Това е най-зловещото село в България: Мръкне ли, никой не смее да излезе навън
Има село в България, в което несъмнено е несъмнено като най-злокобното в България.
През години стотици са разказите на локалните за страхотиите, които са виждали нощем.
Мръкне ли, боязън сковава 120 души. Хората заключват вратите на домовете си и не смеят да излязат на открито. Това е всекидневието в едно видинско селце, което се намира на 5 км източно от българо-сръбската граница.
Там тръпки побиват и локалните, и гостите им.
" Има самодиви, чадо! Някои споделят, че това са чакали, само че не са ", подреждат хората в Шишенци. Все още там има живи очевидци на странни случки, които възрастни хора описват на внуците си. И са безапелационни, че в Шишенци е Домът на самодивите, написа " Стандарт ".
Виждали доста високи дами с дълги бели плебеи, които танцували в кръг с вдигнати към небето ръце. Ритуалът им продължавал десетина минути. След това една по една самодивите се изстрелвали към небето. Други хора пък настояват, че щом излязат на лозето или равнищата, чуват музика от остаряла женитба. Даже някои си мислели, че наоколо има ваучър за венчавка. Но в региона нямало нито един сватбар. А музиката се носела по нивите, без да е ясно от кое място идва.
" Вечер се заключвам
боязън ме е да не ме изядат
Като не съм ги виждала, от кое място да знам какво вие нощно време?! Гласове на дами, деца, тъпани се чуват след 9 вечерта и по този начин до късно. Изведнъж шумотевицата се чува от единия завършек на селото, след секунди стартира и от другия ", споделя една от дамите.
Хората си спомнят по какъв начин преди години в селото имало рускиня - учителка, която преподавала в локалното учебно заведение. Тя реши да запише гласовете. Донесла малко касетофонче и щом почнали да се чуват гласовете, дамата натиснала копчето за запис. По-късно част от хората в селото се събрали край машинката, с цел да чуят какво се е запаметило върху лентата. На записа имало всевъзможни звуци, само че не и тези на самодивите.
Мистериите в Шишенци се укрепват и от изказванията на локалните, че единствено за няколко години
петима мъже изчезнали безследно
Двама от тях по-късно били открити, само че не помнели нищо от интервала, в който липсвали. След това пък почнали да си напомнят странни истории, които не звучали разумно. Овчар пък разказал по какъв начин една вечер просрочен да прибере стадото и при залез слънце видял край местността Бънчовата чешма самодивско хоро. На идващия ден хората от селото отишли там. Земята към чешмата била отъпкана под формата на пръстен.
До селото се стига по черен път. Според легендата по него преди години сватбари от близкото село Гюринци тръгнали към Шишенци. Булката обаче била желана от различен. По пътя ги нападнали татари и избили хората. Оттогава из селото се чуват и гласове. А хората описват за самодивите, които ги навестяват и танцуват хора. Защото душите на избитите още не са се успокоили и се връщат на земята след кървавата женитба, гласи легендата.
" Преди години се спомина татко ми. Няколко месеца преди да почине, приготвях храна за Задушница. Изведнъж чух страшни крясъци и някакъв злокобен смях на улицата. Изплаших се и захвърлих всичко. Реших, че е духът на майка ми, пристигнал да прибере баща ", спомня си една от бабите. Признава, че малко по-късно татко й умрял, след него си отишъл и мъжът й. Почти всеки месец дамата била на заравяне.
През 95-а година още веднъж се случило нещо извънредно, което по-възрастните поданици още не могат да не помнят. Изведнъж измежду бял ден, в разгара на лятната горещина, се извила буря, като торнадо, а животните, изкарани на паша, изчезнали за секунди. Никой повече не ги видял.
Други пък считат, че
странностите се дължат на полтъргайст
Преди време семейство сечало дървета и в едно от тях намерили скрити златни монети. Прибрали жълтиците в дома си и почнали бедите у тях. Докато врял котелът на огъня, се преобръщал самичък, а вилиците, лъжиците и ножовете летели. Мълвата се разнесла из цялото село. Кметът отишъл да види какво се случва. И още с влизането си в къщата, във вратата зад тила му се забила секира. Без никакъв огън, огнището се разпалило.
Историите за самодивите, тайнствената музика и гласовете не престават да се предават от уста на уста. Част от мъжете допускат, че евентуално танцуващите и политащи към небето силуети може да са на извънземни. Други пък настояват, че няма нищо нетипично в Шишенци. Просто странните звуци идвали от чакали. Но никой не е виждал животните.
Историята на селото
В началото на XIX век дядо Шишко от Тетевен се заселва на нагорнище в селото. По-късно преселници от Тетевенско се заселват край техния нашенец и селото се разраства. Местният акцент е мощно повлиян от централния балкански диалект, контрастирайки с околните преходни и северозападни приказва.
През лятото на 1950 година, по време на колективизацията, 37 членове на новосъздаденото Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) вършат несполучливи опити да го изоставен.
След Кулските събития от идната 1951 година 14 фамилии (51 души) са наложително изселени от селото. В края на 1951 г. горянска група, водена от шишенчанина Вълчо Събин, взе участие в поредност престрелки с управляващите, при които умират 5 горяни и 4 бойци, а след разбиването ѝ от „ Държавна сигурност “ 12 души от селото са наказани като нейни ятаци.
В началото на XXI век в селото са публикувани митове за самодиви и други духове.
През години стотици са разказите на локалните за страхотиите, които са виждали нощем.
Мръкне ли, боязън сковава 120 души. Хората заключват вратите на домовете си и не смеят да излязат на открито. Това е всекидневието в едно видинско селце, което се намира на 5 км източно от българо-сръбската граница.
Там тръпки побиват и локалните, и гостите им.
" Има самодиви, чадо! Някои споделят, че това са чакали, само че не са ", подреждат хората в Шишенци. Все още там има живи очевидци на странни случки, които възрастни хора описват на внуците си. И са безапелационни, че в Шишенци е Домът на самодивите, написа " Стандарт ".
Виждали доста високи дами с дълги бели плебеи, които танцували в кръг с вдигнати към небето ръце. Ритуалът им продължавал десетина минути. След това една по една самодивите се изстрелвали към небето. Други хора пък настояват, че щом излязат на лозето или равнищата, чуват музика от остаряла женитба. Даже някои си мислели, че наоколо има ваучър за венчавка. Но в региона нямало нито един сватбар. А музиката се носела по нивите, без да е ясно от кое място идва.
" Вечер се заключвам
боязън ме е да не ме изядат
Като не съм ги виждала, от кое място да знам какво вие нощно време?! Гласове на дами, деца, тъпани се чуват след 9 вечерта и по този начин до късно. Изведнъж шумотевицата се чува от единия завършек на селото, след секунди стартира и от другия ", споделя една от дамите.
Хората си спомнят по какъв начин преди години в селото имало рускиня - учителка, която преподавала в локалното учебно заведение. Тя реши да запише гласовете. Донесла малко касетофонче и щом почнали да се чуват гласовете, дамата натиснала копчето за запис. По-късно част от хората в селото се събрали край машинката, с цел да чуят какво се е запаметило върху лентата. На записа имало всевъзможни звуци, само че не и тези на самодивите.
Мистериите в Шишенци се укрепват и от изказванията на локалните, че единствено за няколко години
петима мъже изчезнали безследно
Двама от тях по-късно били открити, само че не помнели нищо от интервала, в който липсвали. След това пък почнали да си напомнят странни истории, които не звучали разумно. Овчар пък разказал по какъв начин една вечер просрочен да прибере стадото и при залез слънце видял край местността Бънчовата чешма самодивско хоро. На идващия ден хората от селото отишли там. Земята към чешмата била отъпкана под формата на пръстен.
До селото се стига по черен път. Според легендата по него преди години сватбари от близкото село Гюринци тръгнали към Шишенци. Булката обаче била желана от различен. По пътя ги нападнали татари и избили хората. Оттогава из селото се чуват и гласове. А хората описват за самодивите, които ги навестяват и танцуват хора. Защото душите на избитите още не са се успокоили и се връщат на земята след кървавата женитба, гласи легендата.
" Преди години се спомина татко ми. Няколко месеца преди да почине, приготвях храна за Задушница. Изведнъж чух страшни крясъци и някакъв злокобен смях на улицата. Изплаших се и захвърлих всичко. Реших, че е духът на майка ми, пристигнал да прибере баща ", спомня си една от бабите. Признава, че малко по-късно татко й умрял, след него си отишъл и мъжът й. Почти всеки месец дамата била на заравяне.
През 95-а година още веднъж се случило нещо извънредно, което по-възрастните поданици още не могат да не помнят. Изведнъж измежду бял ден, в разгара на лятната горещина, се извила буря, като торнадо, а животните, изкарани на паша, изчезнали за секунди. Никой повече не ги видял.
Други пък считат, че
странностите се дължат на полтъргайст
Преди време семейство сечало дървета и в едно от тях намерили скрити златни монети. Прибрали жълтиците в дома си и почнали бедите у тях. Докато врял котелът на огъня, се преобръщал самичък, а вилиците, лъжиците и ножовете летели. Мълвата се разнесла из цялото село. Кметът отишъл да види какво се случва. И още с влизането си в къщата, във вратата зад тила му се забила секира. Без никакъв огън, огнището се разпалило.
Историите за самодивите, тайнствената музика и гласовете не престават да се предават от уста на уста. Част от мъжете допускат, че евентуално танцуващите и политащи към небето силуети може да са на извънземни. Други пък настояват, че няма нищо нетипично в Шишенци. Просто странните звуци идвали от чакали. Но никой не е виждал животните.
Историята на селото
В началото на XIX век дядо Шишко от Тетевен се заселва на нагорнище в селото. По-късно преселници от Тетевенско се заселват край техния нашенец и селото се разраства. Местният акцент е мощно повлиян от централния балкански диалект, контрастирайки с околните преходни и северозападни приказва.
През лятото на 1950 година, по време на колективизацията, 37 членове на новосъздаденото Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) вършат несполучливи опити да го изоставен.
След Кулските събития от идната 1951 година 14 фамилии (51 души) са наложително изселени от селото. В края на 1951 г. горянска група, водена от шишенчанина Вълчо Събин, взе участие в поредност престрелки с управляващите, при които умират 5 горяни и 4 бойци, а след разбиването ѝ от „ Държавна сигурност “ 12 души от селото са наказани като нейни ятаци.
В началото на XXI век в селото са публикувани митове за самодиви и други духове.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ