Има няколко места, които се свързват с Пловдив. Към задължителните:

Има няколко места, които се свързват с Пловдив. Към наложителните: Стария град, Амфитеатъра, Римския стадион и Гребния канал неотдавна се причисли „ Капана “. В тази сбирка обаче, изключително за по-старите генерации, неизбежно попада и Альоша.

Паметникът на руския боец се намира на върха на второто по височина тепе. Пътят до горе минава през добре поддържан парк, площадка с фонтани и места за отдих, а от горната страна се разкрива панорама към целия град – или другояче казано, идеално за туристите (и влюбените двойки) място, без значение дали ги интересува кой е индивидът с автомата на върха.

Вече три десетилетия към паметника, който служи за „ популярност на непобедимата руска войска освободителка “ (както гласи надписът), съществуват полемики дали той би трябвало да остане, или би трябвало да бъде отстранен – също както и за неговия софийски аналог.

Монументът постоянно осъмва надраскан, а не по-рядко се употребява от проруските партии у нас в лицето на Българска социалистическа партия, както и от самите дипломатически визиите на Русия за удостояване на избрани дати като 9 май. В същото време Альоша постоянно е ентусиазъм за актьори и културни прояви, които търсят посланието зад историческите обстоятелства.

Разговорът за неговото бъдеще още веднъж се възпламени в края на предходната седмица. След като години наред община, страна и регионална администрация си трансферират топката, а паметникът даже няма акт за благосъстоятелност и не е градивно обследван, най-сетне назначения от държавното управление на ПП/ДБ и ГЕРБ регионален шеф инж. Илия Зюмбилев сложи ясно въпроса: чий е паметникът и какво ще вършим с него.

В отворено писмо до кмета на община Пловдив и общинските съветници той моли да се заемат с проблема за стопанисването и демонтирането на паметника, тъй че въпросът да бъде завършен един път и вечно, а ако не – то най-малко той да бъде поддържан за сигурност.

Ако съдим по опита в столицата, решението евентуално няма да има или най-малко няма да е скоро, само че един път отворена, полемиката ще сложи виновните лица под прожектора.

На косъм през 1996 година

Въпреки че през годините неведнъж е подвиган въпросът за смисъла на „ Альоша “ в Пловдив и за неговото вероятно разглобяване, пренасяне и прочие, досега е юридически единствено един сериозен опит в тази тенденция – през далечната 1996 година в мандата на тогавашния кмет и след това депутат от ГЕРБ Спас Гърневски.

Още в първите месеци на ръководството на Гърневски (1995-1999) – през април 1996 година общинският съвет взима (революционното даже за днес) решение, с което разпорежда на кмета на общината да предприеме нужни дейности паметникът да бъде „ премахнат “. Тогава разнообразни представители на десницата в съвета изясняват, че е определена точно тази дефиниция – за „ изтриване “ на паметника, защото вероятно разглобяване със опазване би довело до огромни вреди по самото тепе и постройките под него.

Това решение е обжалвано от тогавашния регионален шеф Петко Царев (БСП) пред Окръжния съд, който на 20 юни същата година го анулира като незаконосъобразно главно с аргумента, че обектът не може да бъде премахнат от общината без взаимно единодушие сред България и Русия, базирайки се на редица интернационалните спогодби и на Конституцията. Решението на пловдивските магистрати е доказано от Върховния съд и това краткотрайно слага завършек на историята. Гърневски не повтаря мандат, а с това си отива и мощното гледище от негова страна паметникът да бъде отстранен.

Тази тематика беше още веднъж разисквана, когато преди година в София, регионалният шеф тогава Иван Кючуков (ИТН) изясни, че паметникът на Съветската войска в центъра на столицата не може да бъде отстранен, а първо би трябвало да се пита Русия, тъй като двете страни имат подписан „ Договор за другарски връзки и съдействие “, като същото важи с цялостна мощ и за паметника на Альоша. Тогава, след разговари с специалисти и адвокати, които обаче обясниха, че това не е съображение, което да пречи на България, ако тя изиска да реалокира елементи от монумента (виж повече в публикацията тук).

Темата беше повдигната още веднъж през 2019 година, когато Пловдив беше Европейска столица на културата, както и през 2022 година, откакто стартира войната на Русия против Украйна.

Чий е паметникът

Ничий, е късият отговор.

От изпратеното от регионалния шеф прессъобщение излиза наяве, че акт за държавна благосъстоятелност на паметника не е ваден нито по анулираната разпоредба за държавните парцели, нито по в този момент настоящия Закон за държавната благосъстоятелност. Доколкото паметникът разумно не е частна благосъстоятелност, само че не е и държавен, единственото решение е той да е бил причислен като общинска благосъстоятелност.

Справки в кадастъра и Имотния указател демонстрират обаче, че паметникът няма независима имотна партида, а е подложен ведно с парк „ Хълма на Освободителите “ (или Бунарджика, както е прочут измежду пловдивчани), в рамките на който е разположен.

„ Альоша “ не е войнишки монумент, в смисъла на това под него да са заровени бойци, нито пък индивидуален монумент на културата. Той обаче е част от парк „ Хълм на Освободителите “, който е недвижима културна полезност от локално значение и попада в пространствените лимити на групова недвижима културна полезност – историческа зона „ Филипопол-Тримонциум-Пловдив “. Промяната в режим на на такава културна полезност, включително посредством изключване на дадена съставна част/елемент (напр. монумент „ Альоша “), може да се осъществя само и единствено от общинския съвет като принципал на общинската благосъстоятелност, твърди регионалният шеф в своето писмо.

Георги Стаменов, областен кмет на „ Централен “ удостовери, че общината поставя грижи за обекта, като разяснява, че стопанисването на паметника не е делегирано на районната администрация, а за неговата поддръжка се грижат общинските предприятия („ Паркове и градини “, „ Чистота “). „ Всички пълномощия са в община Пловдив. От региона не сме вложили нищо, тъй като с цел да може да го създадем, би трябвало да имаме решение на общински съвет или заповед на кмета “, разяснява Стаменов.

Липсата на акт обаче евентуално значи едно – няколко разнообразни институции на локалната и централната власт ще си трансферират топката за това кой и какво може или не може да направи, до момента в който не се реализира консенсус или пък съдът не постанови правосъдно решение.

Ако той бъде трансфериран към регионалния шеф, както се случи в София, той извършва политиките на държавното управление, което в този му състав по-скоро е „ за “ премахването му, съдейки до изразяваните до момента позиции. Ако пък остане в общината, то евентуално идващият общински съвет (след изборите на 29-ти октомври), ще би трябвало да вземе решение за неговата орис.

Да бъде или да не бъде

В своето писмо регионалния шеф моли към „ предприемане на идващите се по закон правни дейности и процедури за изясняване статута на „ Паметника на руския боец “ (Альоша) в гр. Пловдив, поради спорната социална настройка за съществуването му “.

„ Кой приказва за унищожаване на паметника? Аз не съм чувал за сходно искане, нито в Община Пловдив има импортирано предложение за ремонт. До този миг при мен нищо не е постъпвало, а и има доста по-важни неща да се вземат решение в Пловдив, в сравнение с да се занимаваме с унищожаване на паметника “, отговори пред медии кметът на община Пловдив Здравко Димитров. „ София си е София, Пловдив си е Пловдив. Сега е предизборно време и очевидно някой си търси поле за изява. Мен не ме вкарвайте в този филм “, добави Димитров, който на фона на всички кавги през последните месеци, надали желае да се вкарва в нова спорна тематика.

Изпратени са въпроси до показаните в общината политически партии, както и до самата общинска администрация, само че до публицистичното привършване на текста, отговори не бяха получени.

„ Тази дивотия, която се пробват да създадат, е безумна “, безапелационен е само Иван Петков-Бебето, ръководител на БСП-Пловдив. „ Альоша си остава емблема на Пловдив. По думите на Петков на паметника в предишното са сложени камери за да се лимитират вандалските прояви, „ само че не знам дали работят “.

Българска социалистическа партия обаче няма посланичество в локалния парламент, където още предходната година съветниците от алената партия се отделиха от управлението на Корнелия Нинова и се прекръстиха на „ Алтернатива за Пловдив “. Въпреки това Петков изрази убеждението си, че те ще гласоподават срещу, ако се стигне до обсъждане тематиката за бъдещето на паметника.

Кой след Альоша

Още през 1996 година излиза наяве, че макар че даже концепцията за унищожаване на монумента да се реализира, нито общината, нито представителите на централната власт на локално равнище в лицето на регионална управа) нямат концепция дали и какво тъкмо ще постави на негово място.

В пространството се разискват благоприятни условия като скулптура на Христос, Васил Левски или даже рекламна бутилка на кока-кола, оповестяват пловдивски медии към оня интервал.

Днес този въпрос наподобява още по-мътен, само че до момента в който в Пловдив и София хората са заети да се лутат сред минало, настояще и бъдеще, в Плевен „ бронзовият Альоша “ е от дълго време свален и на две елементи е пренесен в двора на историческия музей, като на мястото му е подложен паметник в памет на бойците от борбата при Дойран (1917 г.).

Инфо: narod.bg

 

Тагове: Пловдив Стар град Амфитеатър Римски стадион Гребен канал „ Капана “ Альоша паметник тепе Градът под тепетата