Екологичната интелигентност
Има няколко известни теории. Едната твърди, че Земята не може да поеме възходящото население. Трябва да ограничим раждаемостта. Друга доктрина твърди, че ресурсите са лимитирани. Трябва да понижим използването им, другояче скоро съществени неща, нефт, редки метали и други ще свършат. Трета доктрина твърди, че сме доста алчни, ненаситни. Трябва да сменим системата и да спрем икономическия напредък. Четвърта споделя, че някои са се разраствали, би трябвало да спрат да порастват и цапат и би трябвало да оказват помощ на другите, които са небогати, да се разраснат, да поцапат малко и когато настигнат богатите страни, тогава да спрат. Има и други теории.
Всички тези теории образуват съществени политически решения, разпределят милиарди, от време на време водят до спорове, от време на време и до войни. Всички те имат своите учредения, само че също по този начин всички те са неправилни.
Нарастващото население не е непреодолима спънка. Много по-сериозен проблем е възходящата консумация. Но и той е решим. Теорията за границите на населеността на Малтус, която кой знае за какво по този начин озверено се подлагаше на критика в годините на комунизма, се опровергава от стопанската система и технологиите. Освен това темпът на повишаване на популацията се забавя и някъде към 10 милиарда евентуално ще спре. Много страни по-скоро страдат от свиващо се население, България да вземем за пример, в сравнение с от пренаселване.
Теорията за свършващите запаси също се появява от време на време, а след това се опровергава. През 1865 година английският икономист Уилиам Джевонс написа известния етюд “Въглищният въпрос ”, в който пресмята, че английското международно превъзходство е лимитирано от изчерпаемите запаси, най-вече въглищата. Според Джевонс, въглищата скоро са щели да свършат и с това е щяла да завърши и мощна Британия. Само допреди няколко години изключително известна беше така наречен peak oil доктрина, съгласно която потребностите от нефт скоро трябваше да надвишават вероятните открития, което надлежно трябваше да докара до международна икономическа рецесия и тежки, в това число военни, спорове. Сега виждаме ясно, че нито въглищата, нито петролът, нито газът са на приключване. Това не значи, че петролната епоха няма да свърши някой ден, само че не тъй като петролът свършва. Или както изобретателно беше споделил Ахмед Заки Яамани, някогашен министър на петрола на Саудитска Арабия, каменната епоха не е свършила, тъй като са свършили камъните, и петролната епоха няма да свърши, тъй като ще свърши петролът.
Що се отнася до човешката охота, до това, че не можем да растем безпределно, че би трябвало да не се стремим да усилваме брутния си вътрешен артикул, въпросът постоянно придобива мощно идеологичен нюанс. Амазон прелива от книги за края на икономическия напредък, тематиката е обичана по стопански конференции и доста тинк-танкове се упражняват от време на време върху нея. По-разумно е обаче да се замислим дали включваме в сметките всички вреди, когато изчисляваме дадена икономическа активност. С други думи, въпросът е счетоводен и има своето решение. А растежът продължава.
Твърденията пък за това по какъв начин бедните би трябвало да цапат, с цел да порастват са също много примитивни. Те основно се стартират в интернационалните договаряния, когато някои държавни управления желаят да получат облаги против климатични задължения или когато дадена промишленост желае да удължи употребата на активите си. Идеята “трябва да сме богати, с цел да сме чисти ” е известен лобистки метод, с който се заобикалят задължения, а постоянно се нанасят и дълготрайни стопански вреди, поради натрупването на сметки или мърсотия, която би трябвало да се чисти и поради трагично забавени нововъведения и промени. Това се случи да вземем за пример с конкуренцията сред Европа и Китай в областта на батериите и електрическите автомобили, Китай избяга доста напред.
Ако всички тези, да ги назовем радикални, теории, са невалидни, тогава би трябвало ли да се тревожим? Да, би трябвало.
Радикалните екологични теории имат своето рационално съображение
Така както теорията за плоската земя е изцяло рационална в случай че се грижиш за една равнища или строиш автомагистрала, по този начин и догатката, че ресурсите свършват или че повече хора цапат повече си имат своите учредения. Те всички се пробват по един или различен метод да решат въпроса по какъв начин човек би трябвало да се отнася към околната среда. Онова, което им липсва е времеви, тримерен и честен небосвод. Те постоянно генерират учредения за спорове, ненужни стопански ограничавания, даже и тягостни политики, като злокобната китайска политика за едното дете.
Тези теории постоянно се провалят и дори нанасят вреди на стопанската система, развиването, здравето. Под разнообразни форми те лимитират достъпа до естествената среда, като в същото време водят и до безпочвен напън върху нея.
Докато се чудим коя радикална доктрина да си изберем, на нас ни се случиха няколко неща, които не могат да бъдат подценени. Светът се глобализира. Всички точки са свързани. Значително понижа бедността. През последните 25 години 2 милиарда напуснаха положението на последна беднотия. Светът реализира политическо единодушие за риска от смяната на климата. Населението на Земята продължава да пораства, въпреки и със занимателен ритъм, а потреблението пораства още повече. Всеки на съвсем всяко място по света може да има достъп до мобилен телефон и електричество.
Разумното умозаключение е, че светът не е на прага на злополука, само че натискът върху естествената среда се усилва и усложнява. И ние би трябвало да намерим способи да се оправим с него.
Решението не е в коренен отвод, а в мъдро ръководство на ресурсите и процесите. Децентрализацията на политическото ръководство и на икономическите процеси постановат и нов метод към околната среда. Безцеремонното навлизане на обществените медии във всекидневието ни и в политическите решения също основават тежък управнически проблем. Демократичните и властническите управи би трябвало да се преценяват с мрежи, чийто главен ентусиазъм е да всяват суматоха и притеглят незабавно, само че кратковременно внимание.
Тук се появява острата потребност от висока екологична просветеност. Ние би трябвало освен да знаем повече за околната среда, освен да получаваме правилна информация, освен да имаме способен кмет или министър, само че и да мислим добре за нашето държание и по какъв начин то се отразява на естествената среда. В един глобализиран, децентрализиран и забогатял свят задължението за средата би трябвало също да бъде глобализиран и децентрализиран. И изчерпателен. С други думи, ние всички би трябвало да мислим за средата и да не чакаме, че някой различен разполага с решение, че когато съсипем едно парче земя, можем да се преместим на друго или че кметът би трябвало да почисти въздуха, до момента в който ние издуваме остарялата си дизелова кола, на която от дълго време някой е махнал филтъра. Трябва да знаем какво е фина прахова парченце, какво предизвиква тя, какво е серен диоксид, за какво не би трябвало да го дишаме, какво е въглероден диоксид и какво е метан, какво може да направи едно дърво и какъв брой сила ни би трябвало, с цел да произведем един звук цимент.
Няма потребност всички да сме инженери, физици или химици или да имаме докторати по метеорология, само че би трябвало да можем да се ориентираме в лавината от научни, наукообразни, псевдонаучни и нападателно недобросъвестни изказвания. Трябва да можем да не се хващаме елементарно на приказки за това по какъв начин българин е разкрил квантов генератор, който ще създава сила от нищото или по какъв начин климатът се трансформира доста тъй като Земята се е завъртяла на погрешно или поради неразбираеми цикли на слънчевата интензивност.
Показателен е да вземем за пример феноменът гражданска просвета, за който доста се приказва в последно време, изключително по отношение на гражданските наблюдения на качеството на въздуха. Децентрализираното, само че координирано наблюдаване на фините прахови частици докара до промени в българското законодателство и поредност управнически ограничения. То също докара и до доста по-добро всеобщо схващане на феномена нечист въздух. Сега доста хора са освен осведомени по кое време въздухът е замърсен, те знаят и по какъв начин да реагират на данните, схващат риска, рестриктивните мерки на вероятните дейности, техния личен принос към казуса и към неговото решение. Множество хора получиха екологична просветеност във връзка с въздуха. Това би трябвало да се случи с генната трансформация, биохраните, горските масиви, биоразнообразието, почвите, водите.
Екологичната просветеност е нещо оттатък образоваността
Трябва да се научим осведомено да мислим за средата, да не се поддаваме на катастрофични сюжети, само че и да не отвръщаме глава от тежките проблеми, които нашата консумация основава. Как да я реализираме?
Има три фактора, които би трябвало изрично да се преобразят: обучение, проучвания и гражданска ангажираност.
Разбира се, не става дума за чиновническия инстинкт да въведем още един час по екология в четвърти клас. Образованието е сложна система и обгръща както формалното учебно обучение, по този начин и продължаващото образование, вътрешнофирменото образование, медиите. Важни са стандартите в главните науки, физика, химия, стандартите на езиковата и математическа просветеност, които през днешния ден в България са доста ниски, география, спорт. Националните медии, чиято учредена функционалност би трябвало да бъде правилно информиране и обучение, би трябвало да поемат своята просветителна задача. Тя в този момент изцяло отсъства от тях. Да, екологичната просветеност зависи от общата начетеност. Но освен.
Трудно в една страна може да развием висока екологична просветеност без съществени научни проучвания. Днес България е на последно място в Европа по дял от Брутният вътрешен продукт, който финансира научни проучвания. Този невисок дял не значи просто по-малко открития или патенти, свързани с околната среда, той има систематичен резултат. Мизерното финансиране значи, че когато една медия търси способен коментар, тя мъчно ще откри подобаващия човек; че качеството на учебниците е по-ниско; че образованието на учителите е по-слабо; че държавните решения не са задоволително осведомени. В последна сметка, че цялата социална среда страда от дефицит на гений, разбор и сериозна информация.
Третият фактор за развиването на екологичната интелегентност е гражданска ангажираност. Това е може би фактор, който в най-малка степен се поддава на ръководство. В България околната среда е въпреки всичко сфера, в която гражданската интензивност е релативно висока. Но гражданският митинг не е задоволителен. Необходима е също положителна гражданска ангажираност, развиване на гражданската просвета, градското земеделие, асоциирането на жители с ползи в биоземеделието, цветарството, пчеларството и други сфери. Думата кооператив беше тежко извратена в епохата на комунизма. Онова което обаче ни е належащо е съвременно, или обичайно, кооперативно придвижване, основаване на енергийни кооперативи да вземем за пример.
Трите фактора са взаимосвързани. Образованието подтиква гражданската интензивност, научните проучвания тласкат напред образоваността, гражданската интензивност поддържа политическия и бизнес избор за по-значително и по-адекватно финансиране на научните проучвания. Заради тази систематична обязаност, човек не знае от кое място да стартира. Затова пък и каквото положително да създадем, дали е квартален клуб на пчеларя, екскурзия за децата в планината, да засадим дърво или да създадем подаяние за екологична самодейност, ние тласкаме напред или най-малко поразмърдваме малко системата. Но е належащо доста повече.
България се нуждае от национална тактика за екологична начетеност, подкрепена със средства и ангажираност на жителите и бизнеса, в случай че желаеме да сме страна, в която околната среда, стопанската система и качеството на живот са хармонично свързани и, казано напълно просто, в случай че в последна сметка желаеме да живеем добре.
Автор: Юлиан Попов
Всички тези теории образуват съществени политически решения, разпределят милиарди, от време на време водят до спорове, от време на време и до войни. Всички те имат своите учредения, само че също по този начин всички те са неправилни.
Нарастващото население не е непреодолима спънка. Много по-сериозен проблем е възходящата консумация. Но и той е решим. Теорията за границите на населеността на Малтус, която кой знае за какво по този начин озверено се подлагаше на критика в годините на комунизма, се опровергава от стопанската система и технологиите. Освен това темпът на повишаване на популацията се забавя и някъде към 10 милиарда евентуално ще спре. Много страни по-скоро страдат от свиващо се население, България да вземем за пример, в сравнение с от пренаселване.
Теорията за свършващите запаси също се появява от време на време, а след това се опровергава. През 1865 година английският икономист Уилиам Джевонс написа известния етюд “Въглищният въпрос ”, в който пресмята, че английското международно превъзходство е лимитирано от изчерпаемите запаси, най-вече въглищата. Според Джевонс, въглищата скоро са щели да свършат и с това е щяла да завърши и мощна Британия. Само допреди няколко години изключително известна беше така наречен peak oil доктрина, съгласно която потребностите от нефт скоро трябваше да надвишават вероятните открития, което надлежно трябваше да докара до международна икономическа рецесия и тежки, в това число военни, спорове. Сега виждаме ясно, че нито въглищата, нито петролът, нито газът са на приключване. Това не значи, че петролната епоха няма да свърши някой ден, само че не тъй като петролът свършва. Или както изобретателно беше споделил Ахмед Заки Яамани, някогашен министър на петрола на Саудитска Арабия, каменната епоха не е свършила, тъй като са свършили камъните, и петролната епоха няма да свърши, тъй като ще свърши петролът.
Що се отнася до човешката охота, до това, че не можем да растем безпределно, че би трябвало да не се стремим да усилваме брутния си вътрешен артикул, въпросът постоянно придобива мощно идеологичен нюанс. Амазон прелива от книги за края на икономическия напредък, тематиката е обичана по стопански конференции и доста тинк-танкове се упражняват от време на време върху нея. По-разумно е обаче да се замислим дали включваме в сметките всички вреди, когато изчисляваме дадена икономическа активност. С други думи, въпросът е счетоводен и има своето решение. А растежът продължава.
Твърденията пък за това по какъв начин бедните би трябвало да цапат, с цел да порастват са също много примитивни. Те основно се стартират в интернационалните договаряния, когато някои държавни управления желаят да получат облаги против климатични задължения или когато дадена промишленост желае да удължи употребата на активите си. Идеята “трябва да сме богати, с цел да сме чисти ” е известен лобистки метод, с който се заобикалят задължения, а постоянно се нанасят и дълготрайни стопански вреди, поради натрупването на сметки или мърсотия, която би трябвало да се чисти и поради трагично забавени нововъведения и промени. Това се случи да вземем за пример с конкуренцията сред Европа и Китай в областта на батериите и електрическите автомобили, Китай избяга доста напред.
Ако всички тези, да ги назовем радикални, теории, са невалидни, тогава би трябвало ли да се тревожим? Да, би трябвало.
Радикалните екологични теории имат своето рационално съображение
Така както теорията за плоската земя е изцяло рационална в случай че се грижиш за една равнища или строиш автомагистрала, по този начин и догатката, че ресурсите свършват или че повече хора цапат повече си имат своите учредения. Те всички се пробват по един или различен метод да решат въпроса по какъв начин човек би трябвало да се отнася към околната среда. Онова, което им липсва е времеви, тримерен и честен небосвод. Те постоянно генерират учредения за спорове, ненужни стопански ограничавания, даже и тягостни политики, като злокобната китайска политика за едното дете.
Тези теории постоянно се провалят и дори нанасят вреди на стопанската система, развиването, здравето. Под разнообразни форми те лимитират достъпа до естествената среда, като в същото време водят и до безпочвен напън върху нея.
Докато се чудим коя радикална доктрина да си изберем, на нас ни се случиха няколко неща, които не могат да бъдат подценени. Светът се глобализира. Всички точки са свързани. Значително понижа бедността. През последните 25 години 2 милиарда напуснаха положението на последна беднотия. Светът реализира политическо единодушие за риска от смяната на климата. Населението на Земята продължава да пораства, въпреки и със занимателен ритъм, а потреблението пораства още повече. Всеки на съвсем всяко място по света може да има достъп до мобилен телефон и електричество.
Разумното умозаключение е, че светът не е на прага на злополука, само че натискът върху естествената среда се усилва и усложнява. И ние би трябвало да намерим способи да се оправим с него.
Решението не е в коренен отвод, а в мъдро ръководство на ресурсите и процесите. Децентрализацията на политическото ръководство и на икономическите процеси постановат и нов метод към околната среда. Безцеремонното навлизане на обществените медии във всекидневието ни и в политическите решения също основават тежък управнически проблем. Демократичните и властническите управи би трябвало да се преценяват с мрежи, чийто главен ентусиазъм е да всяват суматоха и притеглят незабавно, само че кратковременно внимание.
Тук се появява острата потребност от висока екологична просветеност. Ние би трябвало освен да знаем повече за околната среда, освен да получаваме правилна информация, освен да имаме способен кмет или министър, само че и да мислим добре за нашето държание и по какъв начин то се отразява на естествената среда. В един глобализиран, децентрализиран и забогатял свят задължението за средата би трябвало също да бъде глобализиран и децентрализиран. И изчерпателен. С други думи, ние всички би трябвало да мислим за средата и да не чакаме, че някой различен разполага с решение, че когато съсипем едно парче земя, можем да се преместим на друго или че кметът би трябвало да почисти въздуха, до момента в който ние издуваме остарялата си дизелова кола, на която от дълго време някой е махнал филтъра. Трябва да знаем какво е фина прахова парченце, какво предизвиква тя, какво е серен диоксид, за какво не би трябвало да го дишаме, какво е въглероден диоксид и какво е метан, какво може да направи едно дърво и какъв брой сила ни би трябвало, с цел да произведем един звук цимент.
Няма потребност всички да сме инженери, физици или химици или да имаме докторати по метеорология, само че би трябвало да можем да се ориентираме в лавината от научни, наукообразни, псевдонаучни и нападателно недобросъвестни изказвания. Трябва да можем да не се хващаме елементарно на приказки за това по какъв начин българин е разкрил квантов генератор, който ще създава сила от нищото или по какъв начин климатът се трансформира доста тъй като Земята се е завъртяла на погрешно или поради неразбираеми цикли на слънчевата интензивност.
Показателен е да вземем за пример феноменът гражданска просвета, за който доста се приказва в последно време, изключително по отношение на гражданските наблюдения на качеството на въздуха. Децентрализираното, само че координирано наблюдаване на фините прахови частици докара до промени в българското законодателство и поредност управнически ограничения. То също докара и до доста по-добро всеобщо схващане на феномена нечист въздух. Сега доста хора са освен осведомени по кое време въздухът е замърсен, те знаят и по какъв начин да реагират на данните, схващат риска, рестриктивните мерки на вероятните дейности, техния личен принос към казуса и към неговото решение. Множество хора получиха екологична просветеност във връзка с въздуха. Това би трябвало да се случи с генната трансформация, биохраните, горските масиви, биоразнообразието, почвите, водите.
Екологичната просветеност е нещо оттатък образоваността
Трябва да се научим осведомено да мислим за средата, да не се поддаваме на катастрофични сюжети, само че и да не отвръщаме глава от тежките проблеми, които нашата консумация основава. Как да я реализираме?
Има три фактора, които би трябвало изрично да се преобразят: обучение, проучвания и гражданска ангажираност.
Разбира се, не става дума за чиновническия инстинкт да въведем още един час по екология в четвърти клас. Образованието е сложна система и обгръща както формалното учебно обучение, по този начин и продължаващото образование, вътрешнофирменото образование, медиите. Важни са стандартите в главните науки, физика, химия, стандартите на езиковата и математическа просветеност, които през днешния ден в България са доста ниски, география, спорт. Националните медии, чиято учредена функционалност би трябвало да бъде правилно информиране и обучение, би трябвало да поемат своята просветителна задача. Тя в този момент изцяло отсъства от тях. Да, екологичната просветеност зависи от общата начетеност. Но освен.
Трудно в една страна може да развием висока екологична просветеност без съществени научни проучвания. Днес България е на последно място в Европа по дял от Брутният вътрешен продукт, който финансира научни проучвания. Този невисок дял не значи просто по-малко открития или патенти, свързани с околната среда, той има систематичен резултат. Мизерното финансиране значи, че когато една медия търси способен коментар, тя мъчно ще откри подобаващия човек; че качеството на учебниците е по-ниско; че образованието на учителите е по-слабо; че държавните решения не са задоволително осведомени. В последна сметка, че цялата социална среда страда от дефицит на гений, разбор и сериозна информация.
Третият фактор за развиването на екологичната интелегентност е гражданска ангажираност. Това е може би фактор, който в най-малка степен се поддава на ръководство. В България околната среда е въпреки всичко сфера, в която гражданската интензивност е релативно висока. Но гражданският митинг не е задоволителен. Необходима е също положителна гражданска ангажираност, развиване на гражданската просвета, градското земеделие, асоциирането на жители с ползи в биоземеделието, цветарството, пчеларството и други сфери. Думата кооператив беше тежко извратена в епохата на комунизма. Онова което обаче ни е належащо е съвременно, или обичайно, кооперативно придвижване, основаване на енергийни кооперативи да вземем за пример.
Трите фактора са взаимосвързани. Образованието подтиква гражданската интензивност, научните проучвания тласкат напред образоваността, гражданската интензивност поддържа политическия и бизнес избор за по-значително и по-адекватно финансиране на научните проучвания. Заради тази систематична обязаност, човек не знае от кое място да стартира. Затова пък и каквото положително да създадем, дали е квартален клуб на пчеларя, екскурзия за децата в планината, да засадим дърво или да създадем подаяние за екологична самодейност, ние тласкаме напред или най-малко поразмърдваме малко системата. Но е належащо доста повече.
България се нуждае от национална тактика за екологична начетеност, подкрепена със средства и ангажираност на жителите и бизнеса, в случай че желаеме да сме страна, в която околната среда, стопанската система и качеството на живот са хармонично свързани и, казано напълно просто, в случай че в последна сметка желаеме да живеем добре.
Автор: Юлиан Попов
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ