За кармичната любов
Има такaва обич. Идва ненадейно, изненадва ти сърцето и душата, прекатурва ти света и те среща с ново “себе си”.
Кармичната обич. Тази, която може би не е могла да се случи в предходни животи, или която просто е чакала благословията на Вселената, с цел да се трансформира в Съдба тук и в този момент.
И “тук и сега” ти дава втори чифт крила и нови хоризонти на хвърчене, води другото ти “АЗ” под формата на огледало, в което се намираш различен и друг, само че въпреки всичко себе си, и внезапно разбираш смисъла на “обичам те от тук до Луната и обратно”.
Instagram
Когато кармичната обич се появи, дали е обич за оставане ? От тези, които идват и желаят да се бориш за тях? Да водиш борби със себе си, с другия, за другия, с условия, със обстановки? За да дадеш въпреки всичко късмет на Кармичната обич освен да се случи, само че и да пребъде?
Или кармична та обич идва за прекосяване и учене ? Да се случи, да съобщи няколко кармични урока и хайде, всеки в бъдещето си.
И къде остават фантазиите? Грешно ли е да мечтаеш?!
Най-тежката невярност към себе си е да си убиеш мечтите…
Ако е за оставане, дали не е кармичната обич, поради която да би трябвало да си носиш кръста на основани и погубени фантазии, на борби и войни, които не излъчват обич, не носят обич и не са обич, и да си кажеш, че по този начин ще намериш щастието.
Instagram
И нали, когато нещо красиво и съдбовно предопределено “е писано” да се случи, то не включва борби и тегоби. Писаните неща се случват елементарно и без старания, тъй като цялата Вселена желае да се случат.
Изживявайки я тази обич, внимаваш да не пропуснеш нещо значимо и значително, което Вселената желае да ти каже. Питаш се и си отговаряш: Обичам ли? - Безумно! Значима ли е тази обич? - Най-значимата! Но…, боязън ли е това? Страхът, че не си подготвен да загубиш нещо толкоз красиво и значимо.
Страхът, че Кармичната обич не заслужава битовизми и рамкиран статус и че в случай че попадне в тях, тя ще загуби доста повече, в сравнение с ще завоюва.
Instagram
А може и да не е боязън, а поука от предишното, която ти шепне да дадеш шанса на Кармичната обич да си остане специфична, възвишена и красива, да й оставиш въздуха, по този начин нужен, с цел да се трансформира в най-красивия спомен.
Със мемоари обаче, не се живее. На душата ѝ би трябвало мечтание за бъдеще. На влюбената душа ѝ трябват обещания за сбъднати фантазии, хубост, споделеност и обич, доста обич – на едро. Имаш доста да дадеш, извира от теб. Искаш да се раздаваш, да се грижиш, да обичаш. Няма нарцисизъм, когато искаш да споделяш време и обич. Любов без време няма. И кармичната обич нормално го потвърждава.
Като че ли това са най-тежките борби в живота - за време и обич.
За обич, популярност Богу, не съм се борила, само че за време доста. И се запитвам, за какво от време на време не стига любовта? Защо се уморяваш да се бориш за време? Трябва ли да скъсаш с “нас”, с цел да дадеш късмет на "утре-то “ да ти донесе илюзорно задоволство и чувство за подредена досада?!
Или да чакаш да ти се случат всички мечтани неща, авансово знаейки, че няма да са с Кармичната обич и че тази обич е без бъдеще. Без това огромното бъдеще, почтено за такава огромна обич.
Thinkstock
Питаш се в някои моменти дали да не я опаковаш тази огромна обич в сърцето, да я запечаташ там – такава огромна, красива, запаметяваща се, и да си тръгнеш с този обезпечено хубав спомен. Да отчетеш планетарните преноси като несъответствуващи или да обвиниш тежкия Сатурн…
Както Мария Лалева споделя в преобръщащата души книга “Живот в скалите”, по този начин най-малко ще си сигурен, че няма да унищожиш сърцето си, а дружно с него и любовта. Само по този начин ще знаеш, че ще запазиш и себе си, и другия, и любовта.
Или да рискуваш и всеки момент дружно да се изживява по най-красивия метод като финален, тъй като краят е предупреден. Пусни се по течението.
Thinkstock
Някои хора постоянно са знаели, че ще бъдат дружно – рано или късно, по-късно или след доста години, по един или различен метод. Някои кармични любови нямат „ дружно “, макар че “по-заедно “ от такава обич не се знае дали има.
Знаеш си, че единствено минаваш, с цел да дадеш и да получиш обич, да създадеш мемоари и може би разкази за внуците. И всеки да научи нещо – щастливата вест, че огромната обич я има и тъжната вест, че при цялата си опция, тя не всеки път има бъдеще.
Ако единствено ще е за прекосяване и учене тази Кармична обич, за какво по този начин боли от мисълта, че бъдещето не е дружно?!
Instagram
Никога не си представяме бъдеще с кармичната обич, само че изправени пред осъзнаването, ни става доста, доста тъжно. Сърцето страда и боли. Една обич без време. Или може би без време в този живот...
Няма по-тежка разлъка от тази да си отидеш от човек, който (все още) обичаш.
Ще свикнеш, че Кармичната обич ти желае благополучие. И ти пожелаваш същото. Но най-много, пожелаваш същото на себе си, тъй като обичаш него/нея, само че обичаш и себе си.
И започваш да се учиш да обичаш без фантазии. Учиш се да не искаш. Нещо доста мъчно за хората, които напредват, учат се, развиват се, обичат даже, с искане. Да намериш някое комфортно място в сърцето си за Кармичната обич, където да е добре, само че и ти да си добре.
Продължението е едно - колкото толкоз, до когато, дотогава, както може, по този начин. С малко по-различна конфигурация, с малко повече изясненост, с една тежка прочувствена рецесия по-малко и с една огромна доза помъдряване допълнително.
Но не такова примиренческо, а по-скоро оценявайки доста по-силно ТУК и СЕГА.
Джаки Бергман, в книгата си “Страх или любов” споделя, че “когато любовта се демонстрира, не ние изживяваме любовта, а тя изживява нас”.
Instagram
А когато се изживява обич, не, не обич, а ЛЮБОВТА, Юпитер, Сатурн, Уран, ретроградната Венера…, в действителност нямат значение. Може и да дават пояснение на някои неща, само че нищо не може да изясни невероятната магия на Кармичната обич, на всичко, което преживяваш и изпитваш, методът, по който те кара да се чувстваш.
И тогава…, тогава безпределно оценяваш и благодариш за всичко – за разтуптяното сърце, за хубостта на Живота, за персоналния подарък от Вселената и за измечатаната фантазия.
Instagram
И накъдето и да се е обърнала Венера, където и да транзитира Сатурн, ти просто обичаш!
Автор: Доц. доктор Даниела Илиева (сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране (НЛП) и Коучинг, акредитирана от Международната НЛП Асоциация, Американския НЛП Борд, Американския Борд по Хипнотерапия, както и от Европейския консул по менторство и коучинг)
Кармичната обич. Тази, която може би не е могла да се случи в предходни животи, или която просто е чакала благословията на Вселената, с цел да се трансформира в Съдба тук и в този момент.
И “тук и сега” ти дава втори чифт крила и нови хоризонти на хвърчене, води другото ти “АЗ” под формата на огледало, в което се намираш различен и друг, само че въпреки всичко себе си, и внезапно разбираш смисъла на “обичам те от тук до Луната и обратно”.
Instagram Когато кармичната обич се появи, дали е обич за оставане ? От тези, които идват и желаят да се бориш за тях? Да водиш борби със себе си, с другия, за другия, с условия, със обстановки? За да дадеш въпреки всичко късмет на Кармичната обич освен да се случи, само че и да пребъде?
Или кармична та обич идва за прекосяване и учене ? Да се случи, да съобщи няколко кармични урока и хайде, всеки в бъдещето си.
И къде остават фантазиите? Грешно ли е да мечтаеш?!
Най-тежката невярност към себе си е да си убиеш мечтите…
Ако е за оставане, дали не е кармичната обич, поради която да би трябвало да си носиш кръста на основани и погубени фантазии, на борби и войни, които не излъчват обич, не носят обич и не са обич, и да си кажеш, че по този начин ще намериш щастието.
Instagram И нали, когато нещо красиво и съдбовно предопределено “е писано” да се случи, то не включва борби и тегоби. Писаните неща се случват елементарно и без старания, тъй като цялата Вселена желае да се случат.
Изживявайки я тази обич, внимаваш да не пропуснеш нещо значимо и значително, което Вселената желае да ти каже. Питаш се и си отговаряш: Обичам ли? - Безумно! Значима ли е тази обич? - Най-значимата! Но…, боязън ли е това? Страхът, че не си подготвен да загубиш нещо толкоз красиво и значимо.
Страхът, че Кармичната обич не заслужава битовизми и рамкиран статус и че в случай че попадне в тях, тя ще загуби доста повече, в сравнение с ще завоюва.
Instagram А може и да не е боязън, а поука от предишното, която ти шепне да дадеш шанса на Кармичната обич да си остане специфична, възвишена и красива, да й оставиш въздуха, по този начин нужен, с цел да се трансформира в най-красивия спомен.
Със мемоари обаче, не се живее. На душата ѝ би трябвало мечтание за бъдеще. На влюбената душа ѝ трябват обещания за сбъднати фантазии, хубост, споделеност и обич, доста обич – на едро. Имаш доста да дадеш, извира от теб. Искаш да се раздаваш, да се грижиш, да обичаш. Няма нарцисизъм, когато искаш да споделяш време и обич. Любов без време няма. И кармичната обич нормално го потвърждава.
Като че ли това са най-тежките борби в живота - за време и обич.
За обич, популярност Богу, не съм се борила, само че за време доста. И се запитвам, за какво от време на време не стига любовта? Защо се уморяваш да се бориш за време? Трябва ли да скъсаш с “нас”, с цел да дадеш късмет на "утре-то “ да ти донесе илюзорно задоволство и чувство за подредена досада?!
Или да чакаш да ти се случат всички мечтани неща, авансово знаейки, че няма да са с Кармичната обич и че тази обич е без бъдеще. Без това огромното бъдеще, почтено за такава огромна обич.
Thinkstock Питаш се в някои моменти дали да не я опаковаш тази огромна обич в сърцето, да я запечаташ там – такава огромна, красива, запаметяваща се, и да си тръгнеш с този обезпечено хубав спомен. Да отчетеш планетарните преноси като несъответствуващи или да обвиниш тежкия Сатурн…
Както Мария Лалева споделя в преобръщащата души книга “Живот в скалите”, по този начин най-малко ще си сигурен, че няма да унищожиш сърцето си, а дружно с него и любовта. Само по този начин ще знаеш, че ще запазиш и себе си, и другия, и любовта.
Или да рискуваш и всеки момент дружно да се изживява по най-красивия метод като финален, тъй като краят е предупреден. Пусни се по течението.
Thinkstock Някои хора постоянно са знаели, че ще бъдат дружно – рано или късно, по-късно или след доста години, по един или различен метод. Някои кармични любови нямат „ дружно “, макар че “по-заедно “ от такава обич не се знае дали има.
Знаеш си, че единствено минаваш, с цел да дадеш и да получиш обич, да създадеш мемоари и може би разкази за внуците. И всеки да научи нещо – щастливата вест, че огромната обич я има и тъжната вест, че при цялата си опция, тя не всеки път има бъдеще.
Ако единствено ще е за прекосяване и учене тази Кармична обич, за какво по този начин боли от мисълта, че бъдещето не е дружно?!
Instagram Никога не си представяме бъдеще с кармичната обич, само че изправени пред осъзнаването, ни става доста, доста тъжно. Сърцето страда и боли. Една обич без време. Или може би без време в този живот...
Няма по-тежка разлъка от тази да си отидеш от човек, който (все още) обичаш.
Ще свикнеш, че Кармичната обич ти желае благополучие. И ти пожелаваш същото. Но най-много, пожелаваш същото на себе си, тъй като обичаш него/нея, само че обичаш и себе си.
И започваш да се учиш да обичаш без фантазии. Учиш се да не искаш. Нещо доста мъчно за хората, които напредват, учат се, развиват се, обичат даже, с искане. Да намериш някое комфортно място в сърцето си за Кармичната обич, където да е добре, само че и ти да си добре.
Продължението е едно - колкото толкоз, до когато, дотогава, както може, по този начин. С малко по-различна конфигурация, с малко повече изясненост, с една тежка прочувствена рецесия по-малко и с една огромна доза помъдряване допълнително.
Но не такова примиренческо, а по-скоро оценявайки доста по-силно ТУК и СЕГА.
Джаки Бергман, в книгата си “Страх или любов” споделя, че “когато любовта се демонстрира, не ние изживяваме любовта, а тя изживява нас”.
Instagram А когато се изживява обич, не, не обич, а ЛЮБОВТА, Юпитер, Сатурн, Уран, ретроградната Венера…, в действителност нямат значение. Може и да дават пояснение на някои неща, само че нищо не може да изясни невероятната магия на Кармичната обич, на всичко, което преживяваш и изпитваш, методът, по който те кара да се чувстваш.
И тогава…, тогава безпределно оценяваш и благодариш за всичко – за разтуптяното сърце, за хубостта на Живота, за персоналния подарък от Вселената и за измечатаната фантазия.
Instagram И накъдето и да се е обърнала Венера, където и да транзитира Сатурн, ти просто обичаш!
Автор: Доц. доктор Даниела Илиева (сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране (НЛП) и Коучинг, акредитирана от Международната НЛП Асоциация, Американския НЛП Борд, Американския Борд по Хипнотерапия, както и от Европейския консул по менторство и коучинг)
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ