Прожекция върху Министерския съвет: „Има работни места само на обитаема планета“
„ Има работни места единствено на обитаема планета #2030 “ – това обръщение, зад което стои апелът за екологична и обществена правдивост на служащи в целия свят, освети фасадата на Министерския съвет във вторник, 12.10, вечерта. С прожекцията деятели на „ Грийнпийс “ – България припомниха на държавното управление отговорността за явен проект за енергийна промяна с съответни задължения към заетите в бранша и ролята им в бъдещото развиване на въглищните райони в страната.
След десетилетие отказване на действителността и подправени обещания за потребление на въглища до 2060 година се чака България най-сетне да уточни последна дата за поетапното извеждане на въглищни мощности от употреба. В общественото пространство се приказва за 2035 година, 2036 година, 2038 година и даже 2040 година Но с цел да овладеем покачването на световната температура до 1.5 ℃ и да увеличим възможностите на човечеството да се оправи с климатичната рецесия, е належащо да трансформираме енергийните системи оттатък въглищната взаимозависимост до 2030 година Такива са и задачите на Парижкото съглашение, по което България е страна, както и тези на Европейския съюз, контрактувани и с присъединяване на България. Това е и пътят към предвидима стопанска система и устойчиви работни места в идващите десетилетия.
Снимка: Tihomira Metodieva/ Greenpeace
Крайната дата обрисува рамката на комплицирания развой на енергийна промяна, чието обмисляне беше забавено от години безучастие. За да наваксаме, всяко последващо държавно управление, служебно или постоянно, носи отговорността да начертае и следва явен проект.
Той следва да съдържа график за поетапно извеждане на въглищни мощности от енергийния микс до 2030 година, замяната им с възобновими енергийни източници и повишение на енергийната успеваемост в бита и промишлеността. Паралелно с него могат да бъдат контрактувани съответни социално-икономически ограничения като обезщетения, преквалификация, условия за устойчива претовареност за работещите в бранша. Не на последно място, значимо е да се планува възобновяване на унищожени от въглищната промишленост терени и усвояването им за различни стопански действия, което може да бъде обвързано със обществените ограничения.
Снимка: Tihomira Metodieva/ Greenpeace
Обещанията за многомилиардни вложения в технологии с към момента неразбираемо приложение в задоволителен мащаб, като улавянето на въглероден диоксид, или краткосрочно избавяне с други изкопаеми горива като газ следва да бъдат оценени през вероятността за основаване на дълготрайно устойчива претовареност, само че посредством резултата им върху природата и изчерпаемите естествени благосъстояния.
„ Енергийната промяна е изключителна опция да се отхвърлят олигархичните централизирани модели в енергетиката, където замърсяващи производства освен тровят хората, само че и ги експлоатират и заключват в омагьосания кръг на феодалната взаимозависимост – хората са принудени да избират сред чиста околна среда и издръжка за фамилиите си, “ коментира Десислава Микова, координатор на акцията „ Климат и сила “ на „ Грийнпийс “ – България.
Снимка: Tihomira Metodieva/ Greenpeace
Преходът оттатък въглищата е опция за доста обитаеми места, като Перник, Гълъбово, Големо село, Димитровград да поемат глътка чист въздух. От години жителите на тези обитаеми места стачкуват против обгазяването с фини прахови частици, серен диоксид, живак и всички други замърсители, които бълват комините на Топлоелектрическа централа „ Република “, Топлоелектрическа централа „ Брикел “, Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “, Топлоелектрическа централа „ Марица 3 “ – морално и механически остарели уреди, благосъстоятелност на офшорни компании, свързвани с предприемача Христо Ковачки, чиято употреба продължава надалеч оттатък техническия им живот на цената на безскрупулно замърсяване на въздуха и водите пред очевидно безсилните български институции.
Друг значителен проблем са дълготрайните контракти за изкупуване на силата на така наречен американски централи „ Ей И Ес - Марица изток 1 “ и „ КонтурГлобал - Марица изток 3 “, които изтичат надлежно през 2024 година и 2026 година и не е ясно кой би купувал скъпата им сила на либерализирания пазар. Не на последно място, най-голямата въглищна централа – държавната „ Топлоелектрическа централа Марица-изток 2 “, е на процедура в механически банкрут с задължения от над 1,5 милиарда лева.
