Има срещи, които неусетно се превръщат в споделено пътуване. Такава

Има срещи, които незабелязано се трансформират в споделено пътешестване. Такава е разходката на Деси Банова-Плевнелиева из Пловдив „ тук и в този момент “ – един до друг с Керана - едно от най-пъстрите и невероятни лица на българската музика през днешния ден. Артист, който гори, търси, пада и става – и прави това по най-красивия вероятен метод.

От „ досадното дете “ до дамата, която знае кой е домът ѝ

Керана се смее, когато си спомня по какъв начин още като дете е рецитирала стихчета по-силно от всички, пеела е на всички места, танцувала е във всяка пауза и като че ли от дребна е знаела — сцената е мястото, на което принадлежи.
                             

„ Винаги желаех да съм начело, “ споделя тя. „ И родителите ми го видяха. Подкрепиха го. “

Но тийнейджърските години я водят в друга посока. Около нея – бъдещи лекари, инженери, антрополози… А самата тя – момиче, което мечтае, само че не знае „ къде се кандидатства за певица “.

„ Нямах образец. Не идвах от артистично семейство. И дълго време не имах вяра, че това е влиятелно, или че въобще е допустимо. “

Животът обаче има собствен метод да ни върне там, където ни е мястото. И когато Керана към този момент е пораснала, работи „ други неща “ и се пробва да бъде някой, който не е – схваща, че това не е нейната истина. А истината постоянно се връща.

„ Живяла съм другия живот. И в никакъв случай повече не желая да се връщам там. “

Космонавтите — чудото, което в никакъв случай не е очаквала

Една инцидентна покана за „ събиране да бутаме густото “ се трансформира в нещо съдбовно. Музикантите, с които Керана през днешния ден дели сцената и живота си, първо са просто група първокурсници, които желаят да свирят за наслаждение.

„ Това беше планът, в който имах минимум очаквания, “ признава тя.

И точно той се оказва чудото. Екипаж, в който всеки носи собствен свят, само че всички летят в една посока. Група, в която Керана не е „ повода “, а част от нещо по-голямо.
                             

Музиката: да дадеш воля на възприятията, изключително на грозните

Керана не има вяра в идеалния човек. Не има вяра и че актьорът би трябвало да демонстрира единствено красивото.

„ Пиша за нещата, за които никой не приказва – страховете, гнева, несигурността, всичко грозно, което носим в нас, “ споделя тя. „ Не се гордея с тях, само че те са част от мен. Искам хората да знаят: да, те са там… само че няма да им се поддам. “

Нейната музика не е разтуха. Тя е самопризнание. И тъкмо в това хората се разпознават.

След прожекторите: тишината, която споделя доста

На сцената Керана е огън. В живота – постоянно тиха. Много повече, в сравнение с почитателите биха предположили.

„ Хората ме будят. Обичам ги, зареждат ме. Но по-късно нуждая се да бъда сама. “

Тишината за нея е врата към вътрешния свят – нужна, от време на време сложна, само че постоянно същинска.

„ Вечер, когато всичко утихне, оставам уединено с мислите си. И тогава разбирам доста за себе си. “

Танцуващо сърце

Покрай музиката постоянно забравяме, че Керана в действителност е човек, който не просто пее – тялото ѝ приказва също толкоз мощно.
                             

 

Започнала със спортни танци, влачейки кавалерите напред-назад, през днешния ден тя се връща към това, което обича – да се движи, да се показва, да танцува.

„ Много ми липсваше. Затова и в последните клипове залагаме на повече хореография. Надявам се скоро да можем да го вършим и на сцена. “

Страхът като врата, а не стена

Керана има вяра, че страхът не е нещо, от което би трябвало да бягаме.

„ Трябва да му се подадеш, “ споделя тя — и го потвърждава с присъединяване си в „ Като две капки вода “, където преобразяванията ѝ ни накараха да се усмихваме, да плачем и да виждаме в нея актьор, който не играе на несъмнено.

Цялото изявление гледайте във видеото.