Има смисъл да се борим с фалшивите новини – по

Има смисъл да се борим с подправените вести – по същия метод, по който има смисъл да се борим със спама. Това сподели в предаването " Преди всички "  Преслав Наков, софтуерен експерт, който работи в Катар. Тази вечер Наков ще бъде изнесе лекция " Идентифициране на подправени вести посредством дълбоки невронни мрежи " в Софтуерния университет.

" Проблемът с подправените вести не е, че не са правилни. Проблемът е, че в действителност те са превърнати в оръжие. Те могат да профилират потребителите. Фалшивите вести имат доста действително изражение в действителния свят ", разясни Преслав Наков. неговата изследователска активност е обвързвана главно с текст, само че споделя, че най-интересните неща в този момент се случват на равнище видео и тон.

" От към две години има тулове, които могат да генерират видео и в действителност могат да накарат всеки човек да каже долу-горе всичко. Ако имаме несъмнено количество видео на избрана персона, ние в действителност можем да накараме тази персона да каже всичко. Включително преди две години имаше откриватели, които направиха подправения Обама - генерираха видео на Обама, което да показа тяхната работа. Всъщност те вкараха цяла тирада във видео: Обама седнал на един стол и това нещо го приказва. Това е нещо, което хвърли в смут публицистите. Преди два месеца имах лекция на тематика подправените вести в " Ал Джазира " - приказвам им за тези неща и те споделят: " Това на нас не ни е чак толкоз забавно. На нас ни е забавно по какъв начин ще борим ние подправените видеа, тъй като за момента можем да ги хващаме, обаче след време? Това е бъдещето на подправените вести ".

Възможно е човек да генерира автоматизирано нещо, което е в жанр Ван Гог. Как работи механизмът:
" Има две невронни мрежи, които се образоват дружно. Едната се пробва да генерира по инцидентен метод картинка, която е да кажем на Ван Гог. Другата се пробва да каже дали това е същинският Ван Гог или е генериран от другата, като концепцията е, че те се учат една от друга. Да кажем, че имаме хора. Имаме един измамник на картини, имаме един специалист и имаме информация, която върви сред двамата. Ако фалшификаторът направи нещо, това се дава на специалиста. Експертът споделя дали това съгласно него, е същинско или не, и тази информация се дава назад на фалшификатора. Идеята е, че колкото по-добър измамник получаваме, толкоз добър специалист получаваме. Ако желая да имам добър специалист – получавам добър измамник. Ако желая да имам добър измамник – получавам добър специалист. Тези неща са почти на едно и също равнище. Малко като битката със спама – сега, в който имаме доста добър спам филтър, и спамърите стават по-добри, тъй като се научават. Само че до момента в който преди трябваше да го вършат ръчно, с тези невронни мрежи се автоматизира. Тоест, сега, в който някой направи доста добър детектор на подправени картинки, или на подправено видео, този детектор може да бъде даден на друга невронна мрежа, която да го заблуждава. "

Преслав Наков даде образец от практиката си в Катар със система на британски и арабски, която разпознава подправените вести:

" Човек там поставя някакъв текст, да вземем за пример може да бъде спор сред Хилъри Клинтън и Тръмп, може да бъде просто някаква новинарска обява, някакъв текст от Интернет и споделя: " Ето, тук това са най-съмнителните изказвания " - това е някакво средство в помощ на публицистите, които в действителност ревизират обстоятелства. Оттам нататък имаме друга система, която ревизира дадени изказвания. Например, да кажем, че Хилъри Клинтън споделя, че Тръмп има вяра, че световното стопляне е небивалица на китайците или нещо такова. Това е изказване, което ние в действителност можем да отидем по някакъв метод да проверим. "
Напоследък фокусът е върху профилирането на медии, което може да се окаже най-полезно сега, акцентира специалистът:

„ Тази медия в предишното разгласила ли е подправени вести или не? Отвъд това – какви са пристрастията на медията – дали е лява, дали е дясна, в арабския свят – дали е ислямистка, дали е световна. Виждаме да вземем за пример някаква медия написала нещо сериозно във връзка с индивида Х. Хайде да забележим: това през днешния ден ли се е случило или във времето и тази медия има пристрастия във връзка с избрана политическа партия, компания, човек. Всички тези неща ги вършим с невронни мрежи. "

Един от проблемите, пред който беше изправен Facebook е, че доста от нещата, свързани с подправените вести, са въпрос на мнение и въпрос на позиция и интерпретация, уточни още Наков: 
" По тази причина Facebook дълго време се противопоставяше на натиска да направи нещо във връзка с подправените вести, тъй като те не желаят да бъдат министерство на истината. Друг е въпросът, че там има и стопански аспект, обвързван с това, че в действителност подправените вести се споделят. Оказа се, че подправените вести се популяризират много по-бързо от същинските. "
Цялото изявление е в звуковия файл.