Матеуш Моравецки: Невъзможно е да се гледа в бъдещето без истината за миналото - Свят
Има закононарушения, които в никакъв случай не могат да бъдат изцяло простени, и които в никакъв случай не могат да бъдат забравени. Времето не освобождава причинителя от задължението да обезщети жертвата. Дори в случай че закононарушенията му наподобяват сложни за оценяване.
Имам възприятието, че жителите не на всички западноевропейски страни схващат изцяло мащаба на драмата, която представляваше за Полша Втората международна война. От позиция на Запада този спор може да се преглежда като поредност от борби, напредване на военни и решения на политици. За нас това е на първо място низ от закононарушения, жестокости и опустошения, както и вечно изгубени благоприятни условия за развиване.
От самото начало Втората международна война е невъзмутимо планувано закононарушение, чиято цел е физическото очистване на цели нации и унищожаването на цели страни.
Разбира се, войната на всички места носи гибел и опустошение. В Източна Европа обаче това извънредно време наподобява 100 пъти по-зле, в сравнение с във Франция, Белгия, Холандия и Дания. Въпреки че през днешния ден е мъчно да си представим, че преди три генерации нацистка Германия отхвърли правото на живот на поляците, гледайки на нас като на робска раса, която безнаказано може да се употребява за осъществяване на ужасни закононарушения и опити.
Расовите предубеждения, възприятието за предимство и колониалните упоритости на Третия райх доведоха до най-голямата покруса в историята на моята страна, унищожиха възможностите и очакванията на целия народ. До през днешния ден Полша преодолява следствията от тази война. И ще ги преодолява дълго откакто си отидат и последните очевидци на това нечовешко време.
Според немския Generalplan Ost множеството поляци е трябвало да бъдат унищожени, а дребна част от тях – да бъдат превърнати в плебеи за насилствен труд. Този смъртоносен проект се осъществя от първия ден на Втората международна война. Първите бомби, паднали над Полша на 1 септември 1939 година в 4.40 сутринта, не са ориентирани против военни обекти, а против болничното заведение и жилищните здания на беззащитния град Велюн. Германците пускат 380 бомби с общо тегло 46 тона върху тихия, латентен град. Това е един садистичен, отблъскващ геноцид.
Още в първите дни Вермахтът и спомагателните елементи, състоящи се от елементарни германци, изгарят живи беззащитни деца и дами.
На известната фотография от септември 1939 година американският фотограф Джулиeн Брайън е уловил 12-годишното момиче Казимира Костевич, което ридае над тялото на малко по-голяма си сестра Анна, убита от немски боец
Има милиони такива деца в Полша, които скърбят за своите родители, братя и сестри, и другари. В същото време милиони родители поради тази война оплакват личните си деца. Това е адско заличаване, което германците направиха значително избивайки всеобщо елементарни, почтени цивилни жители.
Действително в окупирана Полша се правят непрекъснати закононарушения, кланета на цивилни, великански грабежи на полска благосъстоятелност, разграбване на над 500 000 картини, статуи и други творби на изкуството. Някъде в немска къща или в имение към момента виси портрет на младенеца от Рафаело Санцио.
Истината е, че в окупирана Полша цели градове са превърнати в руини, унищожени са културни и религиозни обекти, по улиците се правят арести, показни изтезания, организират се медицински опити със пандизчии и пленници, отвличат се деца от техните родители (поне 200 000 деца са отвлечени), а по-късно биват изпратени навътре в Райха, с цел да бъдат " германизирани ". И най-после – върху полска земя се построяват ужасните машини за гибел: концентрационните лагери.
Престъпните актове на принуждение са планувани в елементи, всеки има свое име. Intelligenzaktion, Sonderaktion или Außerordentliche Befriedungsaktion. Всичко това са проведени интервенции, които германците насочват против елита на полската нация – професори, юристи, лекари, инженери, учители и архитекти. В интервенцията Таненберг през първите месеци на войната германците убиват към 55 000 полски жители, в това число чиновници на всички равнища, локални деятели, учители, служители на реда и представители на доста други специалности, значими за организацията на страната. За 6 години повече от 5.тмилиона жители на моята страна са убити, а броят на популацията понижава с към 12 милиона.
Краят на войната заварва Полша с изцяло разрушена стопанска система, унищожена промишленост и изравнени със земята градове.
Какво се случи с тези, които упражняват гнет в Полша през цялото това време? Самите те постоянно се трансформират в локален хайлайф, живеят пищно, заобикаляйки всякаква отговорност за осъществените от тях закононарушения. Например Хайнц Райнефарт – един от палачите на Варшавското въстание, който след войната става кмет на град Вестерланд на известния остров Зюлт, а по-късно - член на провинциалния парламент в Шлезвиг-Холщайн. Хайнц Райнефарт е единствено един от безбройните образци за това по какъв начин в действителност приключва Втората международна война. Завършва доста незаслужено. Да, най-кръвопролитната война в историята на света приключва без да бъдат уредени сметките.
Ето за какво през днешния ден ние повдигаме въпроса за репарации, въпроса за компенсации поради немските закононарушения против полския народ и полските жители. Престъпления, които в никакъв случай не могат просто да бъдат забравени. С предпочитание за правдивост в сърцето и опазване положителното име на жертвите, подготвихме Доклад за загубите, понесени от Полша вследствие на експанзията и немската окупация през Втората международна война 1939–1945 година Този 3-томен отчет е резултат от над 4 години работа на особено основан екип от специалисти. Това е равносметката на откраднатото бъдеще.
Урокът, който би трябвало да научим от Втората международна война е че забравените, неописани, неосъдени и ненаказани закононарушения могат единствено да бъдат предвестител на последващи закононарушения. В края на краищата през днешния ден пред очите на цяла Европа се правят военни закононарушения – те се правят от съветски войски по отношение на украинския народ. Съвременните варвари би трябвало да знаят, че не могат да избягат от отговорността за своите закононарушения – геноцид, заличавания и грабежи. Те би трябвало да са наясно, че справедливостта неизбежно ще ги застигне.
Дълги години Германия поддържа позицията, че тематиката за военните репарации от дълго време е решена. И въпреки всичко едвам неотдавна Германия реши да компенсира етническите групи хереро и нама за геноцида в Намибия преди повече от 100 години. След съвсем 50 години Германия се съгласи също да заплати обезщетения на фамилиите на жертвите на терористичните офанзиви против израелски спортисти по време на Олимпиадата в Мюнхен. Няма значение дали са минали 10, 50 или 100 години от закононарушението. Важното е дали сметките са действително уредени.
Всеки спор за репарациите би трябвало да вземе поради и тези жестове на немските управляващи. Жертвите на тоталитарната немска военна машина заслужават освен същото почитание и памет като жертвите на колониализма или тероризма. Невъобразимият мащаб на вредите, нанесени на Полша през 1939-1945 година, е причина процесът по възобновяване на загубите да продължи дълги години.
След Втората международна война всяка година споделяме „ в никакъв случай повече “ и все пак обезщетенията за полския народ в никакъв случай не стават факт. В екзистенциален смисъл тези загуби не могат да бъдат оценени или обезщетени. Защото кой може да оцени цената на човешкия живот? Тук единствено историята може да показа сметка на причинителите. Има обаче и отговорност на обществата и страните. Тази отговорност може да бъде измерена и изчислена, доколкото е допустимо.
Вярваме, че тази отговорност за осъществените неправди е в основата на построяването на общо бъдеще на народите. Невъзможно е да се гледа в бъдещето без истината за предишното. Ние би трябвало и желаеме да отидем по-далеч. Но единствената пътека, която ни води напред, е пътеката на истината. Надявам се, че занапред стъпваме на нея. Надявам се, че по този метод ще успеем да затворим една от най-тъмните глави в историята на Полша, Европа и света.
* Заглавието е на OFFNews.
Имам възприятието, че жителите не на всички западноевропейски страни схващат изцяло мащаба на драмата, която представляваше за Полша Втората международна война. От позиция на Запада този спор може да се преглежда като поредност от борби, напредване на военни и решения на политици. За нас това е на първо място низ от закононарушения, жестокости и опустошения, както и вечно изгубени благоприятни условия за развиване.
От самото начало Втората международна война е невъзмутимо планувано закононарушение, чиято цел е физическото очистване на цели нации и унищожаването на цели страни.
Разбира се, войната на всички места носи гибел и опустошение. В Източна Европа обаче това извънредно време наподобява 100 пъти по-зле, в сравнение с във Франция, Белгия, Холандия и Дания. Въпреки че през днешния ден е мъчно да си представим, че преди три генерации нацистка Германия отхвърли правото на живот на поляците, гледайки на нас като на робска раса, която безнаказано може да се употребява за осъществяване на ужасни закононарушения и опити.
Расовите предубеждения, възприятието за предимство и колониалните упоритости на Третия райх доведоха до най-голямата покруса в историята на моята страна, унищожиха възможностите и очакванията на целия народ. До през днешния ден Полша преодолява следствията от тази война. И ще ги преодолява дълго откакто си отидат и последните очевидци на това нечовешко време.
Според немския Generalplan Ost множеството поляци е трябвало да бъдат унищожени, а дребна част от тях – да бъдат превърнати в плебеи за насилствен труд. Този смъртоносен проект се осъществя от първия ден на Втората международна война. Първите бомби, паднали над Полша на 1 септември 1939 година в 4.40 сутринта, не са ориентирани против военни обекти, а против болничното заведение и жилищните здания на беззащитния град Велюн. Германците пускат 380 бомби с общо тегло 46 тона върху тихия, латентен град. Това е един садистичен, отблъскващ геноцид.
Още в първите дни Вермахтът и спомагателните елементи, състоящи се от елементарни германци, изгарят живи беззащитни деца и дами.
На известната фотография от септември 1939 година американският фотограф Джулиeн Брайън е уловил 12-годишното момиче Казимира Костевич, което ридае над тялото на малко по-голяма си сестра Анна, убита от немски боец
Има милиони такива деца в Полша, които скърбят за своите родители, братя и сестри, и другари. В същото време милиони родители поради тази война оплакват личните си деца. Това е адско заличаване, което германците направиха значително избивайки всеобщо елементарни, почтени цивилни жители.
Действително в окупирана Полша се правят непрекъснати закононарушения, кланета на цивилни, великански грабежи на полска благосъстоятелност, разграбване на над 500 000 картини, статуи и други творби на изкуството. Някъде в немска къща или в имение към момента виси портрет на младенеца от Рафаело Санцио.
Истината е, че в окупирана Полша цели градове са превърнати в руини, унищожени са културни и религиозни обекти, по улиците се правят арести, показни изтезания, организират се медицински опити със пандизчии и пленници, отвличат се деца от техните родители (поне 200 000 деца са отвлечени), а по-късно биват изпратени навътре в Райха, с цел да бъдат " германизирани ". И най-после – върху полска земя се построяват ужасните машини за гибел: концентрационните лагери.
Престъпните актове на принуждение са планувани в елементи, всеки има свое име. Intelligenzaktion, Sonderaktion или Außerordentliche Befriedungsaktion. Всичко това са проведени интервенции, които германците насочват против елита на полската нация – професори, юристи, лекари, инженери, учители и архитекти. В интервенцията Таненберг през първите месеци на войната германците убиват към 55 000 полски жители, в това число чиновници на всички равнища, локални деятели, учители, служители на реда и представители на доста други специалности, значими за организацията на страната. За 6 години повече от 5.тмилиона жители на моята страна са убити, а броят на популацията понижава с към 12 милиона.
Краят на войната заварва Полша с изцяло разрушена стопанска система, унищожена промишленост и изравнени със земята градове.
Какво се случи с тези, които упражняват гнет в Полша през цялото това време? Самите те постоянно се трансформират в локален хайлайф, живеят пищно, заобикаляйки всякаква отговорност за осъществените от тях закононарушения. Например Хайнц Райнефарт – един от палачите на Варшавското въстание, който след войната става кмет на град Вестерланд на известния остров Зюлт, а по-късно - член на провинциалния парламент в Шлезвиг-Холщайн. Хайнц Райнефарт е единствено един от безбройните образци за това по какъв начин в действителност приключва Втората международна война. Завършва доста незаслужено. Да, най-кръвопролитната война в историята на света приключва без да бъдат уредени сметките.
Ето за какво през днешния ден ние повдигаме въпроса за репарации, въпроса за компенсации поради немските закононарушения против полския народ и полските жители. Престъпления, които в никакъв случай не могат просто да бъдат забравени. С предпочитание за правдивост в сърцето и опазване положителното име на жертвите, подготвихме Доклад за загубите, понесени от Полша вследствие на експанзията и немската окупация през Втората международна война 1939–1945 година Този 3-томен отчет е резултат от над 4 години работа на особено основан екип от специалисти. Това е равносметката на откраднатото бъдеще.
Урокът, който би трябвало да научим от Втората международна война е че забравените, неописани, неосъдени и ненаказани закононарушения могат единствено да бъдат предвестител на последващи закононарушения. В края на краищата през днешния ден пред очите на цяла Европа се правят военни закононарушения – те се правят от съветски войски по отношение на украинския народ. Съвременните варвари би трябвало да знаят, че не могат да избягат от отговорността за своите закононарушения – геноцид, заличавания и грабежи. Те би трябвало да са наясно, че справедливостта неизбежно ще ги застигне.
Дълги години Германия поддържа позицията, че тематиката за военните репарации от дълго време е решена. И въпреки всичко едвам неотдавна Германия реши да компенсира етническите групи хереро и нама за геноцида в Намибия преди повече от 100 години. След съвсем 50 години Германия се съгласи също да заплати обезщетения на фамилиите на жертвите на терористичните офанзиви против израелски спортисти по време на Олимпиадата в Мюнхен. Няма значение дали са минали 10, 50 или 100 години от закононарушението. Важното е дали сметките са действително уредени.
Всеки спор за репарациите би трябвало да вземе поради и тези жестове на немските управляващи. Жертвите на тоталитарната немска военна машина заслужават освен същото почитание и памет като жертвите на колониализма или тероризма. Невъобразимият мащаб на вредите, нанесени на Полша през 1939-1945 година, е причина процесът по възобновяване на загубите да продължи дълги години.
След Втората международна война всяка година споделяме „ в никакъв случай повече “ и все пак обезщетенията за полския народ в никакъв случай не стават факт. В екзистенциален смисъл тези загуби не могат да бъдат оценени или обезщетени. Защото кой може да оцени цената на човешкия живот? Тук единствено историята може да показа сметка на причинителите. Има обаче и отговорност на обществата и страните. Тази отговорност може да бъде измерена и изчислена, доколкото е допустимо.
Вярваме, че тази отговорност за осъществените неправди е в основата на построяването на общо бъдеще на народите. Невъзможно е да се гледа в бъдещето без истината за предишното. Ние би трябвало и желаеме да отидем по-далеч. Но единствената пътека, която ни води напред, е пътеката на истината. Надявам се, че занапред стъпваме на нея. Надявам се, че по този метод ще успеем да затворим една от най-тъмните глави в историята на Полша, Европа и света.
* Заглавието е на OFFNews.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ