Има суеверия за чадъра и дъжда, в които е добре

Има суеверия за чадъра и дъжда, в които е добре да вярвате, защото в случай че се преценявате с тях, могат да ви донесат благосъстояние и шанс, или в противен случай – проблеми и несгоди.

През есенния дъждовен сезон, когато чадърът става съвсем всекидневно наложителен аксесоар, етнологът гл. ас. доктор Илия Вълев, началник на отдел „ Експозиции “ в Националния етнографски музей към Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките, изяснява от кое място идва чадърът и какви суеверия и ритуали има по нашите земи, свързани с него и с дъжда.

Историята на чадъра е доста остаряла, изобретяването му се крие хилядолетия обратно във времето и по исторически данни два антични народа си оспорват шампионата за неговото потребление.

Това са египтяните и китайците, изясни доктор Вълев.

Всъщност това по какъв начин, къде и за какво, според локалните публични показа, са употребявани чадърите, доста зависи от естествените условия, в които живее даденото население, заключи доктор Вълев. Така да вземем за пример във Англия, където климатът е доста по-влажен и дъждовете са постоянно събитие, чадърите за отбрана от дъжд са доста по-разпространени и употребявани. Преки писмени данни за тях на Острова обаче се появяват едвам към XVI век. От същия интервал датира потреблението на чадъра както за отбрана от слънце, по този начин и против дъжд и в други европейски страни.

Колкото до суеверия, които познаваме в наши дни за чадърите, като да вземем за пример „ не отваряй чадър у дома, тъй като е на неприятно “, те са относително ново събитие в българската просвета.

Ново, тъй като и чадърите са нов детайл от облеклото и аксесоарите на българите, проникнали в началото в селищата от градски вид под въздействието на западноевропейската просвета, уточни доктор Илия Вълев.

Поверието, че, в случай че се отвори чадър, преди да сте излезли навън, е на беднотия, той си изяснява с това, че щом отваряш чадъра в закрито пространство без да има нужда, тъй като няма по какъв начин да вали дъжд под покрив, по-скоро с нецелесъобразното отваряне на чадъра се пазиш от друго ирационално нещо и препречваш пътя на шанса, на парите и берекета.

Същото може да бъде обяснението и на вярването, че както капките се стичат от чадър, оставен да съхне, по този начин ще изтече и благосъстоянието от вкъщи, по тази причина чадърът се оставя да съхне разперен.

От друга страна, в случай че чадърът е оставен да съхне затворен, то има заплаха по-бързо да се скъса при последващо отваряне, поради внезапното разтягане на плата, от който е изработен самият чадър, т.е. по този начин по-скоро ще би трябвало да се купува нов, което пък значи и приключване на парични средства, уточни Вълев.

Поверието, че в случай че вали в ден, който е значим за вас, ще ви върви по вода и ще е на шанс, се свързва с очистителната мощ на водата. Тя е един от главните детайли в природата и на процедура участва в съвсем всички очистителни и посветителни ритуали, в това число в християнското кръщение, уточни етнологът.

И още – в случай че вали на Гергьовден, всяка капка ще донесе жълтица – е остаряло обичайно вярване и има рационално пояснение.

Гергьовден е повратен празник в празничния ни календар, обвързван е със събуждането на природата. Това е празникът за обезпечаване на богата годишна продукция и добър приплод по нивите и по стоката, както и за здраве на хората. Приема се, че гергьовското оросяване дава още по-силна сила на растенията, които напролет са като новородени, означи доктор Вълев.

Обяснението на друго вярване – в случай че вали, откакто младоженците са си споделили „ да “, ще имат богат и благополучен живот – още веднъж е обвързвано в очистителната мощ на водата, която ще отмие всичко неприятно по пътя на младото семейство.

Ако върху главата ви паднат дъждовни капки от капчук, ще ви върви през целия ден, защото се счита, че дъждът е Божията берекет, затова всяка дъждовна капка, в това число и тази от капчук, може да се пояснява като поръсване на човек с Божията благосклонност, счита етнологът.

Източник – Българска телеграфна агенция