Иван Охлобистин: На Западния фронт нищо ново
Има разказ – „ На Западния фронт нищо ново “ на Ерих Мария Ремарк, занимателен и тъничък създател. Романът е за това, че войната може и да завърши, само че ти оставаш вечно боец. С цялата войнишка тъга от претърпените ограничения и мъдростта, която е добита с цената на загубата на другари и близки. Така е постоянно по време на война. И няма какво да вършим, тъй като за човек е свойствено да води война.
От колкото и благородни подбуди да се управлява човек, рано или късно той доближава до войната. Хуманизъм, социализъм, народна власт – всичко завършва с война. И най-удивителното е, че колкото повече са положителните планове, толкоз е по-голяма вероятността от война.
Консервативните столетия, които предшестват прогресивните, не се славят с изключително миролюбие, само че поради голямото разнообразие на ползи не се отличават с обсег на разрушенията. Прогресът става по едно и също време и благословия, и проклинание. Основната маса гласуващо население на планетата е нахранено, само че незабавно по-късно го изпращат на заколение. Средствата за заличаване се развиват наедно с битовата техника.
Видимо и периодите на битие на човечеството ще зависят от скоростта на напредъка. Засега сме основали атомната бомба. Тя си е изцяло перспективна, само че съм сигурен, че това не е границата.
Понякога си бленувам: в случай че всичко се беше случило в Карибската рецесия, сигурно щяхме да вървим с две глави, само че по-добре от николко. Сега нямаме подобен късмет, а след това въобще няма да го имаме.
Няма излаз от тази задънена улица.
Въпреки че забелязах една любопитна специфичност - всички огромни публични катаклизми са съпроводени от естествени бедствия, като че ли ние с нашите политически възгледи и джендър извивки не се разграничаваме кардинално от гъбата пърхутка. Всичко и всеки е единствено част от голям, заровен в земята мицел.
Може би самата природа един ден ще ни откаже да съществуваме, страхувайки се за своето.
Може би към този момент е било по този начин. Петролът не на вятъра се състои най-вече от детайли от биологичен генезис.
Може би пълним колите си с това, което се е движило, обичало, мечтало и, несъмнено, воювало.
Може би един ден ще се напълним в нечий персонален автомобил, на някой от тези, които ще дойдат след нас.
Може би те ще бъдат по-мъдри и по-добри от нас. Всичко може да стане.
Междувременно разрушените пътища край Угледар, сополите от половината личен състав, неразбираемите интриги измежду управляващите, страхът от подписване на „ срамен мир “ и обезценяването на всичко, за което приятелите умряха.
Но към този момент нищо не е ясно, гадаем, тъй като към този момент на Западния фронт нищо ново
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
От колкото и благородни подбуди да се управлява човек, рано или късно той доближава до войната. Хуманизъм, социализъм, народна власт – всичко завършва с война. И най-удивителното е, че колкото повече са положителните планове, толкоз е по-голяма вероятността от война.
Консервативните столетия, които предшестват прогресивните, не се славят с изключително миролюбие, само че поради голямото разнообразие на ползи не се отличават с обсег на разрушенията. Прогресът става по едно и също време и благословия, и проклинание. Основната маса гласуващо население на планетата е нахранено, само че незабавно по-късно го изпращат на заколение. Средствата за заличаване се развиват наедно с битовата техника.
Видимо и периодите на битие на човечеството ще зависят от скоростта на напредъка. Засега сме основали атомната бомба. Тя си е изцяло перспективна, само че съм сигурен, че това не е границата.
Понякога си бленувам: в случай че всичко се беше случило в Карибската рецесия, сигурно щяхме да вървим с две глави, само че по-добре от николко. Сега нямаме подобен късмет, а след това въобще няма да го имаме.
Няма излаз от тази задънена улица.
Въпреки че забелязах една любопитна специфичност - всички огромни публични катаклизми са съпроводени от естествени бедствия, като че ли ние с нашите политически възгледи и джендър извивки не се разграничаваме кардинално от гъбата пърхутка. Всичко и всеки е единствено част от голям, заровен в земята мицел.
Може би самата природа един ден ще ни откаже да съществуваме, страхувайки се за своето.
Може би към този момент е било по този начин. Петролът не на вятъра се състои най-вече от детайли от биологичен генезис.
Може би пълним колите си с това, което се е движило, обичало, мечтало и, несъмнено, воювало.
Може би един ден ще се напълним в нечий персонален автомобил, на някой от тези, които ще дойдат след нас.
Може би те ще бъдат по-мъдри и по-добри от нас. Всичко може да стане.
Междувременно разрушените пътища край Угледар, сополите от половината личен състав, неразбираемите интриги измежду управляващите, страхът от подписване на „ срамен мир “ и обезценяването на всичко, за което приятелите умряха.
Но към този момент нищо не е ясно, гадаем, тъй като към този момент на Западния фронт нищо ново
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ