Доц. Петър Николов: В България функционират цели „фабрики“ за научни трудове на конвейер
„ Има разнообразни ранглисти, които ни слагат преди всичко по брой на плагиатствани научни писания. В България действат цели „ заводи “ за основаване на научни писания, които се вършат на конвейер, преписват се и това беше неприятна процедура в доста университети. Тя се ограничи в последните години с помощта на измененията в Закона за развиването на научния състав. “ Това сподели в изявление за БНР доцент Петър Николов, политолог и някогашен заместник-министър на образованието с сектор „ Висше обучение “.
Николов е измежду от политиците, чиято заслуга е законовото регламентиране на университетски наказания против плагиатството и основаването на Комисията по академична нравственос. Преди смяната на Закона за развиване на университетския състав от 2018 година, подобен механизъм на практика не съществуваше.
Дълго време в България на практика не беше регламентиран методът, по който академичната общественост да санкционира плагиатството, означи Петър Николов. Той си спомня, че при въвеждането на регламента през 2018 година е имало „ доста тежка опозиция “ точно тъй като „ България е на едно от челните места по плагиатство в целия свят “.
Има доста случаи, в които комисията оневинява проверявани за плагиатство, посочи доцент Николов. Наказания са налагани в случаите на фрапантно преписване.
„ Никога не е ставало въпрос за лов на вещици. Напротив – постоянно, когато нещата са били на кантар, е вземано решение в интерес на атакуваната страна. “
„ Има доста разновидности да плагиатствате, без засегнатата страна да подаде тъжба против вас. Може да плагиатствате от човек, който не е в България, изобщо няма достъп до вашите текстове, не чете на български език. Може да плагиатствате от човек, който е безразличен да повдигне въпроса, може да плагиатствате от подвластен от вас човек. Може да плагиатствате от човек, който е умрял преди 1000 години, може от Аристотел и Платон да плагиатствате “, разяснява Петър Николов.
В случай на плагиатство е наранена цялата научна общественост, безапелационен е доцент Николов. Той разясни, че законът е въвел тъкмо правилник, по който представител на академичната общественост да може да сезира Комисията по академична нравственос.
Колкото и неприятни да са случаи като този на Даниела Везиева и Петър Илиев, те са част от процеса на изчистване на облика на България, счита Николов. По думите му когато има осъдени, ще има все по-малко сходни случаи.
„ Моят опит демонстрира, че до момента не е имало човек, упрекнат в плагиатство, който да излезе и да каже, че е отговорен и това не е поръчково “, акцентира доцент Петър Николов.
Николов е измежду от политиците, чиято заслуга е законовото регламентиране на университетски наказания против плагиатството и основаването на Комисията по академична нравственос. Преди смяната на Закона за развиване на университетския състав от 2018 година, подобен механизъм на практика не съществуваше.
Дълго време в България на практика не беше регламентиран методът, по който академичната общественост да санкционира плагиатството, означи Петър Николов. Той си спомня, че при въвеждането на регламента през 2018 година е имало „ доста тежка опозиция “ точно тъй като „ България е на едно от челните места по плагиатство в целия свят “.
Има доста случаи, в които комисията оневинява проверявани за плагиатство, посочи доцент Николов. Наказания са налагани в случаите на фрапантно преписване.
„ Никога не е ставало въпрос за лов на вещици. Напротив – постоянно, когато нещата са били на кантар, е вземано решение в интерес на атакуваната страна. “
„ Има доста разновидности да плагиатствате, без засегнатата страна да подаде тъжба против вас. Може да плагиатствате от човек, който не е в България, изобщо няма достъп до вашите текстове, не чете на български език. Може да плагиатствате от човек, който е безразличен да повдигне въпроса, може да плагиатствате от подвластен от вас човек. Може да плагиатствате от човек, който е умрял преди 1000 години, може от Аристотел и Платон да плагиатствате “, разяснява Петър Николов.
В случай на плагиатство е наранена цялата научна общественост, безапелационен е доцент Николов. Той разясни, че законът е въвел тъкмо правилник, по който представител на академичната общественост да може да сезира Комисията по академична нравственос.
Колкото и неприятни да са случаи като този на Даниела Везиева и Петър Илиев, те са част от процеса на изчистване на облика на България, счита Николов. По думите му когато има осъдени, ще има все по-малко сходни случаи.
„ Моят опит демонстрира, че до момента не е имало човек, упрекнат в плагиатство, който да излезе и да каже, че е отговорен и това не е поръчково “, акцентира доцент Петър Николов.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ