Има интерес от чужди продуценти за екранизация на „Времеубежище“
Има предложения към „ Времеубежище “ от продуценти в чужбина, н о към момента преговаряме . Това писателят Георги Господинов разгласи по време на представянето на списание „ ЛИК “, чийто ноемврийски брой бе показани в Българска телеграфна агенция.
„ Този фестивал прави явно това, което някак си постоянно е съществувало – тази връзка сред кино и литература . Моята дисертация е върху киното и литературата през 30-те и 40-те години. Още тогава може да се види какъв брой двете медии са задължени една на друга – по какъв начин литературата влиза в киното, и по какъв начин киното стъпва на литературата. Защото киното е най-младото изкуство. В началото е книгата и словото, и през тези кинематографични неща, които словото може да сътвори, киното продължава нататък “, сподели Господинов.
Той описа по какъв начин по-малко от година преди гибелта му, к ъм Иван Вазов се обръщат с молбата да позволи кинематографирането на „ Под игото “: „ Класикът, вместо да каже: „ Бягайте, таласъми! “, отвръща с една записка, на която написа : „ Давам цялостното си позволение романът „ Под игото “ да бъде кинематографиран, като за задачата разрешавам всякаква смяна и усилване на авантюрните моменти, съгласно както го желае кинематографът “.
Георги Господинов напомни, че първата публикация за киното е на Иван Андрейчин през 1907 година – що е кинематография, що е кино и има ли почва у нас: „ Така че двете изкуства са крепко свързани исторически и е в действителност прелестна концепцията на издателството, и на Жаки да направи този фестивал и да покаже това, което дреме в него “.
„ И двете изкуства – литературата и киното, се раждат в цялостен мрак. Само в мрака на киносалона чудото е допустимо, т.е., би трябвало да има мрак, с цел да може по този лъч, който идва, да минава киното и това, което се случва. Същият мрак има и при писането на литература. Това е мракът в главата на писателя “, сподели още Георги Господинов.
Всеки миг е значим! Последвайте ни ви , с цел да сте в крайник с тематиките на деня.
„ Този фестивал прави явно това, което някак си постоянно е съществувало – тази връзка сред кино и литература . Моята дисертация е върху киното и литературата през 30-те и 40-те години. Още тогава може да се види какъв брой двете медии са задължени една на друга – по какъв начин литературата влиза в киното, и по какъв начин киното стъпва на литературата. Защото киното е най-младото изкуство. В началото е книгата и словото, и през тези кинематографични неща, които словото може да сътвори, киното продължава нататък “, сподели Господинов.
Той описа по какъв начин по-малко от година преди гибелта му, к ъм Иван Вазов се обръщат с молбата да позволи кинематографирането на „ Под игото “: „ Класикът, вместо да каже: „ Бягайте, таласъми! “, отвръща с една записка, на която написа : „ Давам цялостното си позволение романът „ Под игото “ да бъде кинематографиран, като за задачата разрешавам всякаква смяна и усилване на авантюрните моменти, съгласно както го желае кинематографът “.
Георги Господинов напомни, че първата публикация за киното е на Иван Андрейчин през 1907 година – що е кинематография, що е кино и има ли почва у нас: „ Така че двете изкуства са крепко свързани исторически и е в действителност прелестна концепцията на издателството, и на Жаки да направи този фестивал и да покаже това, което дреме в него “.
„ И двете изкуства – литературата и киното, се раждат в цялостен мрак. Само в мрака на киносалона чудото е допустимо, т.е., би трябвало да има мрак, с цел да може по този лъч, който идва, да минава киното и това, което се случва. Същият мрак има и при писането на литература. Това е мракът в главата на писателя “, сподели още Георги Господинов.
Всеки миг е значим! Последвайте ни ви , с цел да сте в крайник с тематиките на деня.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ