Ще видим ли скоро къщи за 1 евро и в България?
Има села в, в които времето като че ли е спряло някъде през 80-те. Къщи с рухнали покриви стоят отключени от години, дворовете са погълнати от треви, а по улиците от време на време минава повече мъгла, в сравнение с хора.
И все пак, когато попаднете там по залез, гледката е толкоз красива, че първата мисъл е съвсем неуместна: „ Как е допустимо никой да не живее тук? “
Докато продава изоставени къщи за 1 евро и притегля хора от целия свят, като че ли към момента стои сред две действителности - едната постепенно се разпада, а другата още не е решила дали желае да я избави.
И тъкмо тук идва въпросът, който звучи все по-логично: Ами в случай че някои български села създадат същото?
Местата, които наподобяват изоставени… само че не и безнадеждни
Има региони в България, които умерено биха могли да се трансфорат в фантазия за хора, бягащи от огромните градове. Не единствено в Родопите, само че и в елементи от, Северозапада и.
Каменни къщи. Гори. Реки. Тишина, която през днешния ден звучи съвсем първокласно.
Проблемът е, че за локалните тези места постоянно символизират не романтика, а липса на работа, затворени учебни заведения и постепенно изгубване. И все пак има нещо необичайно в цялата картина - колкото повече светът става гръмък, цифров и препълнен, толкоз по-привлекателни стартират да наподобяват точно тези забравени места.
След пандемията хиляди хора по света започнаха да търсят тъкмо противоположното на огромния град. Не молове. Не небостъргачи. А въздух. Пространство. Тишина. И България към този момент ги има. Само че стоят празни.
Представете си следната картина
Младо семейство от купува остаряла къща в родопско село за алегорична сума. След година покривът е ремонтиран, дворът е цялостен с цветя, а долу се чува детски смях. До тях художник от Нидерландия трансформира остаряла плевня в ателие. Малко по-надолу цифров бродяга работи с преносим компютър на веранда с панорама към планината. Звучи като туристическа реклама. Само че сходни истории към този момент се случват в елементи от Италия, и.
И няма причина България да не може да притегли същите хора. Всъщност имаме нещо, което доста от западните страни към този момент губят - достоверност. Не „ измислена селска идилия “ за туристи, а действителни места, в които към момента мирише на дърва, домати от градината и мокра земя след дъжд.
Но има и една неуместна истина
Каква е тя ще разберете в
И все пак, когато попаднете там по залез, гледката е толкоз красива, че първата мисъл е съвсем неуместна: „ Как е допустимо никой да не живее тук? “
Докато продава изоставени къщи за 1 евро и притегля хора от целия свят, като че ли към момента стои сред две действителности - едната постепенно се разпада, а другата още не е решила дали желае да я избави.
И тъкмо тук идва въпросът, който звучи все по-логично: Ами в случай че някои български села създадат същото?
Местата, които наподобяват изоставени… само че не и безнадеждни
Има региони в България, които умерено биха могли да се трансфорат в фантазия за хора, бягащи от огромните градове. Не единствено в Родопите, само че и в елементи от, Северозапада и.
Каменни къщи. Гори. Реки. Тишина, която през днешния ден звучи съвсем първокласно.
Проблемът е, че за локалните тези места постоянно символизират не романтика, а липса на работа, затворени учебни заведения и постепенно изгубване. И все пак има нещо необичайно в цялата картина - колкото повече светът става гръмък, цифров и препълнен, толкоз по-привлекателни стартират да наподобяват точно тези забравени места.
След пандемията хиляди хора по света започнаха да търсят тъкмо противоположното на огромния град. Не молове. Не небостъргачи. А въздух. Пространство. Тишина. И България към този момент ги има. Само че стоят празни.
Представете си следната картина
Младо семейство от купува остаряла къща в родопско село за алегорична сума. След година покривът е ремонтиран, дворът е цялостен с цветя, а долу се чува детски смях. До тях художник от Нидерландия трансформира остаряла плевня в ателие. Малко по-надолу цифров бродяга работи с преносим компютър на веранда с панорама към планината. Звучи като туристическа реклама. Само че сходни истории към този момент се случват в елементи от Италия, и.
И няма причина България да не може да притегли същите хора. Всъщност имаме нещо, което доста от западните страни към този момент губят - достоверност. Не „ измислена селска идилия “ за туристи, а действителни места, в които към момента мирише на дърва, домати от градината и мокра земя след дъжд.
Но има и една неуместна истина
Каква е тя ще разберете в
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ