Има периоди в живота ни, когато си мислим, че всичко

Има интервали в живота ни, когато си мислим, че всичко е против нас. След като за малко време се натрупат няколко несполуки решаваме, че излаз от обстановката няма и сме орисани за нещастен живот. За благополучие, излаз постоянно може да се откри.

Джейн живее със брачна половинка си и четирите деца в Съединените щати. Преди 22 години тя забременява, откакто е изнасилена. Разказвайки през днешния ден своята история, тя реши да не даде същинското си име, само че не тъй като изпитва позор от нещо, а с цел да отбрани персоналния живот на сина си.

В неделя, 21 май 1989 година бях брутално изнасилена. Девет месеца по-късно, на 9-и февруари 1990, родих наследник.
Бях на 20 години и бях в лицей в чужбина. Срещнах Питър (това не е същинското му име), като мен студент на продан, срещнахме се няколко пъти, нищо съществено, написа вестник „ Лична драма “. И двамата знаехме, че след дипломирането си ние ще се върнем в разнообразни градове и ще заживеем разнообразни животи. Бях девствена, и не бързах да се отдам на първия срещнат.

Една нощ аз споделих, че съм сама вкъщи и той реши, че всичко му е разрешено. Той беше по-висок от мен и съвсем 70 паунда по-тежък. Аз не можех да направя нищо. С едната си ръка той покри лицето ми с възглавница, тъй че никой да не може да чуе виковете ми, а с другата – изви ръцете ми зад главата и ги задържа. Аз към момента имам белег на дясната китка – когато ноктите му се забиха в ръката ми. Когато всичко свърши, лежах в локва кръв, а бедрата ми бяха посинели.

Когато бях в положение да се движа, аз се върнах в стаята си, седнах под горещия душ и стоях там в продължение на 3 часа, пробвайки да се принудя да мисля, че нищо не се е случило. Аз не имах вяра, че това се случи с мен. Никога не бях чувала за изнасилвания. Питър и аз се срещахме няколко месеца. Кой ще ми повярва? Самата аз не го имах вяра. Затова и премълчах. Минаха изпитите и се върнах в Съединените щати след две седмици. Мислех, че мога да не помни всичко.

От 14-годишна възраст имах проблеми с плодовитостта, а малко преди пътуването в чужбина ми споделиха, че надали в миналото ще бъда в положение да имам деца. Така че аз не бях изключително обезпокоена, че ще забременея. Около четири седмици след изнасилването започнах да изпитвам гадене, а гърдите започнаха да ме болят. Направих тест за бременност и той беше позитивен.

Никой не ми повярва, когато разгласих, че съм бременна. Никога не съм казвала на фамилията и приятелите ми, че съм била изнасилена. Лекарката не ми повярва. Но аз знаех. Тя ми сподели, че пробата демонстрира подправен резултат и това се дължи на хормонален дисбаланс. Тогава назначи ултразвук. Специалистът сложи гел и организира по стомаха ми датчик, по-късно обърна екрана към мен.

– Виждате ли мигащата точка на екрана?
– Да.
– Така бие сърцето на детето ви!
След тези думи животът ми се промени вечно. Тази дребна точка беше детето ми. Видях сърдечния му темп.

Бях изнасилена. А в този момент се пробвайте да ми кажете, че това дете не е прелестен подарък от Бога!
И въпреки всичко не мога да назова нито един човек, който по-късно да каже: „ Трябва да родите това дете “.
Вместо това, чух: „ Вие преди малко завършихте лицей, “ или „ Имате обещаваща кариера напред. Защо се отказвате от всичко поради това дете? “

Но кръстоносният поход бе стартиран. Всеки мислеше, че би трябвало да направя аборт. Баба ми ми се обади, с цел да цитира един откъс от Библията за моето „ копеле “ и какво ще се случи с него. Оставаше единствено да ме убият с камъни.
И въпреки всичко, за известно време, аз повярвах на тези диалози към мен. Два пъти отидох до клиниката за аборти, и двата пъти се върнах към момента бременна.

Когато към този момент беше прекомерно късно, с цел да се направи аборт, всички започнаха да ме поучават да се откажа от бебето, като го дам за осиновяване. Но и това не можах да направя. Признавам, че помислих за такава опция, само че не бях в положение да подпиша документите.

В същото време да ви припомня, че никой не знаеше, че съм била изнасилена. Исках да кажа на най-близките ми другари, на сестра ми, на майка ми. Но с това единствено щях да прибавя масло в огъня. Така че аз страдах сама. Имах кошмари (и към момента от време на време сънувам), само че никой не ми оказа помощ.

Родих и се сблъсках с още по-голямо наказание, тъй че взех решение да отпътува, с цел да стартира нов живот. Сега съм доста щастлива. Как го направих – това е друга история.
А в този момент дано ви опиша за моя наследник. Той е въплъщение на безспорната наслада. Външно, той наподобява като Питър, тъй че от време на време ми е мъчно.

Но в очите на сина ми свети благостта, която в никакъв случай не съм виждал в очите на Питър. Синът ми е учтив в обич, той има положително сърце и красива душа. Аз го научих да почита другите хора, и той няма признаци за податливост към принуждение, като Питър.

Сърцето ми прелива от обич към него – обич, за съществуването на която нямах визия преди неговото появяване. Сега имам четири прелестни деца и прелестен брачен партньор, който одобри сина ми и го обича като собствен личен.
Никога не съм желала синът ми да научи за това, което се е случило.

И какъвто и яд да съм изпитвала към Питър, аз не съм споделила на сина си ни една неприятна дума за него. Аз възпитавах сина си в обич (Моите родители са разведени от доста години и към момента приказват пред мен един за други ужасни неща. И макар че аз съм стара, имам вяра, че това е вредно). Но когато синът ми беше на 15 години, нещата се бяха трансформирали и ние трябваше да му кажем истината. Беше извънредно мъчно, само че ние се справихме.

Преди няколко години той ми сподели нещо необикновено. Той сподели: „ Аз толкоз се веселя, че абортът е бил легален, когато съм се родил, тъй като това потвърждава, че ти не просто си въвлечена в цялата тази история, а в действителност си ме желала и ме обичаш. “ Ето за какво, аз постоянно ще поддържа правото на дамата да избира. Що се отнася за мен, аз съм щастлива, че избрах живот.

Съжалих ли в миналото за решението си? Не.
Искала ли съм в миналото синът ми да не се е родил? Не.
Съжалявам ли, че бях изнасилена? Разбира се.
Аз не виждам никакво несъгласие в отговорите на тези въпроси. Направих своя избор.

Не избрах да бъде изнасилена, само че избрах да се роди детето ми. Реших да не разреша на изнасилването да унищожи връзката ми с моя наследник.
Всичко е допустимо, в случай че има обич.