Има риск авансовото плащане да не дойде до края на

Има риск предплатеното заплащане да не пристигна до края на календарната 2022 година, макар обществените уверения, че това може да стане доникъде на ноември. Институтът за пазарна стопанска система показва своето притеснение около развиването на събитията към осъществяването на Националния проект за възобновяване и резистентност на България (НПВУ) през последните месеци в мнение до  служебния заместител министър-председател по ръководство на европейските средства и до служебния министър на финансите Росица Желева. Забавянето на осъществяването на НПВУ докара на първо време до пропускане на предплатеното заплащане,  в миг, в който цената на финансиране на бюджетния недостиг беше близка до нула, заради което неналичието на задатък не провокира особена паника измежду ръководещите. Самият план на Механизма за възобновяване и резистентност е да покрива част от недостига на страните членки, тъй че да не се постанова те да свиват обществените разноски или да поемат нови задължения в сложните моменти по време и директно след рецесията, породена от пандемията. Парадоксално, България продължава да не се възползва от този инструмент и все ще не е получила първото заплащане от към 2,6 милиарда лв.. Още повече, държавното управление изпрати искане за заплащане през лятото до момента в който един от уговорките към момента не беше изпълнен и не се знае по какъв начин неналичието това отчасти несъблюдение ще се отрази на финансирането. Европейската комисия от своя страна има потребност от време, с цел да оцени напредъка и да формализира резултатите от прегледа в публична рекомендация за заплащане.  Изготвянето на проекта и изпращането му за утвърждение към Европейската комисия поначало закъсня, само че даже и след утвърждението на проекта не виждаме съществени старания в посока осъществяване на заложените в него промени и пускане на плановете, разясняват от ИПИ. Политическата рецесия през последните две години не спомагат за ускорение на осъществяването на проекта и слагат цялостната реализация на промените в НПВУ под сериозен риск. Още по-сериозни се оказват фискалните резултати, които забавянето може да има, върху основни бюджетни индикатори. Повечето промени и цели изискват работещо държавно управление и парламент В същото време се обрисува и различен, към този момент сериозен проблем със идващия стадий – през полугодието от юли до декември България е дала обещание да извърши 66 уговорката, множеството от които изискват дейно работещи държавно управление и парламент. Към днешна дата, видно от информационната система ИСУН, неизпълнени остават 63 стадии и цели, а времето за това е прекомерно малко (по-малко от три месеца до края на отчетния период). Така малко над 1,4 милиарда лв., които са програмирани някъде за март 2023 година, може да бъдат забавени за нескончаем интервал от време. Междувременно, в първите 6 месеца на 2023 година ръководството е дало обещание да приключи още 47 ограничения и промени, по които напредъкът е нулев – а това е изискване за още 1,48 милиарда лв. за есента на 2023 година. Каскадното закъснение, което съгласно нас е неизбежно, съчетано с възможна продължаваща политическа рецесия, могат да имат извънредно отрицателен резултат върху бъдещите благоприятни условия на България да разчита на подпомагане от страна на Европейска комисия за поддръжка и в други политически и стопански сфери, написа още в мнението. Още 1,48 милиарда лв. за есента на 2023 година са също в заплаха И доколкото предходната година успокоението е, че нищо не губим от забавянето, в този момент всеки месец и година отсрочване се мери в десетки милиони в допълнение разноски за лихви. В средата на септември Министерството на финансите пласира две излъчвания на интернационалните финансови пазари – 7-годишна за 1,5 милиарда евро при годишна рентабилност 4,35% и 12-годишна за 750 милиона евро при годишна рентабилност от 4,82%. Няколко дни по-късно държавното управление излезе и на вътрешния пазар като пласира 200 млн. лв. дълг с 4 години до падежа при рентабилност от 3,01%, а при започване на октомври сходна емисия на малко над 100 млн. лв. бе осъществена при рентабилност от 4,01%. Вероятно е пристигнал моментът за съществено обсъждане на опцията за дългово финансиране по Механизма за възобновяване и резистентност – към този момент в българския НПВУ не е планувано прилагане на заемни средства за сметка на инструмента. Това може да се промени, в случай че изискванията по възможен заем са по-благоприятни от пазарното финансиране на бюджета. При съществуване на направена финансова стратегия за идващите три години би трябвало да се прегледа вид част от потребностите да се покрият със средства посредством адаптиране на НПВУ, вместо същите вложения да се покриват посредством бюджетен недостиг и нови държавни заеми при пазарни лихви. Малка част от страните в Европейски Съюз са избрали вид за потребление на заеми