Естетическият вкус на децата
Има необикновен вид деца, които постоянно наподобяват добре. Те са добре облечени от главата до петите, носят уместни аксесоари, обувки и съгласно възрастта им. Имат като че ли собствен жанр - нито детски, нито като на възрастни. Такива деца ни гледат от списанията, от красивите фамилни фотосесии. Те просто излъчват добър усет. А той идва не от другаде, а от нас, родителите.
За да създадем добър естетически усет у децата си, не е е наложително да харчим доста пари или да робуваме на марки – знаем, че марковото не постоянно е по-доброто, в случай че не умееш да изразяваш персоналния си усет и да съчетаваш съгласно него.
Някои ще кажат: „ Та те са просто деца! ” Да, такива са и носят детски облекла и обувки, само че това не значи безвкусно и просташко от следващия китайски цех (не че огромните fast fashion марки не ги шият на сходни екзотични места). Не значи, че би трябвало да се задоволяваме с каквото има, носят всички или каквото е съвременно по магазините.
“Възпитаването на добър усет в ранна детска възраст не се и отнася единствено до външния тип. Усетът към красивото, хармоничното, дребното, само че качествено, се развива точно в тези ранни години, да не кажем, даже и от бебета. ”
Жизнената среда на децата
В началото започнете с меки, платнени играчки с прелестен дизайн и хармонични цветове (за по-добро развиване на зрението - сменяйте с контрастни). По-нататък, когато възрастта към този момент разрешава, избирайте дървени играчки. Обикновено те са по-добър дизайн, по-трайни, а и множеството са дидактически и разрастващи доста умения. Играчките от " магазин за 1 лев " и магазини с китайски артикули са с неприятно качество, нерядко съдържат нездравословни пластмаси и оцветители. Заложете на естествени материали и даже ръчна направа на кукли, камиончета. По-малко играчки, по-развиваща игра.
Когато обособявате детска стая или ъгъл, поинтересувайте се от дизайна. Да не е нужно като да е излязла от азбучник на дизайнерско студио. Достатъчно са красиви цветове – освен синьо, розово или зелено с оранжево. Има доста „ нови ” цветове – мента, корал, даже пастелно кафяво и бежово. Не трупайте доста играчки и дайте път на по-сдържаното и по-качественото, за сметка на труфя. Това важи за всеки предмет от бита на детето - столче за кола, количка.
Дрехите и персоналният жанр
От най-ранна бебешка възраст се стартира - на ниска цена, налично и грозно. Бодита, ританки с големи кичозни приложения в крещящи цветове и безумно остарели модели и кройки. Огледайте се, към този момент има аутлети с детски дрешки, импорт непосредствено от чужбина, можете да пазарувате от огромните уеб сайтове за каталожна търговия. В секънд хенд магазините се оферират и нови дрешки. Цените са изцяло налични, а разликата е голяма. Нека бебетата да са съвременни и настоящи по международния часовник, а не по кварталната мода. Но има и минаване в другата прекаленост - дребни деца, които носят облекла като за огромни - неуместни, лимитират играта и свободното придвижване, лимитират детското в детето и го трансформират в смален възрастен. А за това също си има време.
За по-големите девойки и момчета от предучилищна и учебна възраст (докато не стартират сами да избират и купуват дрехи) нещата са по-сложни. От една страна те доста се въздействат от другите деца – а в множеството случаи това е всеобщата мода. От друга това е тестването, в което ще се затвърди усета на детето. Този усет ще е основата на техния персонален жанр като зрели хора, без значение през какви въздействие минат през пубертета.
Относно полезностите и модата:
Дрехите показват личността - те не служат за подчертаване на богатство.
Никой не може да бъде съден поради облеклата си, само че те също приказват за индивида.
Независимо от модата, положителните материи и качественото произвеждане постоянно ще са настоящи.
Ако една дреха бъде носена с убеденост, в случай че подхожда на настроението и на вътрешното възприятие - няма значение кой какво мисли.
Решение за всяка възраст и случай:
Да пазарим дружно. Когато едно дете е малко, ние нормално му купуваме някакви облекла и го слагаме пред приключен факт. Дори до много късна възраст ние дефинираме и съчетаването им. Но децата имат желания, а някои са даже много безапелационни. Съобразявайте се с характерността им и идващия път ги вземете с вас. Дайте опция, в случай че не да избира, то най-малко да обсъдите дружно това, което се предлага – какви са цветовете, по какъв начин се съчетават обособените облекла, дали има аксесоари към тях.
И тук можете да провокирате у тях размишления от сорта: „ Кои цветове с кои си отиват? ”, „ Защо не е красиво това с това да се съчетава? ” и така нататък за материите, за кройките, за модата. Ако едно дете гради стила си пред вас и с ваша помощ, то няма да се поддава по този начин елементарно и на въздействие от другите деца, от медиите или от някой съвременен ролеви модел. Не се налагайте, а се стремете да разберете детето и модата в учебно заведение. Нека то единствено стигне до стила си, с цел да не бъдете отблъснати напълно по-нататък.
“ Добрият усет в никакъв случай не се акцентира, той се вижда. ”
Да робуваш на марките и да го навираш в очите на другите е доста грозно, изключително демонстрирано от деца. За страдание се случва и коренът на това сме ние, родителите. Външният тип не е съображение за предимство на едно дете пред друго и не би трябвало той да е определящ в връзките им. Когато вършиме някакви старания в посока естетично образование, това не трябва да трансформира детето в парвеню, а в човек със жанр и лични разбирания. Независимо от модата и стила обаче, положителните маниери, толерантността към другия са надалеч по-важни.
За да създадем добър естетически усет у децата си, не е е наложително да харчим доста пари или да робуваме на марки – знаем, че марковото не постоянно е по-доброто, в случай че не умееш да изразяваш персоналния си усет и да съчетаваш съгласно него.
Някои ще кажат: „ Та те са просто деца! ” Да, такива са и носят детски облекла и обувки, само че това не значи безвкусно и просташко от следващия китайски цех (не че огромните fast fashion марки не ги шият на сходни екзотични места). Не значи, че би трябвало да се задоволяваме с каквото има, носят всички или каквото е съвременно по магазините.
“Възпитаването на добър усет в ранна детска възраст не се и отнася единствено до външния тип. Усетът към красивото, хармоничното, дребното, само че качествено, се развива точно в тези ранни години, да не кажем, даже и от бебета. ”
Жизнената среда на децата
В началото започнете с меки, платнени играчки с прелестен дизайн и хармонични цветове (за по-добро развиване на зрението - сменяйте с контрастни). По-нататък, когато възрастта към този момент разрешава, избирайте дървени играчки. Обикновено те са по-добър дизайн, по-трайни, а и множеството са дидактически и разрастващи доста умения. Играчките от " магазин за 1 лев " и магазини с китайски артикули са с неприятно качество, нерядко съдържат нездравословни пластмаси и оцветители. Заложете на естествени материали и даже ръчна направа на кукли, камиончета. По-малко играчки, по-развиваща игра. Когато обособявате детска стая или ъгъл, поинтересувайте се от дизайна. Да не е нужно като да е излязла от азбучник на дизайнерско студио. Достатъчно са красиви цветове – освен синьо, розово или зелено с оранжево. Има доста „ нови ” цветове – мента, корал, даже пастелно кафяво и бежово. Не трупайте доста играчки и дайте път на по-сдържаното и по-качественото, за сметка на труфя. Това важи за всеки предмет от бита на детето - столче за кола, количка. Дрехите и персоналният жанр
От най-ранна бебешка възраст се стартира - на ниска цена, налично и грозно. Бодита, ританки с големи кичозни приложения в крещящи цветове и безумно остарели модели и кройки. Огледайте се, към този момент има аутлети с детски дрешки, импорт непосредствено от чужбина, можете да пазарувате от огромните уеб сайтове за каталожна търговия. В секънд хенд магазините се оферират и нови дрешки. Цените са изцяло налични, а разликата е голяма. Нека бебетата да са съвременни и настоящи по международния часовник, а не по кварталната мода. Но има и минаване в другата прекаленост - дребни деца, които носят облекла като за огромни - неуместни, лимитират играта и свободното придвижване, лимитират детското в детето и го трансформират в смален възрастен. А за това също си има време. За по-големите девойки и момчета от предучилищна и учебна възраст (докато не стартират сами да избират и купуват дрехи) нещата са по-сложни. От една страна те доста се въздействат от другите деца – а в множеството случаи това е всеобщата мода. От друга това е тестването, в което ще се затвърди усета на детето. Този усет ще е основата на техния персонален жанр като зрели хора, без значение през какви въздействие минат през пубертета. Относно полезностите и модата:
Дрехите показват личността - те не служат за подчертаване на богатство. Никой не може да бъде съден поради облеклата си, само че те също приказват за индивида. Независимо от модата, положителните материи и качественото произвеждане постоянно ще са настоящи. Ако една дреха бъде носена с убеденост, в случай че подхожда на настроението и на вътрешното възприятие - няма значение кой какво мисли. Решение за всяка възраст и случай:
Да пазарим дружно. Когато едно дете е малко, ние нормално му купуваме някакви облекла и го слагаме пред приключен факт. Дори до много късна възраст ние дефинираме и съчетаването им. Но децата имат желания, а някои са даже много безапелационни. Съобразявайте се с характерността им и идващия път ги вземете с вас. Дайте опция, в случай че не да избира, то най-малко да обсъдите дружно това, което се предлага – какви са цветовете, по какъв начин се съчетават обособените облекла, дали има аксесоари към тях.
И тук можете да провокирате у тях размишления от сорта: „ Кои цветове с кои си отиват? ”, „ Защо не е красиво това с това да се съчетава? ” и така нататък за материите, за кройките, за модата. Ако едно дете гради стила си пред вас и с ваша помощ, то няма да се поддава по този начин елементарно и на въздействие от другите деца, от медиите или от някой съвременен ролеви модел. Не се налагайте, а се стремете да разберете детето и модата в учебно заведение. Нека то единствено стигне до стила си, с цел да не бъдете отблъснати напълно по-нататък.
“ Добрият усет в никакъв случай не се акцентира, той се вижда. ”
Да робуваш на марките и да го навираш в очите на другите е доста грозно, изключително демонстрирано от деца. За страдание се случва и коренът на това сме ние, родителите. Външният тип не е съображение за предимство на едно дете пред друго и не би трябвало той да е определящ в връзките им. Когато вършиме някакви старания в посока естетично образование, това не трябва да трансформира детето в парвеню, а в човек със жанр и лични разбирания. Независимо от модата и стила обаче, положителните маниери, толерантността към другия са надалеч по-важни.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ