Последният политически спектакъл на Гюров може да струва скъпо на общините и бизнес
Има служебни министър председатели, които идват, с цел да пазят страната от разтърсвания. И има служебни министър председатели, които в последните дни на мандата си явно избират да оставят след себе си звук, борба и политически спектакъл.
Прочетете още
Днешното решение на Андрей Гюров за изваждане на 1,4 милиарда евро от Българската банка за развиване наподобява тъкмо по този начин: не като стратегически управнически ход, а като проява, изговорена с езика на претендент в акция, а не на краткотрайно назначен министър-председател. Самият Гюров разгласи, че парите „ прашасват “ в „ банката-касичка на модела Борисов–Пеевски “ и даде обещание да ги „ върне на данъкоплатците “.
На думи това звучи гръмко, само че на процедура обаче може да се окаже следващото решение, което създава мощен политически резултат и тежки действителни вреди. Защото ББР отговори пределно ясно: възможна процедура по понижаване на капитала ще отнеме месеци, ще изисква единодушие от всички кредитори на банката, измежду които Европейската капиталова банка, Банката за развиване на Съвета на Европа и KfW, а през този интервал средствата няма да могат да се употребяват нито от ББР, нито от държавното управление. Това не е „ освобождение “ на запас. Това е риск от административно заледяване на запас за месеци напред.
Друг е въпросът е дали и тези 1,4 милиарда евро няма да отидат за заплати в обществения бранш или отворени бюджетни дупки, а не за общините и действителния бизнес. Какъвто и да бе претекстът – то това решение трябваше да се вземе от новата постоянна власт в лицето на Румен Радев, които да носят отговорността за това деяние.
И тук лъсва същинският проблем с политическата постановка на Гюров. Докато той приказва за касички, олигарси и данъкоплатци, личната държавна банка предизвестява, че тъкмо неговото решение може да ограничи разплащанията по капиталовата стратегия на общините, да свие опциите за антикризисни ограничения и да сложи под риск настоящи и бъдещи интернационалните стратегии. Сред категорично посочените рискове са 246,6 млн. евро по Плана за възобновяване и резистентност за възобновяване на жилищни здания, както и бъдещо финансиране по директни стратегии на Европейската комисия, в това число инструмент за бизнеса до 1,2 милиарда евро в партньорство с търговски банки. Ако това е „ грижа за действителната стопанска система “, тя е много особена — първо блокираш механизма, след това обясняваш, че го правиш в името на хората.
Още по-неудобен за Гюров е един различен факт: съгласно позицията на ББР служебното държавно управление досега не е упълномощило със собствен акт нито една държавна стратегия или план за осъществяване от банката. Тоест кабинетът първо не е употребявал инструмента, с който разполага, а след това излиза да изяснява, че инструментът бил ненужен. Това към този момент не е просто неприятна връзка, а управническа непоследователност, която с съображение буди въпроси дали задачата е била да се реши проблем, или да се създаде политически сюжет в последния миг.
Всъщност най-тревожното в тази ситуация е друго: Гюров все по-видимо приказва не като равно далечен длъжностен министър председател, а като човек, който към този момент опитва ролята на политически водач. Това усещане се ускори и от днешното му видео за Борислав Сарафов. Изключвайки извънредно нескопосаното му четене от атуокюто, където освен запецваше, а и се държеше като неопитен студент на вербален изпит, в него той говори за „ нови и остарели политици “, за „ кафяви медии “, за „ шпицкоманди “, за „ мрежи от зависимости “ и за бързо „ прегрупиране “, когато „ някой се обади “. Това не е езикът на въздържан краткотраен кабинет, чиято съществена задача е да обезпечи естествен преход. Това е тонът на човек, който явно желае да бъде чут политически. Изводът, че Гюров се нарежда оттатък рамката на служебната си роля, е оценка, само че тя стъпва на общественото му държание от днешния ден.
Може ли длъжностен министър председател, който би трябвало да държи институционална отдалеченост, да употребява последните си дни във властта за решения с голям финансов залог и за изразителност, която звучи като старт на персонален политически план? Може би официално — да. Но това не го прави нито рационално, нито отговорно. Защото в случай че от този ход последват месеци блокаж, забавени заплащания, свити благоприятни условия пред общините, в допълнение напрежение за бизнеса и риск за европейски средства, цената няма да я заплати Гюров. Ще я платят всички останали.
Днешният ход на Андрей Гюров беше показан като удар против задкулисието. Много по-вероятно е обаче да се окаже удар против предвидимостта. А когато служебната власт стартира да наподобява повече на избирателен щаб, в сравнение с краткотраен поръчител за непоклатимост, казусът към този момент не е единствено в едни 1,4 милиарда евро. Проблемът е, че страната стартира да се ръководи през резултата от фразата, а не през последствията от решението. Ефектът на фразата пък може да е това, което би трябвало на Гюров за политическо бъдеще – или като кандидат-президент, а може би и нов политически проект
Прочетете още
Днешното решение на Андрей Гюров за изваждане на 1,4 милиарда евро от Българската банка за развиване наподобява тъкмо по този начин: не като стратегически управнически ход, а като проява, изговорена с езика на претендент в акция, а не на краткотрайно назначен министър-председател. Самият Гюров разгласи, че парите „ прашасват “ в „ банката-касичка на модела Борисов–Пеевски “ и даде обещание да ги „ върне на данъкоплатците “.
На думи това звучи гръмко, само че на процедура обаче може да се окаже следващото решение, което създава мощен политически резултат и тежки действителни вреди. Защото ББР отговори пределно ясно: възможна процедура по понижаване на капитала ще отнеме месеци, ще изисква единодушие от всички кредитори на банката, измежду които Европейската капиталова банка, Банката за развиване на Съвета на Европа и KfW, а през този интервал средствата няма да могат да се употребяват нито от ББР, нито от държавното управление. Това не е „ освобождение “ на запас. Това е риск от административно заледяване на запас за месеци напред.
Друг е въпросът е дали и тези 1,4 милиарда евро няма да отидат за заплати в обществения бранш или отворени бюджетни дупки, а не за общините и действителния бизнес. Какъвто и да бе претекстът – то това решение трябваше да се вземе от новата постоянна власт в лицето на Румен Радев, които да носят отговорността за това деяние.
И тук лъсва същинският проблем с политическата постановка на Гюров. Докато той приказва за касички, олигарси и данъкоплатци, личната държавна банка предизвестява, че тъкмо неговото решение може да ограничи разплащанията по капиталовата стратегия на общините, да свие опциите за антикризисни ограничения и да сложи под риск настоящи и бъдещи интернационалните стратегии. Сред категорично посочените рискове са 246,6 млн. евро по Плана за възобновяване и резистентност за възобновяване на жилищни здания, както и бъдещо финансиране по директни стратегии на Европейската комисия, в това число инструмент за бизнеса до 1,2 милиарда евро в партньорство с търговски банки. Ако това е „ грижа за действителната стопанска система “, тя е много особена — първо блокираш механизма, след това обясняваш, че го правиш в името на хората.
Още по-неудобен за Гюров е един различен факт: съгласно позицията на ББР служебното държавно управление досега не е упълномощило със собствен акт нито една държавна стратегия или план за осъществяване от банката. Тоест кабинетът първо не е употребявал инструмента, с който разполага, а след това излиза да изяснява, че инструментът бил ненужен. Това към този момент не е просто неприятна връзка, а управническа непоследователност, която с съображение буди въпроси дали задачата е била да се реши проблем, или да се създаде политически сюжет в последния миг.
Всъщност най-тревожното в тази ситуация е друго: Гюров все по-видимо приказва не като равно далечен длъжностен министър председател, а като човек, който към този момент опитва ролята на политически водач. Това усещане се ускори и от днешното му видео за Борислав Сарафов. Изключвайки извънредно нескопосаното му четене от атуокюто, където освен запецваше, а и се държеше като неопитен студент на вербален изпит, в него той говори за „ нови и остарели политици “, за „ кафяви медии “, за „ шпицкоманди “, за „ мрежи от зависимости “ и за бързо „ прегрупиране “, когато „ някой се обади “. Това не е езикът на въздържан краткотраен кабинет, чиято съществена задача е да обезпечи естествен преход. Това е тонът на човек, който явно желае да бъде чут политически. Изводът, че Гюров се нарежда оттатък рамката на служебната си роля, е оценка, само че тя стъпва на общественото му държание от днешния ден.
Може ли длъжностен министър председател, който би трябвало да държи институционална отдалеченост, да употребява последните си дни във властта за решения с голям финансов залог и за изразителност, която звучи като старт на персонален политически план? Може би официално — да. Но това не го прави нито рационално, нито отговорно. Защото в случай че от този ход последват месеци блокаж, забавени заплащания, свити благоприятни условия пред общините, в допълнение напрежение за бизнеса и риск за европейски средства, цената няма да я заплати Гюров. Ще я платят всички останали.
Днешният ход на Андрей Гюров беше показан като удар против задкулисието. Много по-вероятно е обаче да се окаже удар против предвидимостта. А когато служебната власт стартира да наподобява повече на избирателен щаб, в сравнение с краткотраен поръчител за непоклатимост, казусът към този момент не е единствено в едни 1,4 милиарда евро. Проблемът е, че страната стартира да се ръководи през резултата от фразата, а не през последствията от решението. Ефектът на фразата пък може да е това, което би трябвало на Гюров за политическо бъдеще – или като кандидат-президент, а може би и нов политически проект
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ