще съумеят да сложат нещо в празния си корем. Да не приказваме и какъв брой са местата, където изхвърлят храна в кофите, тъй като " не могат да ядат два пъти едно и също ". Или срещите на високо ниво, където се сервират какви ли не скъпи ястия, от които съвсем никой не пробва, с цел да " не си скапе талията ".

Да забележим ситуацията на България. Колонии нямаме - нито някогашни, още по-малко - сегашни. Но и тук не са малко хората, които едвам съумяват да си купят самун. Отново в следствие от глада на политици. За власт.

Докато едните могат да заситят глада си с малко храна, то другите такава уста са отворили, като че ли стомасите им са бездънни. Земята има задоволително запаси за популацията, само че прекомерно малко за алчността на част от него. Ще продължаваме да даваме почтени жертви на тези, които заиграват с глада - в директния и в преносния смисъл.