До 9 градуса падат температурите в най-високото село в България и на Балканите
“Има няма двеста души,
мъничко ни е селцето,
в планината то се гуши
и лежи ми на сърцето. ”
Това пише Исмаил Али за родното си село Орцево, което е селото с най-висока надморска височина в България.
Официално популацията му е 144 души.
То се извисява на 1555 метра надморска височина.
Няма по какъв начин човек да не завиди сега на жителите му.
Там заран температурите са към 9 - 10 градуса, не надвишават 27 в най-горещите дни, а въздухът е кристално чист.
Село Орцево в Родопите и има хубав аспект към Пирин планина. Орцево е най-високо ситуирано село, както на територията на Република България, по този начин и на Балканския полуостров, с надморска височина от 1550 до 1650 m (1555 m на площада на селото), в което има непрекъснато живеещо население.
До 1954 година към Бабяците се броят обитаеми местности, които влизат в състава на днешните села Орцево, Бел камен, Бунцево, Дагоново, Конарско, Смолево, Юруково, Аврамово, Бойка (дн. Горно Краище), Върхари (закрито), Гълъбово, Палатик, Черешово.
В землището на Бабяк и Орцево, на Бабяшка чука (кулата), е намерено тракийско светилище, в което са открити оброчни плочи на Бендида, Зевс и Хера; паметната активност продължава до V век.
Останки от антично светилище и надгробна могила от късния интервал на желязната ера има в местността Митеш, а в местността Пшениценината са открити следи от антично антично населено място. Населението се е занимавало с рудодобив, за което свидетелстват остатъци от минни галерии; добивани са злато (по река Златарица), смола и катран.
В местността Гогово са открити феодален некропол и плочи. Открити са над 1000 медни и сребърни византийски монети и доста единични средновековни монети. На Бабяшка чука са непокътнати остатъци от манастира „ Света Екатерина “.
Бабяците се загатва в османски лист на хората, натоварени да събират овце за султанския двор от 1576 година. Посочени са жителите Вели, наследник на Дамад Пазарлъ; Сюлейман, наследник на Абдуллах; Хасан, наследник на Караджа; Алагьоз Абдуллах; Ине Бали Хамза, Хадър, наследник на Насух и Ахмед, наследник на Насух, натоварени да събират общо 235 овце.
В XIX век Бабяците са чисто мюсюлмански села в Неврокопска каза на Османската империя. В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на популацията от 1873 година, Бабяк (Babiak) е посочено като село с 892 семейства и 2100 жители помаци. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година Бабяк (Бабекъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 3600 българи-мохамедани.
След Руско-турската война и Съединението на България населението на бабешките колиби понижава. През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на семействата в бабешките колиби, в която Бабяк е посочено като населено място с 200 помашки фамилии.
През XIX век популацията се препитава с овцевъдство, лов и катранджийство. В края на XIX век Васил Кънчов загатва Бабеците като пръснато колибарско населено място с 3600 поданици.
Непосредствено преди Балканската война Бабяшките колиби са били над 2000 на брой, само че след войната, в резултат на многото жертви и емиграцията, броят им понижава на половина.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Бабяците живеят 4780 помаци.
По време на Възродителния развой през 1972 година бабечани научават за насилствената промяна на имената в Родопите и създават проект за противопоставяне. От бабешките колиби се събират към 400 мъже, чиято цел е да прекосят Рила по билото ѝ и през Самоков да доближат до София, където да стачкуват пред американското и турското посолство. Държавна сигурност схваща за интервенцията едвам откакто групата е тръгнала и неотложно започва незабавна високопланинска интервенция за обезвреждане на бунтовниците. Повечето бабечани от групата са хванати, пребити или интернирани, а един възрастен човек умира и е свален на ръце до град Белово.
мъничко ни е селцето,
в планината то се гуши
и лежи ми на сърцето. ”
Това пише Исмаил Али за родното си село Орцево, което е селото с най-висока надморска височина в България.
Официално популацията му е 144 души.
То се извисява на 1555 метра надморска височина.
Няма по какъв начин човек да не завиди сега на жителите му.
Там заран температурите са към 9 - 10 градуса, не надвишават 27 в най-горещите дни, а въздухът е кристално чист.
Село Орцево в Родопите и има хубав аспект към Пирин планина. Орцево е най-високо ситуирано село, както на територията на Република България, по този начин и на Балканския полуостров, с надморска височина от 1550 до 1650 m (1555 m на площада на селото), в което има непрекъснато живеещо население.
До 1954 година към Бабяците се броят обитаеми местности, които влизат в състава на днешните села Орцево, Бел камен, Бунцево, Дагоново, Конарско, Смолево, Юруково, Аврамово, Бойка (дн. Горно Краище), Върхари (закрито), Гълъбово, Палатик, Черешово.
В землището на Бабяк и Орцево, на Бабяшка чука (кулата), е намерено тракийско светилище, в което са открити оброчни плочи на Бендида, Зевс и Хера; паметната активност продължава до V век.
Останки от антично светилище и надгробна могила от късния интервал на желязната ера има в местността Митеш, а в местността Пшениценината са открити следи от антично антично населено място. Населението се е занимавало с рудодобив, за което свидетелстват остатъци от минни галерии; добивани са злато (по река Златарица), смола и катран.
В местността Гогово са открити феодален некропол и плочи. Открити са над 1000 медни и сребърни византийски монети и доста единични средновековни монети. На Бабяшка чука са непокътнати остатъци от манастира „ Света Екатерина “.
Бабяците се загатва в османски лист на хората, натоварени да събират овце за султанския двор от 1576 година. Посочени са жителите Вели, наследник на Дамад Пазарлъ; Сюлейман, наследник на Абдуллах; Хасан, наследник на Караджа; Алагьоз Абдуллах; Ине Бали Хамза, Хадър, наследник на Насух и Ахмед, наследник на Насух, натоварени да събират общо 235 овце.
В XIX век Бабяците са чисто мюсюлмански села в Неврокопска каза на Османската империя. В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на популацията от 1873 година, Бабяк (Babiak) е посочено като село с 892 семейства и 2100 жители помаци. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година Бабяк (Бабекъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 3600 българи-мохамедани.
След Руско-турската война и Съединението на България населението на бабешките колиби понижава. През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на семействата в бабешките колиби, в която Бабяк е посочено като населено място с 200 помашки фамилии.
През XIX век популацията се препитава с овцевъдство, лов и катранджийство. В края на XIX век Васил Кънчов загатва Бабеците като пръснато колибарско населено място с 3600 поданици.
Непосредствено преди Балканската война Бабяшките колиби са били над 2000 на брой, само че след войната, в резултат на многото жертви и емиграцията, броят им понижава на половина.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Бабяците живеят 4780 помаци.
По време на Възродителния развой през 1972 година бабечани научават за насилствената промяна на имената в Родопите и създават проект за противопоставяне. От бабешките колиби се събират към 400 мъже, чиято цел е да прекосят Рила по билото ѝ и през Самоков да доближат до София, където да стачкуват пред американското и турското посолство. Държавна сигурност схваща за интервенцията едвам откакто групата е тръгнала и неотложно започва незабавна високопланинска интервенция за обезвреждане на бунтовниците. Повечето бабечани от групата са хванати, пребити или интернирани, а един възрастен човек умира и е свален на ръце до град Белово.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ