Какво да направим, ако децата ни изпаднат в гневна криза
Има толкоз доста препоръки по какъв начин да се справяте с децата, изключително с по-малките, че родителите постоянно остават изцяло комплицирани и несигурни по отношение на родителските си умения. Разбира се, няма единна и елементарна рецепта, която да се приложи към всяко дете, само че родителите би трябвало да знаят, че никой не познава си по-добре от тях самите , макар че може да им се стори необичайно, когато дребното им дете се хвърли на пода в средата от супермаркета и стартира да крещи. Така че може би най-хубавият съвет за младите родители е да тестват разнообразни способи и да ревизират тяхната успеваемост и едвам по-късно, да ги включат в своя наставнически репертоар от умения, написа БГНЕС, базирайки се на коментар от РТС.
Един от методите да се откри този път е родителите да се научат какво да не вършат, когато детето изпадне в гняв, тъй като знанието кои клопки да се заобикалят е еднообразно потребно.
![Ема Стоун роди първото си дете]( "Ема Стоун роди първото си дете")
Ема Стоун роди първото си дете
Актрисата Ема Стоун и брачният партньор й Дейв Маккари посрещнаха първото си дете. Според информация, оповестена от TMZ, 32-годишната носителк...
1. Не бъдете прекомерно строги. Счита се, че възрастта от две до три години е интервалът, в който децата са най-упорити и негъвкави. Родителите постоянно не разпознават това като естествена част от развиването на детето. Вместо това, те са разочаровани и комплицирани, тъй като детето им все по-често наподобява безразсъдно и отвън надзор. В отговор някои родители се пробват да обуздаят детето си. Те се надяват, че с помощта на строгата дисциплинираност детето ще стане по-малко своеволно. За страдание, по този метод те влизат в състезание с дете, чиято воля е по-силна. Те отварят фронт, на който няма победител.
Вместо това е добре да се опитате да бъдете по-гъвкави и да предложите на своето своенравно мъниче повече благоприятни условия за избор, а не по-малко. Може да звучи необичайно, само че по този метод давате на детето чувство за надзор, което му разрешава да взема решения единствено за някои незначителни неща. В дълготраен проект детето ще придобие възприятие за самостоятелност в действителния свят, който е мощно структуриран и насочен към разпоредбите. Просто казано, опцията да вземате някои дребни решения всеки ден понижава вероятността един ден да се сблъскате с доста по-важни неща.
2. Не бъдете прекомерно снизходителни към детето си. Това още веднъж звучи объркващо, само че родителите би трябвало да помнят, че не би трябвало да разрешават на децата прекомерно доста благоприятни условия да избират това, което желаят, тъй като това може да им умори мозъка. Те не би трябвало да бъдат толкоз снизходителни, че тяхното своеволно дете към този момент не знае какво би желало. Например, не позволявайте на детето ви да диктува изискванията по кое време ще заспи. Кажете му авансово, нещо като: „ Тази вечер ще прочетем две приказки и една ария и по-късно е време да си лягаш. Ако се събудиш измежду нощ, ще те върнем в леглото и ще останеш там ".
Малките деца се нуждаят от някой, който да дава отговор, а това могат да бъдат единствено родителите. Въпреки че те могат да се възползват от това, че дават опция на детето да избере, те също ще се възползват от определянето на рационални граници, тъй че детето да се усеща в сигурност и задоволство при избора си. Добре е да експериментирате и да се опитате да намерите баланс, който да дава отговор на детето ви.
![В Бургас стартира приемът на документи за еднократната финансова помощ при раждане на дете]( "В Бургас стартира приемът на документи за еднократната финансова помощ при раждане на дете")
В Бургас стартира приемът на документи за еднократната финансова помощ при раждане на дете
Започна приемът на документи за разпределяне на еднократното финансово стимулиране на родители за раждане на деца на територията на община...
3. Не се опитвайте да вразумявате ядосано дете. Малките деца, изключително тези на възраст към две години, са ирационални по природа. Когато детето получи припадък на яд, родителите постоянно се пробват да му обяснят за какво не би трябвало да се държи по този начин, което изцяло надвишава равнището му на развиване. Резултатът е, че детето продължава да крещи и да се търкаля по пода, което в допълнение разочарова родителите. Основното предписание е да се опитате да употребявате почти толкоз думи, колкото е възрастта на детето ви. Например, в случай че щерка ви на две години ви ухапе, просто кажете „ Без хапане “ и приключете.
Въпросът е, че вашият яд и даже спокойната тирада не вземат решение нищо. Детето просто е отвън надзор. Вместо това, най-хубавият метод да се справите с налагащо се малко дете е бързото неотложно деяние, което включва допустимо минимум думи. Тъй като ние като възрастни поддържаме връзка по най-вече разумен и зрял метод с други възрастни, допускаме, че можем да създадем същото с нашите дребни. Имайте поради обаче, че на вашето дете липсва зрялост на този стадий от развиването, с цел да бъде рационално през множеството време. Така че бъдете къси. И бъдете спокойни.
4. Ако детето вика, вие не викайте. Малките деца на възраст сред две и шест години постоянно губят хладнокръвие и крещят. Основните аргументи за това са неналичието на зрялост, невъзможността за словесно изложение и разочарованието заради невъзможността да се обработи обстановката, в която са попаднали. Например, едно дете не съумява да събере нов комплект " Лего " и стартира да хвърля елементи във всички направления и да крещи. Родителят би трябвало да е спокоен, да го хване за ръка и да каже „ Да не крещим и да не хвърляме играчки “, а по-късно да го заведе в друга стая, с цел да се успокои.
Малките деца не знаят какво да вършат, когато са изправени пред прилив на страсти, тъй че вършат това, което им идва естествено: стартират да плачат и да се ядосват. Това държание е изцяло обикновено за всички дребни деца. Те обаче, би трябвало да научат, че това не е задоволително. Работата на родителите е да покажат на детето верния метод да реагира и в случай че останат спокойни и поредни, това е най-хубавият метод да ги научите.
Още от ЛЮБОПИТНО:
Един от методите да се откри този път е родителите да се научат какво да не вършат, когато детето изпадне в гняв, тъй като знанието кои клопки да се заобикалят е еднообразно потребно.
Актрисата Ема Стоун и брачният партньор й Дейв Маккари посрещнаха първото си дете. Според информация, оповестена от TMZ, 32-годишната носителк...
1. Не бъдете прекомерно строги. Счита се, че възрастта от две до три години е интервалът, в който децата са най-упорити и негъвкави. Родителите постоянно не разпознават това като естествена част от развиването на детето. Вместо това, те са разочаровани и комплицирани, тъй като детето им все по-често наподобява безразсъдно и отвън надзор. В отговор някои родители се пробват да обуздаят детето си. Те се надяват, че с помощта на строгата дисциплинираност детето ще стане по-малко своеволно. За страдание, по този метод те влизат в състезание с дете, чиято воля е по-силна. Те отварят фронт, на който няма победител.
Вместо това е добре да се опитате да бъдете по-гъвкави и да предложите на своето своенравно мъниче повече благоприятни условия за избор, а не по-малко. Може да звучи необичайно, само че по този метод давате на детето чувство за надзор, което му разрешава да взема решения единствено за някои незначителни неща. В дълготраен проект детето ще придобие възприятие за самостоятелност в действителния свят, който е мощно структуриран и насочен към разпоредбите. Просто казано, опцията да вземате някои дребни решения всеки ден понижава вероятността един ден да се сблъскате с доста по-важни неща.
2. Не бъдете прекомерно снизходителни към детето си. Това още веднъж звучи объркващо, само че родителите би трябвало да помнят, че не би трябвало да разрешават на децата прекомерно доста благоприятни условия да избират това, което желаят, тъй като това може да им умори мозъка. Те не би трябвало да бъдат толкоз снизходителни, че тяхното своеволно дете към този момент не знае какво би желало. Например, не позволявайте на детето ви да диктува изискванията по кое време ще заспи. Кажете му авансово, нещо като: „ Тази вечер ще прочетем две приказки и една ария и по-късно е време да си лягаш. Ако се събудиш измежду нощ, ще те върнем в леглото и ще останеш там ".
Малките деца се нуждаят от някой, който да дава отговор, а това могат да бъдат единствено родителите. Въпреки че те могат да се възползват от това, че дават опция на детето да избере, те също ще се възползват от определянето на рационални граници, тъй че детето да се усеща в сигурност и задоволство при избора си. Добре е да експериментирате и да се опитате да намерите баланс, който да дава отговор на детето ви.
Започна приемът на документи за разпределяне на еднократното финансово стимулиране на родители за раждане на деца на територията на община...
3. Не се опитвайте да вразумявате ядосано дете. Малките деца, изключително тези на възраст към две години, са ирационални по природа. Когато детето получи припадък на яд, родителите постоянно се пробват да му обяснят за какво не би трябвало да се държи по този начин, което изцяло надвишава равнището му на развиване. Резултатът е, че детето продължава да крещи и да се търкаля по пода, което в допълнение разочарова родителите. Основното предписание е да се опитате да употребявате почти толкоз думи, колкото е възрастта на детето ви. Например, в случай че щерка ви на две години ви ухапе, просто кажете „ Без хапане “ и приключете.
Въпросът е, че вашият яд и даже спокойната тирада не вземат решение нищо. Детето просто е отвън надзор. Вместо това, най-хубавият метод да се справите с налагащо се малко дете е бързото неотложно деяние, което включва допустимо минимум думи. Тъй като ние като възрастни поддържаме връзка по най-вече разумен и зрял метод с други възрастни, допускаме, че можем да създадем същото с нашите дребни. Имайте поради обаче, че на вашето дете липсва зрялост на този стадий от развиването, с цел да бъде рационално през множеството време. Така че бъдете къси. И бъдете спокойни.
4. Ако детето вика, вие не викайте. Малките деца на възраст сред две и шест години постоянно губят хладнокръвие и крещят. Основните аргументи за това са неналичието на зрялост, невъзможността за словесно изложение и разочарованието заради невъзможността да се обработи обстановката, в която са попаднали. Например, едно дете не съумява да събере нов комплект " Лего " и стартира да хвърля елементи във всички направления и да крещи. Родителят би трябвало да е спокоен, да го хване за ръка и да каже „ Да не крещим и да не хвърляме играчки “, а по-късно да го заведе в друга стая, с цел да се успокои.
Малките деца не знаят какво да вършат, когато са изправени пред прилив на страсти, тъй че вършат това, което им идва естествено: стартират да плачат и да се ядосват. Това държание е изцяло обикновено за всички дребни деца. Те обаче, би трябвало да научат, че това не е задоволително. Работата на родителите е да покажат на детето верния метод да реагира и в случай че останат спокойни и поредни, това е най-хубавият метод да ги научите.
Още от ЛЮБОПИТНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ