Доцент от БАН обясни на какво се дължи огромната разлика между цените на борсата и в магазина
Има разлики сред оповестени от тържищата цени и крайните цени за потребителите. Това оповестиха от КНСБ.
Разликата на едро и цената в магазините при някои продуктите възлиза на 20, 50 и даже 100%.
Разликата при киселото мляко е 30%, а при типовете сирене - от порядъка на 70%.
Доц. Огнян Боюклиев от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките разяснява, че тържищата и борсите са места, където не са единствено търговците, там и преработвателите купуват продукция.
" Мога да отида на борсата и да купя храна, която след това да изнеса ", даде образец той пред .
Според доцент Боюклиев нашето законодателство е доста сбъркано, а също и статистиките на КСНБ и Национален статистически институт.
Грешна статистика при млечните артикули и доматите
" Опаковането на маслото е в България, само че другояче е вносен артикул - като го опаковаш на дребно и цената се трансформира. Същото се отнася за сиренето. Ние споделяме сирене, кашкавал... В статистиката на Евростат е фета. Ама фета е напълно различен вид сирене. Решението е да се регистрира качеството, това е въпрос на статистика ", изясни специалистът.
Гостът добави, че статистиката разграничава домати от полето и от парниците. Има и трети тип - отгледан без почва.
Освен това има над 200 сорта домати, най-популярните са 21-21 типа. Обаче това статистиката не го регистрира, акцентира доцент Боюклиев.
Кой следи цените на храните и съществуването на спекулата
" Не може структурите да покрият всяко магазинче, нямат фрагменти. Всяка храна има софтуерна карта, това би трябвало да е налично за потребителя и да се следи. Най-добрият метод е повече електронна информация, в системи да се декларира и следи ", предложи специалистът.
Каква по-голяма икономическа аргументация за повишение на цената от огромно търсене и малко количество, попита риторично доцент Боюклиев.
Той е на мнение, че би трябвало да има дейна обществена политика: Не хлябът да е на ниска цена и за бедния, и за богатия, а да е първокласен и българско произвеждане.
" Едно време сме хранили голямата османска войска. Произвеждали сме жито да храним животните - да има българско месо, мляко, салами ", сподели още доцент Огнян Боюклиев.
Разликата на едро и цената в магазините при някои продуктите възлиза на 20, 50 и даже 100%.
Разликата при киселото мляко е 30%, а при типовете сирене - от порядъка на 70%.
Доц. Огнян Боюклиев от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките разяснява, че тържищата и борсите са места, където не са единствено търговците, там и преработвателите купуват продукция.
" Мога да отида на борсата и да купя храна, която след това да изнеса ", даде образец той пред .
Според доцент Боюклиев нашето законодателство е доста сбъркано, а също и статистиките на КСНБ и Национален статистически институт.
Грешна статистика при млечните артикули и доматите
" Опаковането на маслото е в България, само че другояче е вносен артикул - като го опаковаш на дребно и цената се трансформира. Същото се отнася за сиренето. Ние споделяме сирене, кашкавал... В статистиката на Евростат е фета. Ама фета е напълно различен вид сирене. Решението е да се регистрира качеството, това е въпрос на статистика ", изясни специалистът.
Гостът добави, че статистиката разграничава домати от полето и от парниците. Има и трети тип - отгледан без почва.
Освен това има над 200 сорта домати, най-популярните са 21-21 типа. Обаче това статистиката не го регистрира, акцентира доцент Боюклиев.
Кой следи цените на храните и съществуването на спекулата
" Не може структурите да покрият всяко магазинче, нямат фрагменти. Всяка храна има софтуерна карта, това би трябвало да е налично за потребителя и да се следи. Най-добрият метод е повече електронна информация, в системи да се декларира и следи ", предложи специалистът.
Каква по-голяма икономическа аргументация за повишение на цената от огромно търсене и малко количество, попита риторично доцент Боюклиев.
Той е на мнение, че би трябвало да има дейна обществена политика: Не хлябът да е на ниска цена и за бедния, и за богатия, а да е първокласен и българско произвеждане.
" Едно време сме хранили голямата османска войска. Произвеждали сме жито да храним животните - да има българско месо, мляко, салами ", сподели още доцент Огнян Боюклиев.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ