Скандалната история на шампиона, достойна за холивудска драма
Има първенци, които остават в историята с върховете си. Други – с харизмата си. А има и такива, чиято популярност се трансформира в сянка, когато ориста им сервира трагичен поврат. За страдание, историята на Петър Дачев към този момент е почтена за холивудска драма с превес на абсурда пред спортните триумфи.
Въпреки че към Петър Дачев в никакъв случай не е било скучно, при започване на месеца 45-годишният някогашен спортист за първи път влезе в престъпните летописи. Резкият завой в живота му е на шосето на прохода Петрохан. Европейският първенец в скока на дължина от 2000 година е арестуван с 30 кг кокаин, прикрит в тайник на микробус. По оценка на прокуратурата, цената на опиата надвишава 5 милиона лв..
Дачев е арестуван, а Софийският областен съд реши да го остави в ареста, отказвайки молбата му за домакински арест поради прекаран инсулт. По време на правосъдното съвещание Петър съобщи, че е помагал в спортни действия, свързани с деца - имитация, която звучи изключително иронично на фона на обвиняванията.
Общественият потрес е огромен. Спортната общественост е разграничена – едни имат вяра в невинността му, други го жигосват. Едни считат, че наивно се е хванал на опцията за елементарно изкарване на пари. Други, че от дълго време е кривнал по неприятния път около скандална любовна връзка.
Но първо са триумфите на атлетическата писта
Петър Дачев израства в Троян, където като дете се занимава с разнообразни типове спорт. Задържа се обаче в групата на треньора по междинни и дълги бягания Иван Влаховски. Победите в надпреварите идват една след друга и треньорът го поучава да се отдаде по-професионално на леката атлетика като отиде да учи в Спортното учебно заведение в Ловеч. Очаква се обаче школото да бъде закрито и Дачев взема решение да скочи на по-сериозно равнище – кандидатства в Спортното учебно заведение на Левски в София. Приет е, стартира да тренира при първия треньор на Ивет Лалова Константин Миланов. Училището обаче няма общежитие и е мъчно за семейство Дачеви да устоят ученика в София. Перспективата е спортното учебно заведение на „ Вечния зложелател “ – ЦСКА. След единствено няколко седмици в Левски Петър е изместен в ново учебно заведение - настоящето Спортно учебно заведение „ Ген. Владимир Стойчев ”. Дачев се насочва към хоризонталните скокове при Стоица Стоянов. Но единствено след две години взаимна подготовка експертът напуща учебното заведение и младежът избира да отиде в групата на приятелите си с треньор Лиляна Видева. А тя го взима на смешка, неподозирайки, че с това „ трътлесто “ момче, както Дачев самичък се разказва, ще запише най-сериозните си триумфи като треньор. Видева остава негов ментор до края на спортната му кариера.
Още на 16 година Дачев е пръв в скока на дължина на Европейския юношески олимпийски конгрес в Бат, Англия. През 1998 година той победи със международната купа за юноши с 8.14 м – достижение, което към момента е народен връх за възрастта. През същата година, единствено на 18 година, Петър завоюва и бронз на европейското състезание за мъже. Най-големият му успех идва през 2000 година, когато Дачев стана европейски първенец в зала с 8.26 м, а през същото лято скочи 8.30 м – единствено на 3 см от върха на България за мъже. Троянецът стъпва на третото място на континенталния шампионат под покрив за мъже през 2002 година и записва още няколко финала на огромни шампионати.
Като спортист Дачев взе участие на две Олимпиади, само че не съумява да се осъществя – нещо, което самичък признава с мъка: " Трябваше да упражнявам повече... Ако изпуснеш момента, няма по какъв начин да го върнеш. "
Още като играч той подсказва за ексцентричността си – появявал се е с котешки лещи и обеца на езика на надпревари, правил е екстравагантни прически преди пътешестване за огромен шампионат – тогава, когато ще бъде пред телевизионни камери, опитвал се е в автомобилни съревнования, и в никакъв случай не е криел любовта си към високите скорости. Именно в тези години харчи нашироко за заниманията си.
Но идва края на кариерата на спортиста, приходите стопират, спестявания няма и му се постанова да припечелва като надзирател на строителен обект.
Но не бяга и от леката атлетика. Той стартира да предава опита си като треньор. През годините работи с националните състезатели Милена Миткова и Даниел Анков, както и с параолимпиеца Михаил Христов. С Христов доближават до няколко европейски върха в скока на дължина за хора с двигателни увреждания и редица медали от огромни шампионати. Историята на Христов, който губи двете си ръце при случай като младеж, въодушеви даже режисьора Ники Илиев за основаването на кино лентата „ Без крила “, в който е отредено място и за самия Дачев – като наставник и движеща мощ в подготовката на параолимпиеца.
И след отказването на Христов от спорта, с цел да тръгне по политическия път, Дачев има упоритост да продължи работата си с деца с увреждания, осигурявайки безвъзмездни условия за спорт. Те обаче остават на назад във времето.
И там някъде разбегът на Дачев се оказва, че не е единствено по права линия. Дали ще разберем истината какво постанова внезапния завой в живота на Петър Дачев, не се знае. Но знаем историята му – цялостна с върхове и падения. История за сложността на човешката природа и провокациите, пред които се изправят и тези, които сме привикнали да приветстваме.
