Има срещи, които не се случват всеки ден, и не

Има срещи, които не се случват всеки ден, и не се не помнят. Христо Стоичков, който от дълго време е част от футболната безкрайност, си спомня са срещата си с папа Франциск, който е почитател на футбола. Роден в Буенос Айрес, Светият отец израства в кварталите, където футболът не е просто спорт, а живот. Още като момче е почитател на " Сан Лоренцо " – тим, учреден от духовник. Любовта към играта в никакъв случай не го напуща, въпреки че в младостта си играе рядко поради здравословни проблеми, съобщи NOVA.

Като глава на Римокатолическата черква папа Франциск не стопира да се среща със спортисти и да въодушевява. Преди три години на терена на Ватикана част от това ентусиазъм става и българската легенда Христо Стоичков.

Христо Стоичков се е срещал с доста митове в живота си, само че какво почувства, когато застана лице в лице с папа Франциск? 

- Беше извънреден ден за мен. Това е човек, който способства през последните години най-вече за мира, за уважението, за обичта. Никога не раздели хората. За мен беше привилегия да бъда във Ватикана. Да имам шанса да му поднеса въпреки и непретенциозен подарък - копие от златната топка, която доста го зарадва. Голяма персона! Отиде си един човек, който обичаше спорта. Винаги сме се стремили да бъдем покрай него, когато ни е канил на някой благотворителен мач, както беше последния път, когато бяхме в Рим, с цел да играем в памет на Марадона. Той подари на всеки от нас специфична топка. Имам и различен специфичен подарък от него с неговия автограф. Имам фланелката от мача. Това са неща, които остават в Залата на славата. Той беше огромен човек. Изключително добър, откровен. Човек, който обичаше хората.

- Спомняш ли си кои бяха първите ви думи един към различен?

- Няма по какъв начин да си спомняш...думи един към различен. Подарих топката и той доста се зарадва. Погледнахме се в очите и това беше задоволително.

- Ако в този момент можеше да му кажеш нещо, което тогава не съумя, какво би било то?

- Само една дума - благодаря! Благодаря за огромното сърце, което има към всеки един човек. Мисля, че това е задоволително.

- Папата беше аржентинец. Съвсем естествено, поради произхода си, обичаше футбола. Имаше обичан локален тим. Говорили ли сте си за футбол?

- Аз мисля, че като всеки аржентинец, той се гордееше с това, че Аржентина стана международен първенец. Знаете какъв брой доста пъти Марадона е бил при него. Един човек, който е тръгнал от Аржентина и е стигнал до най-престижното място в своята кариера. Един фен на футбола – знаете, " Сан Лоренцо " му е на сърцето. Генерално бих споделил, че той обожаваше всеки един спорт – освен футбола.

- Спортистите постоянно се уповават на Бог. Какво е вярата за теб? Какво ти дава?

- Аз съм доста набожен! Естествено, че е нужно хората да имат вяра. Вярата ти дава порив, победи. Когато бяхме в Рим и останахме уединено с него, единствено спортисти, той сподели: “Вярвайте и успявайте! ” Това са неговите думи.

- Кога за последно се помоли същински, от сърце, и защо беше молитвата?

- Всяка заран. Да съм здрав. Нещо да ме боли се апелирам, че не ме ли боли – не е добре работата.

- Смяташ ли, че човек би трябвало да стигне върха, с цел да открие какъв брой е значима вярата или тя му е нужна най доста още преди да е стигнал до него?

- Първо ти би трябвало да вярваш, а когато вярваш и следваш своите фантазии всичко идва единствено по себе си. От дребен съм бил по този начин. Вярвал съм, че един ден ще стигна до най-високото ходило. Следвал съм си моите фантазии и по тази причина съм горделив там докъдето съм стигнал.