Има предположения, че е българин от Мизия от благороден произход.

Има догатки, че е българин от Мизия от доблестен генезис. Участва в Моравската задача на Кирил и Методий. По време на пребиваването си в Рим (края на 867 или началото на 868) е ръкоположен от папа Адриан II за духовник.

След гибелта на Кирил (февруари 869 г.) Наум отпътува за Панония и Великоморавия дружно с Методий и другите възпитаници, където взе участие в трагичната битка с немското духовенство. След гибелта на Методий (885 г.) се завръща в България, дружно с Климент и Ангеларий. Радушният банкет на княз Борис I и всестранната поддръжка на българския владетелски двор в Плиска му обезпечават удобни условия за работа.

Той става един от най-вдъхновените уредници на Преславската книжовна школа (886-893 г.). През 893 година, когато Климент Охридски става свещеник на Дрембица, Наум напуща Преслав и заема неговото учителското място в региона Кутмичевица в град Девол.

Около 900 година се отдръпва в манастир край Охрид, където продължава просветителската си активност. През 905 година построява собствен манастир, прочут през днешния ден като " Св. Наум ". На смъртния си одър приема монашеската схима. Умира на 23 декември 910 година Погребан е при северната страна на храма, където мощите му и до момента почиват неоткрити. Скоро по-късно е канонизиран.