Моминските плитки и неносената риза: Тайните на Вена Нова в музей „Етър“
Има предмети в музейните витрини, които не просто илюстрират бита, а безусловно пулсират с силата на хората, които са ги имали. На второто равнище в Музейния център на РЕМО „ Етър “ една нова галерия кара посетителите да притихват. Тя се назовава „ Дарени предмети, споделени истории “, а измежду най-вълнуващите експонати в нея са неносената моминска риза и... отрязаните коси на Вена Колева Нова.
Коя е тази забележителна жена и каква история крият нейните фамилни реликви?
Чеизът като фантазия за бъдещето
Вена Нова се ражда през 1910 година в подножието на Средна гора – в китното село Кънчево. Тя израства в свят, в който всяка нишка минава през пръстите на дамата, а ритъмът на живота се дефинира от изгрева и залеза.
Зимите в къщата на Вена прекосявали край стана. Под монотонния тон на совалката момичето втъквало в платното своите очаквания и фантазии за бъдещето. Точно по този начин се ражда изящната моминска риза от памук и коприна – тъкана с голяма обич като част от нейния чеиз.
Любопитното е, че ризата е останала изцяло непокътната през десетилетията. Вена в никакъв случай не я е обличала в всекидневието си – пазила я е чиста и неопетнена, като че ли с цел да запази в нея паметта за своята младост.
Вълнуващата загадка на отрязаните плитки
До ризата в стъклената витрина лежи нещо извънредно рядко и надълбоко персонално – моминските плитки на Вена. Това е нейната същинска коса, грижливо отрязана и защитавана в продължение на близо век.
Обичаят евентуално ни придвижва към деня на нейната женитба. В обичайна българска просвета това е свещеният миг, в който момичето се трансформира в булка – косата ѝ се заплита и покрива, с цел да означи новата ѝ, зряла роля в обществото. Този веществен спомен от прехода към фамилния живот през днешния ден провокира неспокойствие у всеки клиент на музея.
Вена Нова (1910 – 1989) не е просто кротка тъкачка. Тя е забележителна и мощна за времето си жена – умела господарка, решителна търговка и лечителка.
Стожерът на село Кънчево
На пазара в Казанлък Вена гордо продавала създадените от нея сирене, масло и яйца, доказвайки се като предприемчива и самостоятелна жена. Местните хора бързо я припознали като водач – търсели я за съвет, за разтуха и за лековити билки. Вена бабувала на родилките, лекувала болните и подреждала живота към себе си с тактичност и мощ – тъкмо по този начин, както подреждала нишките на стана.
Дарителството като мост сред поколенията
Днес, с помощта на нейните наследници, които направиха това скъпо подаяние на РЕМО „ Етър “, нишките на живота на Вена Нова не престават да ни свързват с предишното.
Полезна информация за посетителите: Изложбата „ Дарени предмети, споделени истории “ е отворена за посещаване на второто равнище в Музейния център на РЕМО „ Етър “ (Габрово). Входът е включен в постоянния билет за музея.
Коя е тази забележителна жена и каква история крият нейните фамилни реликви?
Чеизът като фантазия за бъдещето
Вена Нова се ражда през 1910 година в подножието на Средна гора – в китното село Кънчево. Тя израства в свят, в който всяка нишка минава през пръстите на дамата, а ритъмът на живота се дефинира от изгрева и залеза.
Зимите в къщата на Вена прекосявали край стана. Под монотонния тон на совалката момичето втъквало в платното своите очаквания и фантазии за бъдещето. Точно по този начин се ражда изящната моминска риза от памук и коприна – тъкана с голяма обич като част от нейния чеиз.
Любопитното е, че ризата е останала изцяло непокътната през десетилетията. Вена в никакъв случай не я е обличала в всекидневието си – пазила я е чиста и неопетнена, като че ли с цел да запази в нея паметта за своята младост.
Вълнуващата загадка на отрязаните плитки
До ризата в стъклената витрина лежи нещо извънредно рядко и надълбоко персонално – моминските плитки на Вена. Това е нейната същинска коса, грижливо отрязана и защитавана в продължение на близо век.
Обичаят евентуално ни придвижва към деня на нейната женитба. В обичайна българска просвета това е свещеният миг, в който момичето се трансформира в булка – косата ѝ се заплита и покрива, с цел да означи новата ѝ, зряла роля в обществото. Този веществен спомен от прехода към фамилния живот през днешния ден провокира неспокойствие у всеки клиент на музея.
Вена Нова (1910 – 1989) не е просто кротка тъкачка. Тя е забележителна и мощна за времето си жена – умела господарка, решителна търговка и лечителка.
Стожерът на село Кънчево
На пазара в Казанлък Вена гордо продавала създадените от нея сирене, масло и яйца, доказвайки се като предприемчива и самостоятелна жена. Местните хора бързо я припознали като водач – търсели я за съвет, за разтуха и за лековити билки. Вена бабувала на родилките, лекувала болните и подреждала живота към себе си с тактичност и мощ – тъкмо по този начин, както подреждала нишките на стана.
Дарителството като мост сред поколенията
Днес, с помощта на нейните наследници, които направиха това скъпо подаяние на РЕМО „ Етър “, нишките на живота на Вена Нова не престават да ни свързват с предишното.
Полезна информация за посетителите: Изложбата „ Дарени предмети, споделени истории “ е отворена за посещаване на второто равнище в Музейния център на РЕМО „ Етър “ (Габрово). Входът е включен в постоянния билет за музея.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ