Има седмици, които не разбираме кога и как са минали,

Има седмици, които не разбираме по кое време и по какъв начин са минали, тъй като ни е било толкоз необятно към врата, че времето като че ли е летяло, захласнато по уикенда. И има и такива, които също минават бързо, само че са същинска тъга, тъй като просто се чудим какво да захванем и време и сили все не остават. Хубавото е, че и в двата случая има кей, на който да акостираме и да се усещаме спокойни. Поне за няколко минути. И който към момента не има вяра във вълшебните качества на петъчната доза съблазън, то ще си има работа с Тори Уебстър.