Гладни. Но за храна или за любов?
Има разлика сред това да си гладен и това да си мислиш, че си гладен. Но за доста хора, в това число и за мен дълго време, тази разлика може да се окаже извънредно мъчно доловима.
А неоткриването й, от своя страна, води до здравословни проблеми от всякакво естество, като стартираме от затлъстяване и стигнем до проблеми с храносмилателния тракт.
Нещата стават ужасно бързо, като стартират с „ безобидни “ преяждания. С или без мотив, последователно поемането на повече храна, в сравнение с имаме потребност става част от живота ни.
При всевъзможни условия – до момента в който на празник може да се каже, че на всеки е разрешено да си хапне като попско чадо, то хората, които имат проблем стартират да се тъпчат всякога, когато им е скучно, когато са тъжни, когато са се скарали с някого, когато се сдобряват с някого, когато са сами и така нататък
Причина постоянно се намира да поръчаме пица или да минем през сладкарницата на връщане от работа. Когато се усетим обаче какво се случва, най-вероятно към този момент сме много закъснели и килограмите са станали повече в сравнение с ни се желае. Следва интервал на депресиране и още храна „ за утешение “. Което води до все по-голямо и по-голямо затъване в казуса. След това идват мъчителните диети, преяждането след тях, йо-йо резултата и така нататък – осведомени сме с процеса.
Резултатите са такива, тъй като не подхождаме вярно по отношение на обстановката. Защото започваме да третираме следствието от казуса, а не корена. Защото коренът е доста по-дълбоко – насъбраните килограми, ниското самочувствие и чувството за тежест, както и продължителната потребност от сладко са единствено следствието.
pxhere.com
Чрез изтощителните диети ние се опитваме да премахнем тези неща. А да третираш следствието не е най-оптималното решение, тъй като коренът остава. И даже и следствието да изчезне, щом коренът е към момента там, то ново разследване след време ще избие. Което е безусловно излишно.
А коренът? Коренът е липса на обич. Винаги.
pxhere.com
Edna предлага Сладка ма(л)ка пристрастеност
Коренът е нещо, което ни е оказало обещано въздействие в предишното ни на чисто психическо равнище – или доста неща: думите на майка ни в главата ни, когато ни е крещяла, че в никакъв случай няма да сме задоволително положителни, човек, който ни е наранил с някое свое деяние, с което е посочил, че не сме значими за него или нещо напълно друго. Травмите от предишното ни могат да са доста, а ние може даже да не осъзнаваме съществуването им.
Но това не е каквато и да е контузия. Това е било контузия, която сме оставили да убие удоволствието ни от живота. А на неговото място е оставена една огромна празнота. Празнина, която се опитваме да попълним посредством храна. Нещо не ни стига, а ние не си го взимаме. Разбира се, че ще търсим да запълним дупката.
pxhere.com
Но нездравословната храна не е верния метод да го създадем. Правилният метод е да се замислим и да осъзнаем какво не желаеме или не си разрешаваме да осъзнаем. Какво ни е наранило в предишното и за какво подсъзнанието ни се е вкопчило в него.
Какво би трябвало да променим, с цел да го пуснем? Защо имаме вяра, че не сме задоволително положителни и на кого сме дали правото да ни набие това в главата ни?
pxhere.com
Това са въпроси, на които единствено ние можем да си отговорим. Не храната, не другите, а ние. Но с цел да го създадем би трябвало да не се опасяваме от отговора. Да сме склонни да го приемем и да погледнем в себе си.
Тогава ще имаме тласък, мотивация, предпочитание за смяна. Тогава диетата няма да бъде наказване, ще бъде подарък. Ще се върнем във форма, не тъй като ненавиждаме тялото си, а тъй като го обичаме.
И тъй като ще сме решили да се грижим по допустимо най-хубавия метод за него. И тъй като сме запълнили празнината. Не с храна, а с обич. Любов към себе си.
Автор: Ивона Енчева
Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на [email protected], а утвърдените ще публикуваме в рубриката "Из edna@ ".
pxhere.com
А неоткриването й, от своя страна, води до здравословни проблеми от всякакво естество, като стартираме от затлъстяване и стигнем до проблеми с храносмилателния тракт.
Нещата стават ужасно бързо, като стартират с „ безобидни “ преяждания. С или без мотив, последователно поемането на повече храна, в сравнение с имаме потребност става част от живота ни.
При всевъзможни условия – до момента в който на празник може да се каже, че на всеки е разрешено да си хапне като попско чадо, то хората, които имат проблем стартират да се тъпчат всякога, когато им е скучно, когато са тъжни, когато са се скарали с някого, когато се сдобряват с някого, когато са сами и така нататък
Причина постоянно се намира да поръчаме пица или да минем през сладкарницата на връщане от работа. Когато се усетим обаче какво се случва, най-вероятно към този момент сме много закъснели и килограмите са станали повече в сравнение с ни се желае. Следва интервал на депресиране и още храна „ за утешение “. Което води до все по-голямо и по-голямо затъване в казуса. След това идват мъчителните диети, преяждането след тях, йо-йо резултата и така нататък – осведомени сме с процеса.
Резултатите са такива, тъй като не подхождаме вярно по отношение на обстановката. Защото започваме да третираме следствието от казуса, а не корена. Защото коренът е доста по-дълбоко – насъбраните килограми, ниското самочувствие и чувството за тежест, както и продължителната потребност от сладко са единствено следствието.
pxhere.com Чрез изтощителните диети ние се опитваме да премахнем тези неща. А да третираш следствието не е най-оптималното решение, тъй като коренът остава. И даже и следствието да изчезне, щом коренът е към момента там, то ново разследване след време ще избие. Което е безусловно излишно.
А коренът? Коренът е липса на обич. Винаги.
pxhere.com Edna предлага Сладка ма(л)ка пристрастеност Коренът е нещо, което ни е оказало обещано въздействие в предишното ни на чисто психическо равнище – или доста неща: думите на майка ни в главата ни, когато ни е крещяла, че в никакъв случай няма да сме задоволително положителни, човек, който ни е наранил с някое свое деяние, с което е посочил, че не сме значими за него или нещо напълно друго. Травмите от предишното ни могат да са доста, а ние може даже да не осъзнаваме съществуването им.
Но това не е каквато и да е контузия. Това е било контузия, която сме оставили да убие удоволствието ни от живота. А на неговото място е оставена една огромна празнота. Празнина, която се опитваме да попълним посредством храна. Нещо не ни стига, а ние не си го взимаме. Разбира се, че ще търсим да запълним дупката.
pxhere.com Но нездравословната храна не е верния метод да го създадем. Правилният метод е да се замислим и да осъзнаем какво не желаеме или не си разрешаваме да осъзнаем. Какво ни е наранило в предишното и за какво подсъзнанието ни се е вкопчило в него.
Какво би трябвало да променим, с цел да го пуснем? Защо имаме вяра, че не сме задоволително положителни и на кого сме дали правото да ни набие това в главата ни?
pxhere.com Това са въпроси, на които единствено ние можем да си отговорим. Не храната, не другите, а ние. Но с цел да го създадем би трябвало да не се опасяваме от отговора. Да сме склонни да го приемем и да погледнем в себе си.
Тогава ще имаме тласък, мотивация, предпочитание за смяна. Тогава диетата няма да бъде наказване, ще бъде подарък. Ще се върнем във форма, не тъй като ненавиждаме тялото си, а тъй като го обичаме.
И тъй като ще сме решили да се грижим по допустимо най-хубавия метод за него. И тъй като сме запълнили празнината. Не с храна, а с обич. Любов към себе си.
Автор: Ивона Енчева
Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на [email protected], а утвърдените ще публикуваме в рубриката "Из edna@ ".
pxhere.com Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ