Има-няма и темата за връщането на задължителната казарма излезе в

Има-няма и тематиката за връщането на наложителната казарма излезе в публичното пространство. Тогава всички, в това число и ние, публицистите, почваме да лапаме мухите и да разсъждаваме. Така стартира разбор на в. "Монитор ".

Едните напомнят какъв брой хубаво е било, когато имахме наборна войска, а други пък изясняват каква отживялост е това. Малцина са тези, които приказват с гласа на разсъдъка, а точно, че към днешна дата това просто няма по какъв начин да се случи.

И все пак преди броени дни стана ясно, че някои депутати и представители на бизнеса обмислят връщането на Строителни войски. Не на цялата наборна войска с всичките й там родове войски, ами единствено на така наречен трудоваци.

Това стана ясно след среща на Камарата на строителите и ръководителя на парламентарната комисия по районна политика Искрен Веселинов. След срещата Веселинов напомни концепцията за „ образование на хора от маргинализираните общности в някогашните подразделения на строителни войски “.

Така, видите ли, младежите от гетата щели да получат поминък. До 1989 година в Строителните войски служеха наборници най-вече от етнически малцинства, а също и български младежи, само че, да речем, с извънредно ниско обучение или пък с престъпни прояви.

Аз няма да стартирам тематиката за етническото многообразие на демократичния Холивуд, само че това си е зле завоалирано расистко мнение в жанр „ да изкараме ромите да работят по градежите “. При това повинност, щото по този начин наречените строителни войски допускат ред, армейска дисциплинираност, наложителен период на работа и микроскопично възнаграждение.

Лично аз съм гордо отбил армейската си работа мъж, офицер от запаса (фазан), танкист. Така че несъмнено съчувствува на наборната войска, която съгласно мен възпитава капризните младежи (особено днешните са доста разглезени). Също по този начин мога да дам образец с доста „ бели “ и цивилизовани страни, които поддържат наборна войска – като Швейцария да вземем за пример.

Но в този си тип „ да върнем строителните войски и да създадем ромите трудоваци “ концепцията е незряла, детска и неизпълнима. И имам няколко довода, с които ще защитя тезата си.

Първо. Защо да връщаме наложителните строителни войски, а не да речем сухопътните, авиацията, морските? Това е освен половинчато, ами напълно безхаберно. Освен това доста младежи от малцинствата, а и освен, и в този момент работят в строителството.

Вижте какви служащи се трудят по градежите. Циганета, само че положителни, работливи момчета. А в случай че вменим в строителния бранш един тип „ повинност “, няма ли бизнесмените да предпочетат по-евтиния труд и десетки хиляди мъже, които в този момент са заети в строителството на пазарен принцип, да останат на улицата?

Второ, откакто изтървахме питомното, в този момент е късно да гоним дивото. Как ще се върне наложителната казарма? Къде ще спят тези „ бойци “, въоръжени не с автомати, ами с кирки и лопати.

Кой ще ги храни? Държавния бюджет ли? Как ще вземеш таблета от ръцете на един актуален юноша и принудително ще го вкараш в казармата, където се живее малко на правилото като в затворническо общежитие на лек режим? На какъв принцип ще се избират младежите, които да служат в тези войски?

Трето, по какъв начин ще реагират сътрудниците ни от Европейски Съюз и НАТО? Ами не доста добре. Това си е въвеждане на трудова тегоба, сякаш под някаква армейска шапка.

И четвърто, по какъв начин ще се реализира въобще сходно нещо на процедура? Ама без празни приказки в жанр кръчмарска конференция. Конкретни проекти, планове, бюджети, проблематични точки за тази концепция има ли? Няма, тя е просто „ да разлаем кучетата “.

За страдание, някои политици у нас в действителност са на равнище „ трудовак “ и приказват врели-некипели. Те по този начин и не схванаха, че да те покажат по новините с поръчковия ти костюм и италианска вратовръзка, не те прави общественик. Хубавото е, че истината постоянно става ясно, а неприятното е, че от време на време я научаваме чак когато спре водата.

За край една прогноза. България няма да върне нито наложителната казарма, нито трудовата тегоба. Ха на бас. Ако изгубя, подготвен съм да отбия една година работа на някой градеж. Като чорбаджия, несъмнено. Все отново съм офицер.

ПОСЛЕПИС: Между другото, трудоваците като вторичен жанр армия, бяха въоръжени със самозарядни карабини „ Симонов “. Това са екзотичните пушкала, с които гвардейците и до през днешния ден извършват красивите си ритуали и мощно впечатляват задграничните туристи. Тогава „ симоновките “ се водеха нещо като допотопно полуоръжие спрямо именития „ Калашников “. Но през днешния ден са колекционерска необичайност и даже гвардейската ни част мъчно си ги обезпечава.