Наистина ли хората от средновековието са се къпали рядко
Има няколко известни показа за хигиеничните привички на средновековна Европа – от това, че хората си изхвърляли гърнетата през прозореца до това, че надали не в никакъв случай не са се къпали. Има ли обаче нещо правилно? Днес ще отговорим на втория въпрос.
Но дано се опитаме да нарисуваме достоверна картинка на обстановката.
Оказва се, че хората през Средновековието също толкоз са желали да не миришат, колкото и в този момент. Затова, най-общо казано, наподобява, че обратно на общоприетото разбиране, те въпреки всичко са имали съществени хигиенични привички. Това знаем от текстове, в които се загатва, че хората са се къпели под някаква форма относително постоянно който колкото може.
Изглежда, да вземем за пример, че миенето на разположение, ръце и зъби е било табиет заран. За хигиена на зъбите, с изключение на парцали, се употребяват и клончета – единия завършек на клонка се сдъвквал и откакто се разточи задоволително, същият край се употребява като четка. С времето хората осъзнали, че клонките (понякога и корените) на някои избрани растения имали позитивен резултат и употребявали най-вече тях – те в действителност съдържали антибактериални субстанции.
Но дано поговорим за къпането. През Средновековието, макар че някои доктори съветвали да не се прави прекомерно, доста други изтъквали изгодите за здравето от постоянното къпане. Например, през 14 век италианецът Магниний Медиоланезис, велможа доктор и магистър от Парижкия университет, написа:
Той също по този начин предлага къпането като лек или за комфорт, да вземем за пример, за възрастни хора или бременни дами.
Разбира се, когато приказваме за бани на цялото тяло, по това време единствено по-заможните са могли да си разрешат да имат вана, както и гореща вода, тъй че множеството хора разчитат на обществени бани, реки, езера, извори и така нататък Затова най-бедните, които не са могли да си разрешат да отидат на баня, са имали извънредно неприятна хигиена през зимните месеци, осланяйки се единствено на легени с вода.
Но за останалите обществените баня са постоянно употребявани, изключително след 11 век, когато кръстоносците, които са привикнали с такива улеснения, разпространяват постоянното й навестяване освен за задачите на къпането, само че и за социализиране. Всъщност през 15 век храненето в обществените бани по време на къпане е напълно постоянно събитие. Както написа в книгата „ Clean: A History of Personal Hygiene and Purity “ на Вирджиния Смит:
В сходна обстановка в действителност няма нищо необичайно, тъй като тя е сходна значително на тази, в която ние се събираме към басейна с другари.
Разбира се, като се има поради обстановката: доста хора, къпещи се дружно в една и съща топла вода, споделят храна и даже от време на време вършат секс, напълно обикновено е да се популяризират заболявания. Когато се появява сифилисът, известността на обществените бани залязва. Както отбелязва холандският мъдрец Еразъм през 1526:
И въпреки всичко, множеството хора въпреки всичко се къпят, само че по-рядко от преди. Някои измежду благородниците обаче в действителност са отказвали да се къпят. Например, един съветски дипломат във Франция означи: „ Негово величество [Луи XIV] вони като диво животно. “ Руснаците не се тормозят и не престават да се къпят постоянно, даже откакто европейските им братя изоставят баните. А що се отнася до миризмата на крал Луи XIV – тя наподобява произтича от обстоятелството, че лекарите му го поучават да се къпе допустимо най-рядко по здравословни аргументи. Сам той декларира, че намира къпането за смущаващо и заради това се е къпал във вана два пъти през живота си.
Като цяло, наподобява в никакъв случай не е имало интервал в историята, когато хората не са се къпали, като минимум хигиенични не са били хората от средновековието, нито тези преди тях, а тези през 16 век и малко по-късно, посредством главно на заболявания.
