Иван Ананиев - философът Супермен
Има три предмета, които не са включени в учебната стратегия - приемливост, човещина и обич. Трябва да си доста специфичен преподавател, с цел да ги преподаваш всекидневно на учениците си. Да се учиш от тях, да се смеете и да растете дружно. Защото преподавател, който нищо не научава от своите възпитаници, не е избрал подобаващата специалност.
Такива учители постоянно се помнят. Те имат решаваща роля в изборите, които вършим през целия си живот. Преподават уроци с персоналния си образец на хора и експерти.
Те живеят с задача, която носи след себе си най-голямата отговорност. Независимо дали ни учат на български, физика, химия, математика или физкултура, те са тези, които ни стимулират, изслушват и поучават. Едновременно са наши другари, престижи и морални водачи. В навечерието на Деня на славянската култура и просвета 24 май взехме решение да ви разкажем за тях. За да се знае, че ги има и тъкмо те основават бъдещето на България.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
За да си преподавател в България, би трябвало да си мъдрец и Супермен по едно и също време. Това Иван Ананиев, учител в ПГТ „ Асен Златаров “, го знае чудесно.
Бивш състезател, играч по лека атлетика и баскетбол, Ананиев е приключил „ Философия “ и „ Българска и съветска лингвистика “ в ПУ „ Паисий Хилендарски “, в чийто баскетболен тим е играл.
Успехите, които е постигнал с възпитаниците си, са като извадени от сюжет за американски филм, в който духът побеждава материята. Само че в България това си е огромна философия. „ В учебно заведение е по този начин - да си артист, ти влиза в длъжностната характерност ”, майтапи се Ананиев.
На пръв взор функциите, в които влиза, са несъвместими. Освен че води възпитаниците през дебрите на Хегел, Кант и Аристотел, философът тренира учебния тим по баскетбол дружно с сътрудника си по физическо Цветан Златански. Тимът му стига до финалите на ученическите игри, като побеждава с обсег противниците си и детронира даже отявлени любимци за купата. И то в учебно заведение, което не разполага даже с физкултурен салон. Успехите подвигат освен „ акциите ” на играчите, само че и равнището на учебното заведение. На тези, които непрестанно го питат по какъв начин го прави, Ананиев дава отговор сбито: „ Това ми е работата ”. И добавя, че от дълго време е трансформирал специалността си в метод на живот, тъй като по този начин я схваща.
Децата имат необикновено възприятие за признателност. Ако подхождаш към тях вярно, заслужено, доброжелателно, те ти го връщат по 10, уверен е Ананиев.
Осъзнал го още като дете в Русия, където учил. Тогава схванал какво е да получаваш обич от учителите. Директорите работили гъвкаво и не робували на стандарти. И то още през 70-те години на предишния век! „ Там имаше народна власт. Носехме дълги коси, а като се върнах в България, някои ме сочеха с думите: „ Вижте го този! “, спомня си Ананиев. След завръщането си в България сменя няколко гимназии като " сложен " възпитаник и взима междинното си във Вечерната. После отношението му към системата се трансформира, а през днешния ден приема работата си в образованието като задача.
Радостен е, че „ Асен Златаров “, в което работи, е случило на шеф, а не на едностранчив служител. " Ако не беше по този начин, нямаше по какъв начин да изградим подобен баскетболен тим “, гордее се учителят.
Като треньор той се грижи освен за положителната спортна подготовка на децата, само че и за триумфа им в учебно заведение. От това произтичат не една и две комични обстановки. Спомня си по какъв начин най-изявеният измежду баскетболистите го срещнал един път в коридора и обезпокоеното споделил, че имат проблем по география. Учителката поискала да научат най-малко посоките на света, само че и това ги затруднило. Тогава се наложило треньорът да вкара в деяние ексцентрични просветителни подходи. Предложил им да си показват, че са в залата на „ Академик “ и от раз ги ориентирал в географията: „ Единият панер е на изток, съдийската маса - на север. Следователно дясната ви ръка сочи на юг! “.
Ананиев споделя, че когато преди 7-8 години в учебно заведение организирали футболен шампионат, дисциплината се стегнала неимоверно.
Асфалтът на игрището обаче се изронил и постоянно се стигало до травми, та на здравната сестра <210> свършили бинтовете. Наложило се да преустановят мачовете. Останала само почетната среща сред първенеца на учебното заведение и ветераните. „ Учителите играем повече с дух, в сравнение с с тяло “, майтапи се философът. Като доказателство показва, че господинът по физическо, който има в кариерата си професионални мачове за ЦСКА, е „ юношата “ на тима.
„ По време на мача ме бутнаха. Аз паднах и си счупих ръката. На другия ден господинът по немски и той си счупи ръката. Учителят по физическо пък паднал неприятно и си контузил ръката на шампионат в Турция. Но си споделил: „ И аз в случай че се върна с гипс в учебно заведение, край! ” " Сега скрито се уговаряме в учителската стая, сякаш отиваме да играем белот “, смее се Ананиев.
Въпреки инфарктните моменти по време на мача, ветераните победили първенците на учебното заведение с 4:3. „ Беше неприятно за тях, тъй като в публиката имаше възпитаници от 8-9. клас, които ги гледаха като идоли. А то какво - изгубиха от даскалите “, спомня си преподавателят по философия, който оказва помощ на сътрудници и ученици и в подготовката по граматика.
Само за 6 урока при него господинът по физическо изкарал 5.40 на изпита по езикова просвета. А боксьор тежка категория, който бил най-хубавият му възпитаник по философия, по този начин „ захапал “ Фройд, че за малко да го нокаутира.
Ананиев тренира и тима по диспути в учебно заведение, който е член на Национална асоциация „ Дебати “ - България.
Един от изявените му възпитаници сега живее в Дания и е управител в Икеа. Учителят споделя по какъв начин преди години го поканил в тима, само че момчето отказало, тъй като се страхувало да приказва пред аудитория. След като се отпуснал обаче, постигнал зашеметяващи триумфи. Дори в Дания му връчили документ за лидерски умения, какъвто там получават едвам 1 от 500 души. Посветил го на учителя си по философия, тъй като от свенлив възпитаник го трансформирал в управител на висше равнище.
Един от най-големите триумфи на преподавателя е и призовото място на дванайсетокласничката от ПГТ „ Асен Златаров “ Мария Костова на Националната олимпиада по философия. Макар да учи кетъринг, тя надделя връстниците си от елитните учебни заведения под тепетата, завоюва купата „ Лауреат “ и първото място за Пловдив. „ Мария е като Юсеин Болд - започва постепенно, само че след това се ускорява неимоверно и усилва до края. Изключително всеотдайна, активизира се “, споделя Ананиев.
Да обучаваш, значи да се грижиш е управителният му принцип.
„ Някои считат, че осмокласниците са неприятни, само че те просто са осмокласници. Ключът към това да те слушат е да си квалифициран съвършено. Объркаш ли нещо - край! “, безапелационен е преподавателят.
Мит съгласно него е и че учениците харесват млади учители. Когато следва в клас да влезе нова студентка, постоянно питат: „ Ами в случай че не става? ”.
Такива учители постоянно се помнят. Те имат решаваща роля в изборите, които вършим през целия си живот. Преподават уроци с персоналния си образец на хора и експерти.
Те живеят с задача, която носи след себе си най-голямата отговорност. Независимо дали ни учат на български, физика, химия, математика или физкултура, те са тези, които ни стимулират, изслушват и поучават. Едновременно са наши другари, престижи и морални водачи. В навечерието на Деня на славянската култура и просвета 24 май взехме решение да ви разкажем за тях. За да се знае, че ги има и тъкмо те основават бъдещето на България.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
За да си преподавател в България, би трябвало да си мъдрец и Супермен по едно и също време. Това Иван Ананиев, учител в ПГТ „ Асен Златаров “, го знае чудесно.
Бивш състезател, играч по лека атлетика и баскетбол, Ананиев е приключил „ Философия “ и „ Българска и съветска лингвистика “ в ПУ „ Паисий Хилендарски “, в чийто баскетболен тим е играл.
Успехите, които е постигнал с възпитаниците си, са като извадени от сюжет за американски филм, в който духът побеждава материята. Само че в България това си е огромна философия. „ В учебно заведение е по този начин - да си артист, ти влиза в длъжностната характерност ”, майтапи се Ананиев.
На пръв взор функциите, в които влиза, са несъвместими. Освен че води възпитаниците през дебрите на Хегел, Кант и Аристотел, философът тренира учебния тим по баскетбол дружно с сътрудника си по физическо Цветан Златански. Тимът му стига до финалите на ученическите игри, като побеждава с обсег противниците си и детронира даже отявлени любимци за купата. И то в учебно заведение, което не разполага даже с физкултурен салон. Успехите подвигат освен „ акциите ” на играчите, само че и равнището на учебното заведение. На тези, които непрестанно го питат по какъв начин го прави, Ананиев дава отговор сбито: „ Това ми е работата ”. И добавя, че от дълго време е трансформирал специалността си в метод на живот, тъй като по този начин я схваща.
Децата имат необикновено възприятие за признателност. Ако подхождаш към тях вярно, заслужено, доброжелателно, те ти го връщат по 10, уверен е Ананиев.
Осъзнал го още като дете в Русия, където учил. Тогава схванал какво е да получаваш обич от учителите. Директорите работили гъвкаво и не робували на стандарти. И то още през 70-те години на предишния век! „ Там имаше народна власт. Носехме дълги коси, а като се върнах в България, някои ме сочеха с думите: „ Вижте го този! “, спомня си Ананиев. След завръщането си в България сменя няколко гимназии като " сложен " възпитаник и взима междинното си във Вечерната. После отношението му към системата се трансформира, а през днешния ден приема работата си в образованието като задача.
Радостен е, че „ Асен Златаров “, в което работи, е случило на шеф, а не на едностранчив служител. " Ако не беше по този начин, нямаше по какъв начин да изградим подобен баскетболен тим “, гордее се учителят.
Като треньор той се грижи освен за положителната спортна подготовка на децата, само че и за триумфа им в учебно заведение. От това произтичат не една и две комични обстановки. Спомня си по какъв начин най-изявеният измежду баскетболистите го срещнал един път в коридора и обезпокоеното споделил, че имат проблем по география. Учителката поискала да научат най-малко посоките на света, само че и това ги затруднило. Тогава се наложило треньорът да вкара в деяние ексцентрични просветителни подходи. Предложил им да си показват, че са в залата на „ Академик “ и от раз ги ориентирал в географията: „ Единият панер е на изток, съдийската маса - на север. Следователно дясната ви ръка сочи на юг! “.
Ананиев споделя, че когато преди 7-8 години в учебно заведение организирали футболен шампионат, дисциплината се стегнала неимоверно.
Асфалтът на игрището обаче се изронил и постоянно се стигало до травми, та на здравната сестра <210> свършили бинтовете. Наложило се да преустановят мачовете. Останала само почетната среща сред първенеца на учебното заведение и ветераните. „ Учителите играем повече с дух, в сравнение с с тяло “, майтапи се философът. Като доказателство показва, че господинът по физическо, който има в кариерата си професионални мачове за ЦСКА, е „ юношата “ на тима.
„ По време на мача ме бутнаха. Аз паднах и си счупих ръката. На другия ден господинът по немски и той си счупи ръката. Учителят по физическо пък паднал неприятно и си контузил ръката на шампионат в Турция. Но си споделил: „ И аз в случай че се върна с гипс в учебно заведение, край! ” " Сега скрито се уговаряме в учителската стая, сякаш отиваме да играем белот “, смее се Ананиев.
Въпреки инфарктните моменти по време на мача, ветераните победили първенците на учебното заведение с 4:3. „ Беше неприятно за тях, тъй като в публиката имаше възпитаници от 8-9. клас, които ги гледаха като идоли. А то какво - изгубиха от даскалите “, спомня си преподавателят по философия, който оказва помощ на сътрудници и ученици и в подготовката по граматика.
Само за 6 урока при него господинът по физическо изкарал 5.40 на изпита по езикова просвета. А боксьор тежка категория, който бил най-хубавият му възпитаник по философия, по този начин „ захапал “ Фройд, че за малко да го нокаутира.
Ананиев тренира и тима по диспути в учебно заведение, който е член на Национална асоциация „ Дебати “ - България.
Един от изявените му възпитаници сега живее в Дания и е управител в Икеа. Учителят споделя по какъв начин преди години го поканил в тима, само че момчето отказало, тъй като се страхувало да приказва пред аудитория. След като се отпуснал обаче, постигнал зашеметяващи триумфи. Дори в Дания му връчили документ за лидерски умения, какъвто там получават едвам 1 от 500 души. Посветил го на учителя си по философия, тъй като от свенлив възпитаник го трансформирал в управител на висше равнище.
Един от най-големите триумфи на преподавателя е и призовото място на дванайсетокласничката от ПГТ „ Асен Златаров “ Мария Костова на Националната олимпиада по философия. Макар да учи кетъринг, тя надделя връстниците си от елитните учебни заведения под тепетата, завоюва купата „ Лауреат “ и първото място за Пловдив. „ Мария е като Юсеин Болд - започва постепенно, само че след това се ускорява неимоверно и усилва до края. Изключително всеотдайна, активизира се “, споделя Ананиев.
Да обучаваш, значи да се грижиш е управителният му принцип.
„ Някои считат, че осмокласниците са неприятни, само че те просто са осмокласници. Ключът към това да те слушат е да си квалифициран съвършено. Объркаш ли нещо - край! “, безапелационен е преподавателят.
Мит съгласно него е и че учениците харесват млади учители. Когато следва в клас да влезе нова студентка, постоянно питат: „ Ами в случай че не става? ”.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ