Как да се предотврати нов провал в България: двете най-важни стъпки
Има най-малко седем неща, които може да бъдат разказани като скъпо завещание на 46-ия български парламент. Но по какъв начин да се предотврати нов неуспех след идните избори?
Много хора са ядосани от сегашния парламент и неспособността му да сътвори ръководещо болшинство. Не по-малко се притесняват, че и идващото Народно заседание може да е също толкоз раздробено и непродуктивно. Демокрацията обаче е развой на научаване - с всеки минал цикъл нещо, което е значимо за груповия разсъдък, се обяснява и задачата не е толкова да се търси виновният за неуспехите, а да се формулира позитивното, което се е натрупало. А и в една и съща демократична река два пъти не може да се влезе - всичко тече и крайбрежните пейзажи, флората и фауната на реката се трансформират.
Та какво е позитивното от третото за тази година Народно събрание? Това заседание елементарно може да се сведе до циркаджилъците и детинското предпочитание на Има Такъв Народ да се наложи над другите и да ръководи независимо единствено с 65 депутати. Ако беше единствено това, позитивите в действителност биха били дребни или даже несъществуващи. Но има въпреки всичко и други неща, които се изясниха и би трябвало да бъдат разказани като ненапълно скъпо завещание на 46-ия български парламент.
Кратък лист на скъпите неща
1. Има Такъв Народ проговориха. Досега те пазиха безмълвие по основни въпроси и не участваха в медийни изяви в малките екрани и радиа. Слави Трифонов също даде изявленията, в това число по Българска национална телевизия, когато стана ясно, че парламентарната му група няма да успее да осъществя мандата си за сформиране на държавно управление. Като цяло Има Такъв Народ към този момент е най-малко отчасти демистифицирана - повечето хора видяха какво могат, по какъв начин мислят, по какъв начин се аргументират нейните депутати. Това самó по себе си е прогрес, тъй като допреди 46-ия парламент ИТН бяха една енигма - всеки можеше да види в тях каквото си изиска. Сега към този момент е ясно, че от тях космонавти за групова задача няма да излязат;
2. Стана ясна и една кардинална съпротива. Между обичайна парламентарна логичност на обединението и екстравагантните хрумвания на Има Такъв Народ за ръководство с малцинство, подкрепено от “плаващи болшинства ”. Освен Има Такъв Народ, най-горещ покровител на “плаващите болшинства ” се оказаха и Движение за права и свободи, а за какво не и ГЕРБ, които по този метод могат да бъдат инкорпорирани във властта. Най-последователен покровител на логиката за съдружното съглашение пък се оказа Демократична България. Това ще е кардинален спор, който ще е значим в предизборната акция, а несъмнено и в идващия парламент;
3. ГЕРБ не са се трансформирали, а и към този момент нямат желание да се трансформират. Те си остават персоналистката партия на Бойко Борисов и главната им цел е да оправдават репутацията на своя водач. Стратегията им в това отношение е ясна: Борисов може да има нерешени проблеми с корупционен темперамент, само че въпреки всичко той е потвърдил, че може да сформира всевъзможни мнозинства;
4. 46-ото НС заедно със служебния кабинет продължиха да изнасят информация за метода, по който страната се е управлявала при Борисов. Сметната палата удостовери в собствен отчет безобразията в ББР. “Инхаус ” поръчките за автомагистрали, посредством които са раздадени без конкурс милиарди левове, са също по този начин ясни. Оглушителното безмълвие на прокуратурата по тези въпроси е предвидимо - и потвърждава необходимостта от сериозна промяна в правосъдната власт;
5. За Движение за права и свободи, сходно на ГЕРБ, също се оказа, че не желае да се трансформира. Движението се трансформира в партия, чиято съществена задача е да оневинява водачите си Ахмед Доган и Делян Пеевски. В старанието си стигна до комични обстановки, потвърждавайки, че Ахмед Доган е чест посетител на “спортна база ” Росенец, с която другояче няма нищо общо. А Делян Пеевски, съгласно Движение за права и свободи, е жертва на американски лобисти;
6. Има Такъв Народ разкри проекта си за ръководство на страната. Те желаят да унищожат Демократична България и ИБГНИ и да станат единствената “партия на смяната ”. В желанието си да канибализират евентуалните си сътрудници, те прибягнаха до интриги, които не прилягат на партия, бореща се против “модела Борисов ”. Станахме очевидци на същите милиционерски похвати за дискредитиране на съперника - клевети, пусната информация от сякаш конфиденциални срещи, недомлъвки, данни за “подкупи ”, които в действителност не са подкупи и т.н.;
7. Парламентът може би въпреки всичко ще актуализира бюджета, което е добра стъпка, гарантираща непоклатимост в изборния интервал. Има дребен късмет да мине и законът за профилираните съдилища и прокуратурата.
Това несъмнено не е доста и по-циничните прагматици биха се зачудили дали си костват изхарчените 100 милиона за избори. Това обаче са кръчмарски сметки - в последна сметка хората сами вземат решенията по какъв начин да бъдат управлявани и сами носят отговорност за това кого са изпратили в Народното събрание. Стоте милиона са просто нужното за базовата демократична логичност.
Какво би трябвало да се случи оттук насетне
Но откакто се стигна до трети парламентарни избори за една година, въпреки всичко е добре да се вземат ограничения за избягването на четвърти: какъв брой пъти би трябвало да се спънем в еднакъв или сходни камъни? Две неща могат да предотвратят нов неуспех.
Първо, нужен е нов водач измежду “новите ” партии на смяната. Има Такъв Народ или би трябвало да претърпят трагична трансформация (което наподобява невероятно), или просто би трябвало да правят отстъпка водачеството на друга партия. Най-логично е това да бъде Демократична България, която е във прогресивен тренд. Ако Кирил Петков и Асен Василев поддържат Демократична България, тя елементарно би станала първа групировка в страната. В актуалното раздробено и наситено със пристрастености пространство Демократична България наподобява умерена, рационална партийна групировка, която може да играе градивна роля в съставянето на държавно управление. Друг подобен вид е Петков и Василев да основат собствен партиен план, непосредствен до президента, който да увлече центристките симпатизанти на Българска социалистическа партия (ако такива са останали). Отново дружно с Демократична България една такава коалиция би дала различен заряд на “партиите на смяната ”. Все отново в раздробяването на силите на смяната има и опасности и тук Петков и Василев би трябвало да са извънредно деликатни.
Второ, ГЕРБ (а за какво не и ДПС) би трябвало да осмислят деликатно аргументите за личната си изолираност. Това, че другите не съумяха да сформират държавно управление, няма да ги върне автоматизирано във властта. А и виновността за неработещ парламент е колкото на новите партии, толкоз и тяхна. В последна сметка в 46-ото Народно събрание болшинство имат ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Докато тези партии на “статуквото ” (особено ГЕРБ и ДПС) битуват като машини за избавяне на компрометирани или неудачни водачи, нищо хубаво няма да излезе от тях. ГЕРБ би трябвало да покажат, че не са просто персоналистка свита, която ще се разпадне с отдръпването на водача. Засега обаче нищо такова не са постигнали. Движение за права и свободи пък не могат и не желаят да се разделят с корпоративното си крило, макар помощта от Америка в тази посока. Българска социалистическа партия също е станала пленник на лидерката си Корнелия Нинова, която употребява честите избори, с цел да остане на поста си, макар че всякога резултатът ѝ е по-слаб. Ако три такива партии имат болшинство и в идващия парламент, градивната политика може да се окаже непостижима задача.
Времето за мислене отново настъпи. Дано по-честите избори да са знак за по-интензивна мисловна активност.
Автор: Даниел Смилов
Източник:
Много хора са ядосани от сегашния парламент и неспособността му да сътвори ръководещо болшинство. Не по-малко се притесняват, че и идващото Народно заседание може да е също толкоз раздробено и непродуктивно. Демокрацията обаче е развой на научаване - с всеки минал цикъл нещо, което е значимо за груповия разсъдък, се обяснява и задачата не е толкова да се търси виновният за неуспехите, а да се формулира позитивното, което се е натрупало. А и в една и съща демократична река два пъти не може да се влезе - всичко тече и крайбрежните пейзажи, флората и фауната на реката се трансформират.
Та какво е позитивното от третото за тази година Народно събрание? Това заседание елементарно може да се сведе до циркаджилъците и детинското предпочитание на Има Такъв Народ да се наложи над другите и да ръководи независимо единствено с 65 депутати. Ако беше единствено това, позитивите в действителност биха били дребни или даже несъществуващи. Но има въпреки всичко и други неща, които се изясниха и би трябвало да бъдат разказани като ненапълно скъпо завещание на 46-ия български парламент.
Кратък лист на скъпите неща
1. Има Такъв Народ проговориха. Досега те пазиха безмълвие по основни въпроси и не участваха в медийни изяви в малките екрани и радиа. Слави Трифонов също даде изявленията, в това число по Българска национална телевизия, когато стана ясно, че парламентарната му група няма да успее да осъществя мандата си за сформиране на държавно управление. Като цяло Има Такъв Народ към този момент е най-малко отчасти демистифицирана - повечето хора видяха какво могат, по какъв начин мислят, по какъв начин се аргументират нейните депутати. Това самó по себе си е прогрес, тъй като допреди 46-ия парламент ИТН бяха една енигма - всеки можеше да види в тях каквото си изиска. Сега към този момент е ясно, че от тях космонавти за групова задача няма да излязат;
2. Стана ясна и една кардинална съпротива. Между обичайна парламентарна логичност на обединението и екстравагантните хрумвания на Има Такъв Народ за ръководство с малцинство, подкрепено от “плаващи болшинства ”. Освен Има Такъв Народ, най-горещ покровител на “плаващите болшинства ” се оказаха и Движение за права и свободи, а за какво не и ГЕРБ, които по този метод могат да бъдат инкорпорирани във властта. Най-последователен покровител на логиката за съдружното съглашение пък се оказа Демократична България. Това ще е кардинален спор, който ще е значим в предизборната акция, а несъмнено и в идващия парламент;
3. ГЕРБ не са се трансформирали, а и към този момент нямат желание да се трансформират. Те си остават персоналистката партия на Бойко Борисов и главната им цел е да оправдават репутацията на своя водач. Стратегията им в това отношение е ясна: Борисов може да има нерешени проблеми с корупционен темперамент, само че въпреки всичко той е потвърдил, че може да сформира всевъзможни мнозинства;
4. 46-ото НС заедно със служебния кабинет продължиха да изнасят информация за метода, по който страната се е управлявала при Борисов. Сметната палата удостовери в собствен отчет безобразията в ББР. “Инхаус ” поръчките за автомагистрали, посредством които са раздадени без конкурс милиарди левове, са също по този начин ясни. Оглушителното безмълвие на прокуратурата по тези въпроси е предвидимо - и потвърждава необходимостта от сериозна промяна в правосъдната власт;
5. За Движение за права и свободи, сходно на ГЕРБ, също се оказа, че не желае да се трансформира. Движението се трансформира в партия, чиято съществена задача е да оневинява водачите си Ахмед Доган и Делян Пеевски. В старанието си стигна до комични обстановки, потвърждавайки, че Ахмед Доган е чест посетител на “спортна база ” Росенец, с която другояче няма нищо общо. А Делян Пеевски, съгласно Движение за права и свободи, е жертва на американски лобисти;
6. Има Такъв Народ разкри проекта си за ръководство на страната. Те желаят да унищожат Демократична България и ИБГНИ и да станат единствената “партия на смяната ”. В желанието си да канибализират евентуалните си сътрудници, те прибягнаха до интриги, които не прилягат на партия, бореща се против “модела Борисов ”. Станахме очевидци на същите милиционерски похвати за дискредитиране на съперника - клевети, пусната информация от сякаш конфиденциални срещи, недомлъвки, данни за “подкупи ”, които в действителност не са подкупи и т.н.;
7. Парламентът може би въпреки всичко ще актуализира бюджета, което е добра стъпка, гарантираща непоклатимост в изборния интервал. Има дребен късмет да мине и законът за профилираните съдилища и прокуратурата.
Това несъмнено не е доста и по-циничните прагматици биха се зачудили дали си костват изхарчените 100 милиона за избори. Това обаче са кръчмарски сметки - в последна сметка хората сами вземат решенията по какъв начин да бъдат управлявани и сами носят отговорност за това кого са изпратили в Народното събрание. Стоте милиона са просто нужното за базовата демократична логичност.
Какво би трябвало да се случи оттук насетне
Но откакто се стигна до трети парламентарни избори за една година, въпреки всичко е добре да се вземат ограничения за избягването на четвърти: какъв брой пъти би трябвало да се спънем в еднакъв или сходни камъни? Две неща могат да предотвратят нов неуспех.
Първо, нужен е нов водач измежду “новите ” партии на смяната. Има Такъв Народ или би трябвало да претърпят трагична трансформация (което наподобява невероятно), или просто би трябвало да правят отстъпка водачеството на друга партия. Най-логично е това да бъде Демократична България, която е във прогресивен тренд. Ако Кирил Петков и Асен Василев поддържат Демократична България, тя елементарно би станала първа групировка в страната. В актуалното раздробено и наситено със пристрастености пространство Демократична България наподобява умерена, рационална партийна групировка, която може да играе градивна роля в съставянето на държавно управление. Друг подобен вид е Петков и Василев да основат собствен партиен план, непосредствен до президента, който да увлече центристките симпатизанти на Българска социалистическа партия (ако такива са останали). Отново дружно с Демократична България една такава коалиция би дала различен заряд на “партиите на смяната ”. Все отново в раздробяването на силите на смяната има и опасности и тук Петков и Василев би трябвало да са извънредно деликатни.
Второ, ГЕРБ (а за какво не и ДПС) би трябвало да осмислят деликатно аргументите за личната си изолираност. Това, че другите не съумяха да сформират държавно управление, няма да ги върне автоматизирано във властта. А и виновността за неработещ парламент е колкото на новите партии, толкоз и тяхна. В последна сметка в 46-ото Народно събрание болшинство имат ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Докато тези партии на “статуквото ” (особено ГЕРБ и ДПС) битуват като машини за избавяне на компрометирани или неудачни водачи, нищо хубаво няма да излезе от тях. ГЕРБ би трябвало да покажат, че не са просто персоналистка свита, която ще се разпадне с отдръпването на водача. Засега обаче нищо такова не са постигнали. Движение за права и свободи пък не могат и не желаят да се разделят с корпоративното си крило, макар помощта от Америка в тази посока. Българска социалистическа партия също е станала пленник на лидерката си Корнелия Нинова, която употребява честите избори, с цел да остане на поста си, макар че всякога резултатът ѝ е по-слаб. Ако три такива партии имат болшинство и в идващия парламент, градивната политика може да се окаже непостижима задача.
Времето за мислене отново настъпи. Дано по-честите избори да са знак за по-интензивна мисловна активност.
Автор: Даниел Смилов
Източник:
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ