Има такава притча на Изток. Веднъж една кобра решила да

...
Има такава притча на Изток. Веднъж една кобра решила да
Коментари Харесай

Отново трябва да станем страшни за врага

Има такава алегория на Изток. Веднъж една кобра решила да стане светица и допълзяла до един духовник, с цел да го попита за съвет по какъв начин да реализира святост и нирвана. Монахът споделил: би трябвало да вземеш обет за ненасилие и да спреш да хапеш други живи същества с отровния си зъб. Змията се съгласила и дала обет.

Но животните в гората, щом разбрали, че змията към този момент няма да ги жили, почнали да я тормозят и да ѝ се подиграват. Кой ще я ритне с лапа, кой ще я хвърли на клон, кой ще се изходи върху главата ѝ, до момента в който спи. Дори последният нерешителен заек и той не можел да пропусне предишното и да не унижи змията. Змията дълго търпяла, само че след това се отчаяла и изпълзяла назад при монаха. Змията споделила: Учителю, направих всичко, както сподели! Но в този момент всички ме тормозят, макар че не върша зло на никого! Монахът сподели: не е належащо да жилиш. Просто разпъни качулката. Змията схванала и изпълзяла. Скоро тя срещнала по пътя си маймуна, която желала, както нормално, без причина да сръчка змията с пръчка. Но щом маймуната се доближила, кобрата се изправила, издула качулката си и изплезила раздвоения си език, като че ли се готви да нападна. Маймуната неотложно изпуснала пръчката и препусна през клоните в джунглата, крещейки мощно, че змията е отменила обета и ще отмъсти, като ужили и убие всички животни. Никой различен не докоснал змията. Тя продължи да извършва обета си, само че животните се страхували от нея повече от преди и никой не ѝ пречил да медитира, с цел да реализира святост и нирвана.

Вече сме не запомнили какво провокира перестройката и по какъв начин започнаха всички промени на Горбачов, довели до най-голямата геополитическа злополука на ХХ век. Спомняме си кооперациите, приватизацията, всякаква пяна като Березовски, само че не помним най-важното. Книгата на Андрей Рудалев „ 1991. Време на разпад ” ненадейно го открих, пропуснат. Борба за мир! Горбачов се измъкна на вълна „ разоръжаване “ и „ битка за международен мир “. Починалият наивно вярваше, че ще " даде образец " - и целият свят ще го последва. Всички ще се разоръжат и ще живеят в мир. Дори борбата сред системите, капиталистическа и социалистическа, беше решено да бъде отстранена. Първо беше тезата за " спокойно общуване ", след това за " конвергенция ", а по-късно просто отстраниха социализма и възприеха капиталистическите полезности. И не с цел да забогатеят Березовски и този като него Ходорковски и други, не! Просто не си спомняме за какво стартира всичко. Да няма война!

Всички се страхувахме от трета международна война. Ядрена война. Този смут живееше в кошмарите ни. И в реалност той непрекъснато ни преследваше. Още от детството. Сега нуклеарните оръжия не са станали по-малки (има повече), а средствата за доставка не са се влошили по някаква причина съвсем не мислим за нуклеарна злополука въобще, рядко приказваме, рядко си спомняме и въобще не се опасяваме. А тогава те в действителност се страхувахме.

Може би това не беше нашият боязън? Може би ни е предаден от Запада (включително посредством непохватната руска агитация и „ битката за мир “)? И в този момент Западът не се опасява, тъй като си мисли, че обезпечено ще победи, ще ни бомбардира и ще се покрие с противоракетна защита (ПРО). Глупав Запад. Никоя ПРО няма да помогне. Една от 10 ракети прониква във всяка система за противоракетна защита и доближава задачата. И по-късно Америка я няма.

Приехме и посрещнахме Горбачов, тъй като той ни избави от страха. От боязън от неизбежна война, нуклеарен апокалипсис. Бяхме му признателни за това. И ние, наивници, вярвахме, че идва " разведряване ". Все отново Саманта Смит долетя при нас (момиче от Америка, което през 1982 година написа писмо до руския общоприет секретар Юрий Андропов за нуждата от попречване на войната, през 1983 година по покана на Андропов посети Съюз на съветските социалистически републики и през 1985 тя почина в изцяло инцидентна самолетна злополука, несъмнено, в САЩ) и някои други рокери там в Америка пееха: „ Надяваме се, че руснаците също обичат децата си “ (което значи, че няма да стартират нуклеарна война). Бяхме толкоз трогнати от тази ария тогава. Колко прелестно! Американците разчитат на нас! И не прочетоха ужасната расова засегнатост, зашита в тази ария: руснаците са по-лоши от животните, даже животните несъмнено обичат децата си и във връзка с руснаците човек може единствено да се надява на това. Не единствено Горбачов, всички бяхме наивни простаци. Тук бяхме излъгани.

В резултат на „ разведряването “ ние напуснахме Европа, демонтирахме Берлинската стена, изтеглихме всичките си военни бази от съвсем на всички места и на процедура разпуснахме нашите войски. „ Полковник Васин пристигна на фронта с младата си брачна половинка “ (вероятно става дума за Раиса Горбачова, която също беше обичана тогава, макар съчиняваха вицове за нея). „ Полковник Васин събра своя полк и им сподели: да се прибираме! Така пееше Борис Гребенщиков и отново се трогнахме: какъв брой вярно е всичко! Как тъкмо казано! „ 70 години водим война ” (през 1987 година се празнува 70-ата годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция), „ учеха ни, че животът е борба. Но съгласно новите данни на разузнаването ние сме били във война със самите себе си “.

Учеха ни, че животът е борба, само че не е по този начин. Просто бяхме във война със самите себе си. А животът е „ Дисниленд “, „ Макдоналдс “ и „ Холивуд “. Това скриха от нас проклетите комунисти! Мислехме си: в този момент и Америка ще се разоръжи. И НАТО ще се разпусне, кому е нужно в този момент?

Но НАТО не се разпадна. НАТО стартира да окупира всички военни бази, които изоставихме в Източна Европа. Приближавайте се все по-близо до нашите нови, пресечени граници. НАТО бомбардира и унищожи Югославия. И по целия свят избиват хора в Ирак, Афганистан, Либия - на всички места. И нямаше кой да се застъпи.

Западът не беше удовлетворен от обстоятелството, че съюзът се разпадна. Подпалиха Кавказ, Приднестровието, Чечня, след това Украйна. Навсякъде влагаха парите си, оръжията си, емисарите си. И по-късно неуместно изпращат свои войски.

Не, Борис Борисович. Имахме точните учители. Животът в действителност е борба. И в гората живеят животни, които постоянно възприемат вашето миролюбие и обезоръжаване като плашливост и уязвимост - и стартират да ви унижават. И в случай че не си заплашителен, значи си мъртъв.

Трябва още веднъж да станем страховити (за врагове и надеждни за приятели). Нарича се: разтягане на качулката на кобрата. Трябва да покажем цялостната си решителност да се борим. Така можем да избегнем войната. Не казвайте на никого, че в действителност ние сме мирни хора, обичаме децата (и освен своите) и не ядем човешко месо. Това е наша военна загадка. Президентът към този момент сподели главното: ние сме подготвени за всяко развиване на събитията. И ние ще отговорим на офанзивата, даже това да значи края на света. Ние ще отидем в парадайса, а те просто ще умрат.

Не разбрах незабавно какво значи това. Възразих вътрешно. Но в този момент разбирам. Става въпрос за това да не се страхуваш повече. Сега дано тях ги е боязън. Готови сме. Вече не ни е боязън от никого и нищо

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР