Икономисти предупреждават: Влизането на България в Еврозоната може да се отложи
Има сериозен риск процесът на доближаване и консолидиране на българската стопанска система в еврозоната да се окаже доста по-бавен, в сравнение с се чака. Причините за това се крият в осъществяването на Маастрихтските критерии за номинална конвергенция и в поетите от страната ни задължения за действителна конвергенция и макроикономическа непоклатимост. Ако тези условия не се изпълнят, процесът на консолидиране в еврозоната може да се окаже много по-продължителен от публично декларираната дата - 1 януари 2024 година, написа Труд.
Това е един от главните заключения в монографията: „ Предизвикателства пред българската стопанска система по пътя към участие в еврозоната “, готова от катедра „ Икономика “ на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ във връзка 120 годишнината от нейното основаване.
Сред неофициалните критерии, които страната ни наложително би трябвало да покрие, учените показват: възстановяване на бизнес средата, опазване на финансовата непоклатимост, повишение успеваемостта на обществения бранш. Оценките за това в каква степен страната ни е подготвена да вкара еврото по тези „ спомагателни фактори “ се съдържат и в конвергентните отчети на Европейска комисия и ЕЦБ.
Макар да има усъвършенстване в успеваемостта на държавните институции през последните години, страната ни страда от основни управнически дефицити, излиза наяве от разбора на учените. Тя не се показва добре в планирането, развиването и координацията на политиките, а честите промени в законодателството и слабият надзор върху използването му не престават да бъдат спънка пред вложенията.
Това е един от главните заключения в монографията: „ Предизвикателства пред българската стопанска система по пътя към участие в еврозоната “, готова от катедра „ Икономика “ на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ във връзка 120 годишнината от нейното основаване.
Сред неофициалните критерии, които страната ни наложително би трябвало да покрие, учените показват: възстановяване на бизнес средата, опазване на финансовата непоклатимост, повишение успеваемостта на обществения бранш. Оценките за това в каква степен страната ни е подготвена да вкара еврото по тези „ спомагателни фактори “ се съдържат и в конвергентните отчети на Европейска комисия и ЕЦБ.
Макар да има усъвършенстване в успеваемостта на държавните институции през последните години, страната ни страда от основни управнически дефицити, излиза наяве от разбора на учените. Тя не се показва добре в планирането, развиването и координацията на политиките, а честите промени в законодателството и слабият надзор върху използването му не престават да бъдат спънка пред вложенията.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ




