България може никога да не стигне богатите държави
Има риск България в никакъв случай да не доближи богатите страни от Европейски Съюз. Само при амбициозни промени имаме опция за 15 години да стигнем по-богатите страни, само че в противоположен случай това няма да стане даже до 2050 година, се споделя нова прогноза на Световната банка (СБ) за района на Европа и Централна Азия, в която има и специфична част за нашата страна.
България се нуждае от амбициозни промени за стимулиране на икономическия напредък, с цел да може да доближи междинните равнища на приходите в Европейски Съюз през идващите 15 години, написа в разбора. “България би трябвало да реши своите институционални и управнически недостатъци и да подсигурява лоялна конкуренция с цел да увеличи успеваемостта на компаниите и да разшири частния бранш. Ако страната успее да пребори тези провокации с амбициозна стратегия за промени, тя би могла да форсира икономическия си напредък до над 4% през интервала до 2050 година При сюжет без промени обаче, растежът може да се забави до 1,2% доникъде на века ”, показват от СБ.
Страната остава най-бедната страна от Европейски Съюз. През последното десетилетие доближаването на приходите до междинното равнище за Европейски Съюз беше постепенно, защото промените изгубиха инерция, а неподходящите демографски трендове доведоха до бърз спад на трудоспособно население, показват от СБ. “Въпреки забележителния прогрес в намаляването на бедността, нивото на беднотия в България остава измежду най-високите в Европейски Съюз, а неравенството на приходите е най-голямото. Детската беднотия остава изключително сериозен проблем, като 26% от децата са в риск от беднотия. Достъпността на силата също е предизвикателство, защото 22,5% от семействата не могат да поддържат домовете си топли, което е най-високият дял в страните от Европейски Съюз. Този дял нараства до 42,7% измежду бедните семейства ”, написа в разбора.
Световната банка намали прогнозата си за стопанската система на България. През 2023 година се чака растежът на стопанската система на страната да се забави доста - до 1,4%, в унисон с трендовете в еврозоната. За идната година предстоящият растеж на Брутният вътрешен продукт е 2,7%. Новата прогнозата на СБ е намалена с 0,1% по отношение на упованията в предходния разбор от месец юни.
Икономическият растежът може да продължи да бъде подтиснат, в случай че България не успее да извърши главните промени в националния План за възобновяване и резистентност (ПВУ), което ще докара до забавяния на идните траншове на парите от Европейски Съюз, написа в разбора. Инфлацията ще продължи да понижава, само че ще остане висока през 2023 година, излагайки на риск задачата за присъединение към еврозоната през 2025 година Целта на държавното управление за 3% бюджетен недостиг през 2023 година е постижима, само че може да бъде изпълнена за сметка на по-ниски от плануваните финансови разноски, което може да навреди на вероятностите за напредък, показват от СБ.
Приоритетите на новото държавно управление включват ускорение на осъществяването на ПВУ, както и подготовка на страната за присъединение към Шенгенското пространство и еврозоната. Но идните локални избори през октомври може да усилят натиска върху ръководещата коалиция и политическата неустановеност може да ескалира още веднъж, пишат от СБ.
След 2022 година, когато инфлацията в България беше на едно от най-високите равнища в Европейски Съюз, растежът на потребителските цени се забави при започване на 2023 година, достигайки през юли 8,5% на годишна база. През първото полугодие инфлацията при силата и храните понижа, само че цените на храните резервираха растежа си над междинния и даже възобновиха покачването си през юли, което се отразява непропорционално на най-бедните пластове от обществото, написа в разбора. Поскъпването на храните и силата може да усили бедността (става въпрос за каузи на хората, които живеят с под 6,85 $ на ден), написа в разбора.
Достъпността на силата остава главен проблем: извършено през юли изследване на Световната банка демонстрира, че 15% от семействата у нас са имали усложнения да отопляват домовете си през предходната зима, а 30% са изправени пред провокации при изстудяване на жилището си през лятото.
България се нуждае от амбициозни промени за стимулиране на икономическия напредък, с цел да може да доближи междинните равнища на приходите в Европейски Съюз през идващите 15 години, написа в разбора. “България би трябвало да реши своите институционални и управнически недостатъци и да подсигурява лоялна конкуренция с цел да увеличи успеваемостта на компаниите и да разшири частния бранш. Ако страната успее да пребори тези провокации с амбициозна стратегия за промени, тя би могла да форсира икономическия си напредък до над 4% през интервала до 2050 година При сюжет без промени обаче, растежът може да се забави до 1,2% доникъде на века ”, показват от СБ.
Страната остава най-бедната страна от Европейски Съюз. През последното десетилетие доближаването на приходите до междинното равнище за Европейски Съюз беше постепенно, защото промените изгубиха инерция, а неподходящите демографски трендове доведоха до бърз спад на трудоспособно население, показват от СБ. “Въпреки забележителния прогрес в намаляването на бедността, нивото на беднотия в България остава измежду най-високите в Европейски Съюз, а неравенството на приходите е най-голямото. Детската беднотия остава изключително сериозен проблем, като 26% от децата са в риск от беднотия. Достъпността на силата също е предизвикателство, защото 22,5% от семействата не могат да поддържат домовете си топли, което е най-високият дял в страните от Европейски Съюз. Този дял нараства до 42,7% измежду бедните семейства ”, написа в разбора.
Световната банка намали прогнозата си за стопанската система на България. През 2023 година се чака растежът на стопанската система на страната да се забави доста - до 1,4%, в унисон с трендовете в еврозоната. За идната година предстоящият растеж на Брутният вътрешен продукт е 2,7%. Новата прогнозата на СБ е намалена с 0,1% по отношение на упованията в предходния разбор от месец юни.
Икономическият растежът може да продължи да бъде подтиснат, в случай че България не успее да извърши главните промени в националния План за възобновяване и резистентност (ПВУ), което ще докара до забавяния на идните траншове на парите от Европейски Съюз, написа в разбора. Инфлацията ще продължи да понижава, само че ще остане висока през 2023 година, излагайки на риск задачата за присъединение към еврозоната през 2025 година Целта на държавното управление за 3% бюджетен недостиг през 2023 година е постижима, само че може да бъде изпълнена за сметка на по-ниски от плануваните финансови разноски, което може да навреди на вероятностите за напредък, показват от СБ.
Приоритетите на новото държавно управление включват ускорение на осъществяването на ПВУ, както и подготовка на страната за присъединение към Шенгенското пространство и еврозоната. Но идните локални избори през октомври може да усилят натиска върху ръководещата коалиция и политическата неустановеност може да ескалира още веднъж, пишат от СБ.
След 2022 година, когато инфлацията в България беше на едно от най-високите равнища в Европейски Съюз, растежът на потребителските цени се забави при започване на 2023 година, достигайки през юли 8,5% на годишна база. През първото полугодие инфлацията при силата и храните понижа, само че цените на храните резервираха растежа си над междинния и даже възобновиха покачването си през юли, което се отразява непропорционално на най-бедните пластове от обществото, написа в разбора. Поскъпването на храните и силата може да усили бедността (става въпрос за каузи на хората, които живеят с под 6,85 $ на ден), написа в разбора.
Достъпността на силата остава главен проблем: извършено през юли изследване на Световната банка демонстрира, че 15% от семействата у нас са имали усложнения да отопляват домовете си през предходната зима, а 30% са изправени пред провокации при изстудяване на жилището си през лятото.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ