Доц. Георги Йорданов, зам.-министър на здравеопазването: Да ...
Има нови медикаменти, които подсигуряват в 60 % от случаите безсимптомно протичане на коронавирус инфекцията
- Г-н Йорданов, по какъв начин се чувствате на новия пост като заместник-министър?
- Административната работа и ръководство не са ми непознати, само че новото е пандемията, която изисква бързи, оперативни решения. Освен това екипът е нов, приказвам и за министерството, и за Министерския съвет, и за парламент. Трябва да се посочи метод на връзка и взимане на решения. На всичко от горната страна би трябвало да се гласоподава нов бюджет на НЗОК, който да отговори на политическото съглашение, на целите. Така че има доста проблеми и работа, работа, работа, както се споделяше в един партиен лозунг.
- Шеф сте и на Пандемичния щаб, а там постоянно сте отговорни?
- Точно по този начин. Ние не срещаме проблеми с медицинските ограничения, тъй като те са ясни. Проблемът е, че българското общество не е готово да съблюдава ограничения, които по принцип лимитират обществено другарство, опция за работа, обучение на децата. Наясно съм, че това е въпрос на народен темперамент и нрав, само че без схващане от обществото не можем да се оправим с рецесията! Със здравни инспектори и полиция не става! Само дружно може да преодолеем пандемията.
- Всички се питат най-много по кое време може да се чака локдаун?
- Прогноза не желая да върша. Знаете, че при огромен растеж на инфектирани въведохме сложна оценка от фактори. Лъч светлина в тунела е това, че за разлика от делта разновидността - омикронът не слиза в дробовете. Поне такива са първите наблюдения. Не че е лека зараза, само че не заплашва толкоз доста физическото оцеляване на хората. Така че направляваме и проучваме процесите. А изводът е, че би трябвало да засилим и извънболничната помощ, тъй като при този тип протичане може да се оправим постоянно и единствено с амбулаторно или домашно лекуване. И тук прибавям доста значимо нещо - би трябвало непрестанен контакт със здравните управляващи. Подчертаваме, зеленият документ не е наложителен. Нито имунизациите. Но те оказват помощ за по-лекото протичане и за оцеляването на индивида. Моля обществото да ни поддържа! Осигурени са ваксини, проби, макар проблемите с тези за децата, те също към този момент са набавени. Същото важи и за най-новите медикаменти, които подсигуряват оптимално бързо и дейно справяне с инфекцията. А не е елементарно, тъй като всички страни ги желаят.
За тези моноклонални антитела ли говорите?
- Не единствено. Има и нов препарат на „ Мерк “, и на „ Пфайзер “, които сме поръчали.
- Доколкото съм чел, те оказват помощ в лека форма?
- Точно по този начин. Ако се вземе в точния момент в продължение на пет дни, подсигурява в 60 % от случаите на процедура безсимптомно протичане на коронавирус инфекцията. Предназначени са за домашно лекуване.
- Не са ли скъпи?
- Скъпи са. Единият вид излиза към 2500 лв.. Правителството отделя задоволително пари. Миналата година са дадени 700 милиона лв. за борбата с коронавирус от здравна позиция. Всичко е скъпо. Отделно са обществените ограничения. Те са не по-малко значими.
- За 2500 лв., допускам, ги закупува страната, тъй като като цена на пазара е непостижима?
- Точно по този начин. Купува ги Здравната каса. Има построена стратегия, като след наставление „ пакетът “ медикаменти излиза сред 50 и 70 лв.. Говорим за три групи медикаменти, които ги поема Здравната каса. Проблемът е, че персоналните лекари отхвърлят да ги предписват. Имаме проблеми. Но към този момент виждам ново мислене, най-малко в тяхното управление.
- Защо отхвърлят?
- Считат, че са претрупани, има и други аргументи, само че дано не влизаме в непотребни елементи. Тези три групи медикаменти са финансирани от НЗОК и новите препарати ще бъдат включени в тях. Говорим напълно за домашно лекуване, при болничното е напълно друга системата.
- Моят персонален доктор, няма да загатвам поликлиника, единствен имунизира на етажа. А не са малко лекари, въпреки всичко приказваме за централен софийски ДКЦ, просто не им се занимава?
- Основният проблем е да убедим хората да се имунизират и да улесним достъпа до персоналните лекари. Българинът има вяра на своето джипи. Разчитаме на персоналните лекари. Да, те са прекомерно претрупани. Почти всички изкараха коронавирус, няма метод. В техните структури се получават пари, които хората считат за заплати, а не е по този начин. Това е бюджет, има доста административна работа. Трябва да бъдат обезпечени медицински секретари, които оказват помощ на персоналния доктор в немедицинската активност. Тези сътрудници, които имат доста пациенти, си намират личен състав. Много са нещата. Опашките пред кабинетите са огромни. От друга страна - лекарите би трябвало да обезпечат сред 6 и 20 пациенти според от броя дози, които съдържа флаконът за съответната ваксина. Разбирате, че у нас да осигуриш 20 пациенти, които да дойдат в един график през половин час е извънредно сложна работа.
- Бих споделил невъзможна?
- Приели сме, че значимото е да имунизираме хора, а не да търсим отговорност за бракувани дози. Разбирам персоналните лекари, имунизацията не им е съществена активност. Отделно около пандемията са затрупани с консултация по телефона. Стимулирани са с по 10 лв. на имунизиран. Но не са единствено парите. Здравният личен състав е към края на силите си. Не единствено персоналните лекари, само че и сътрудниците в лечебните заведения непрестанно отпадат заради заразяване. Към края на чисто физическите сили са! Как се карат две наряди подред! В дребните лечебни заведения доктор и сестра се грижат за 50 души! Ами съществуването на скенер и друга техника...
- Пловдив, София, Варна почти се оправят кадрово, само че в някои райони е покруса. Като заместник-министър по какъв начин ще се опитате да спрете големия теч на експерти към чужбина?
- Този проблем не е единствено на България. Всеки желае можещ кадър. Навремето, когато започвах своята работа като доктор, имаше към 17 000 лекари в България. Хората бяха удовлетворени, тъй като тези лекари бяха относително отмерено разпределени географски. Сега обаче има зони в страната, където са останали на процедура единствено общопрактикуващи лекари, само че профилираната помощ е мъчно налична. Оказва се, че съгласно БЛС има 32 000 лекари в България! Кадровият проблем не са толкоз лекари, зъболекари и фармацевти. Липсата е най-много при експерти по здравни грижи и главно медицински сестри. Последните са намелели съвсем 2,5 пъти съпоставяне с това, което беше преди време. Но да кажем, на половина са от нужното. Тази специалност стана немного мотивираща за младите, тъй като изисква грижи, а не е най-добре платената. Другите страни оферират на сестрите отлични условия. Дори не ги лицензират, а ги пишат като спомагателен личен състав в обществените домове. Заплащането е 2,3 пъти по-добро, с изключителния труд и нагоре. Младите съвсем ги няма, тъй като бягат в чужбина. Остават хора в предпенсионна или пенсионна възраст, като последните работят на благосклонност. И изпитвам неразбиране какво ще вършим, в случай че се отдръпват. Правим каквото е допустимо. Вече е доста по-достъпно образованието за медицински сестри. В момента пускаме стратегия, с която лечебните заведения да оферират стипендии за сестри, които ще работят след това несъмнено време там. Но пък има митинг, че по този начин се лимитират персонални свободи.
- Така беше в соцвремената?
- Да. Но не одобрявам изявлението на някогашния министър председател Борисов, че германците вършат мерцедеси, а ние вършим лекари. Веднъж, производството на лекаря коства по-скъпо от мерцедес. Втори път, лекарят отива гратис в Германия. И нашата бедна страна заплаща за образованието им на вятъра. За наслада, продължава да има интерес към специалността. По двама-трима млади се борят за място в университетите. Медицината, денталната медицина, фармацията са измежду дребното образования, които подсигуряват признание на дипломата в целия свят.
- Аз виждам от ден на ден младежи, които изкарват отлични пари от фармация и дентална медицина у нас, никак не им би трябвало да бягат?
- Не съм склонен, дипломата не те прави експерт. Специалист ставаш след към 10 години здрава работа. Тоест, когато си на към 35. Тогава и НЗОК стартира да му заплаща за експертна активност. Тогава към този момент са добре платени, в случай че не са мързеливи. И тук е значимо да отбележа, че обединението предложи мярката „ Един лекар-един контракт “. В минали години сътрудниците стачкуваха, само че стартират да го одобряват. БЛС също. Това прахосване на здравния запас сред разнообразни заведения просто не прави ефикасна системата. Хората оставят с усещане, че става въпрос за гастролиращи печалбари.
- Тоест, един доктор ще има право да работи единствено в едно здравно заведение?
- Да. За задачата би трябвало да се комбинира здравната услуга, тъй като сега се къса нишката, когато персоналният доктор ви прати в болница. И назад - когато ви изпишат. Но ще уредим този развой законодателно. Още в 44-ия парламент всички партии се съгласихме, че в този тип здравната ни система е пред привършване. Нужен е цялостен рестарт. Обществото се промени като условия, ние би трябвало да отговорим на това. За благополучие, най-малко съгласно мен има задоволително пари в страната за опазване на здравето. Просто би трябвало да ги използваме дейно, за изключим течовете. Защото в този момент принуждават сътрудниците да вършат нараснал оборот на пациенти, с цел да си обезпечат нужното възнаграждение. Идеята е това да бъде отстранено. Да въведем качество, естествено, и количество. Лекарят би трябвало да има спокойствието, че ще получава задоволително, когато е съсредоточен върху работата си. А не да върти оборот. Както ни изкарват някои хора - да гледаме на пациентите като на портфейли.
- Позицията ви за НЗОК би трябвало ли да се демонополизира?
- У нас има две течения. Едното е за опазване на настоящия модел, който не изключва частния бранш. Другото счита, че демонополизацията до няколко частни каси ще увеличи конкуренцията на здравния пазар. Аз съм последовател на тезата, че този пазар е необикновен, не би трябвало да се гледа като на търговия. Средствата би трябвало да се разпределят централизирано. Първо, ние сме дребна страна. Второ, децентрализирането води до това, че някои заведения избират единствено скъпата помощ. А останалото се хвърля на държавните и общински лечебни заведения, чиито незабавни браншове по този начин или другояче не могат да върнат пациент, даже когато не е здравноосигурен. Тези неща би трябвало да се контролират. Пациентът да получи идентична помощ във всяка болница. И лечебните заведения да се конкурират на база качество, а не на досегаемост. И тук имам фантазия да облечем в закон активността на периферните медицински заведения. Веднага давам образец с Девин. Местните се борят за своята болница и ние ги подкрепихме като политическа мощ. Но Девин е 8000 души и са нужни на доктрина двама персонални лекари. На процедура обаче най-близката профилирана помощ е в Смолян - на 35 километра, или в Пловдив, там към този момент километрите са 90. Жителите на Доспат също са привикнали да употребяват Девин. Но там не могат да генерират нужните средства. Затова би трябвало да им осигурим параклиника като опция за модерна образна диагностика. И за лекуване там, където разрешава. Ясно, за другите болести, да вземем за пример ракови, ще се търси доктор в Пловдив. Има и по-драстични случаи на дистанции, които би трябвало да измине болният в потребност - в случай че не се неистина, върхът е от Малко Търново до Бургас. И тук би трябвало още една огромна смяна. Да извадим лекарите и сестрите от колите за спешна помощ. На Запад ни се чудят по какъв начин разхищаваме сходен запас. Ние сестри за хирургични екипи нямаме! Нужни са парамедици. Те имат една задача - да закарат пациента жив до болничното заведение.
Георги Йорданов е доцент по образна диагностика. Доктор. Магистър по дентална медицина и здравен мениджмънт.
От 1999 година до 2006 година е общински консултант от квотата на Българска социалистическа партия. Бил е шеф на Районния център по опазване на здравето в Пловдив. В интервала 2011 г.-2014 година е бил шеф на МБАЛ „ Св. Мина “ - Пловдив. От 2014 година до 2017 година е заемал длъжността изпълнителен шеф на УМБАЛ „ Пловдив “. Бил е депутат в 44-ото Народно заседание и заместник-председател на Комисията по опазване на здравето, определен от листите на Българска социалистическа партия. В новото държавно управление е назначен за заместител на здравния министър Асена Сербезова. Определен е и за началник на Националния щаб за справяне с пандемията от ковид.
- Г-н Йорданов, по какъв начин се чувствате на новия пост като заместник-министър?
- Административната работа и ръководство не са ми непознати, само че новото е пандемията, която изисква бързи, оперативни решения. Освен това екипът е нов, приказвам и за министерството, и за Министерския съвет, и за парламент. Трябва да се посочи метод на връзка и взимане на решения. На всичко от горната страна би трябвало да се гласоподава нов бюджет на НЗОК, който да отговори на политическото съглашение, на целите. Така че има доста проблеми и работа, работа, работа, както се споделяше в един партиен лозунг.
- Шеф сте и на Пандемичния щаб, а там постоянно сте отговорни?
- Точно по този начин. Ние не срещаме проблеми с медицинските ограничения, тъй като те са ясни. Проблемът е, че българското общество не е готово да съблюдава ограничения, които по принцип лимитират обществено другарство, опция за работа, обучение на децата. Наясно съм, че това е въпрос на народен темперамент и нрав, само че без схващане от обществото не можем да се оправим с рецесията! Със здравни инспектори и полиция не става! Само дружно може да преодолеем пандемията.
- Всички се питат най-много по кое време може да се чака локдаун?
- Прогноза не желая да върша. Знаете, че при огромен растеж на инфектирани въведохме сложна оценка от фактори. Лъч светлина в тунела е това, че за разлика от делта разновидността - омикронът не слиза в дробовете. Поне такива са първите наблюдения. Не че е лека зараза, само че не заплашва толкоз доста физическото оцеляване на хората. Така че направляваме и проучваме процесите. А изводът е, че би трябвало да засилим и извънболничната помощ, тъй като при този тип протичане може да се оправим постоянно и единствено с амбулаторно или домашно лекуване. И тук прибавям доста значимо нещо - би трябвало непрестанен контакт със здравните управляващи. Подчертаваме, зеленият документ не е наложителен. Нито имунизациите. Но те оказват помощ за по-лекото протичане и за оцеляването на индивида. Моля обществото да ни поддържа! Осигурени са ваксини, проби, макар проблемите с тези за децата, те също към този момент са набавени. Същото важи и за най-новите медикаменти, които подсигуряват оптимално бързо и дейно справяне с инфекцията. А не е елементарно, тъй като всички страни ги желаят.
За тези моноклонални антитела ли говорите?
- Не единствено. Има и нов препарат на „ Мерк “, и на „ Пфайзер “, които сме поръчали.
- Доколкото съм чел, те оказват помощ в лека форма?
- Точно по този начин. Ако се вземе в точния момент в продължение на пет дни, подсигурява в 60 % от случаите на процедура безсимптомно протичане на коронавирус инфекцията. Предназначени са за домашно лекуване.
- Не са ли скъпи?
- Скъпи са. Единият вид излиза към 2500 лв.. Правителството отделя задоволително пари. Миналата година са дадени 700 милиона лв. за борбата с коронавирус от здравна позиция. Всичко е скъпо. Отделно са обществените ограничения. Те са не по-малко значими.
- За 2500 лв., допускам, ги закупува страната, тъй като като цена на пазара е непостижима?
- Точно по този начин. Купува ги Здравната каса. Има построена стратегия, като след наставление „ пакетът “ медикаменти излиза сред 50 и 70 лв.. Говорим за три групи медикаменти, които ги поема Здравната каса. Проблемът е, че персоналните лекари отхвърлят да ги предписват. Имаме проблеми. Но към този момент виждам ново мислене, най-малко в тяхното управление.
- Защо отхвърлят?
- Считат, че са претрупани, има и други аргументи, само че дано не влизаме в непотребни елементи. Тези три групи медикаменти са финансирани от НЗОК и новите препарати ще бъдат включени в тях. Говорим напълно за домашно лекуване, при болничното е напълно друга системата.
- Моят персонален доктор, няма да загатвам поликлиника, единствен имунизира на етажа. А не са малко лекари, въпреки всичко приказваме за централен софийски ДКЦ, просто не им се занимава?
- Основният проблем е да убедим хората да се имунизират и да улесним достъпа до персоналните лекари. Българинът има вяра на своето джипи. Разчитаме на персоналните лекари. Да, те са прекомерно претрупани. Почти всички изкараха коронавирус, няма метод. В техните структури се получават пари, които хората считат за заплати, а не е по този начин. Това е бюджет, има доста административна работа. Трябва да бъдат обезпечени медицински секретари, които оказват помощ на персоналния доктор в немедицинската активност. Тези сътрудници, които имат доста пациенти, си намират личен състав. Много са нещата. Опашките пред кабинетите са огромни. От друга страна - лекарите би трябвало да обезпечат сред 6 и 20 пациенти според от броя дози, които съдържа флаконът за съответната ваксина. Разбирате, че у нас да осигуриш 20 пациенти, които да дойдат в един график през половин час е извънредно сложна работа.
- Бих споделил невъзможна?
- Приели сме, че значимото е да имунизираме хора, а не да търсим отговорност за бракувани дози. Разбирам персоналните лекари, имунизацията не им е съществена активност. Отделно около пандемията са затрупани с консултация по телефона. Стимулирани са с по 10 лв. на имунизиран. Но не са единствено парите. Здравният личен състав е към края на силите си. Не единствено персоналните лекари, само че и сътрудниците в лечебните заведения непрестанно отпадат заради заразяване. Към края на чисто физическите сили са! Как се карат две наряди подред! В дребните лечебни заведения доктор и сестра се грижат за 50 души! Ами съществуването на скенер и друга техника...
- Пловдив, София, Варна почти се оправят кадрово, само че в някои райони е покруса. Като заместник-министър по какъв начин ще се опитате да спрете големия теч на експерти към чужбина?
- Този проблем не е единствено на България. Всеки желае можещ кадър. Навремето, когато започвах своята работа като доктор, имаше към 17 000 лекари в България. Хората бяха удовлетворени, тъй като тези лекари бяха относително отмерено разпределени географски. Сега обаче има зони в страната, където са останали на процедура единствено общопрактикуващи лекари, само че профилираната помощ е мъчно налична. Оказва се, че съгласно БЛС има 32 000 лекари в България! Кадровият проблем не са толкоз лекари, зъболекари и фармацевти. Липсата е най-много при експерти по здравни грижи и главно медицински сестри. Последните са намелели съвсем 2,5 пъти съпоставяне с това, което беше преди време. Но да кажем, на половина са от нужното. Тази специалност стана немного мотивираща за младите, тъй като изисква грижи, а не е най-добре платената. Другите страни оферират на сестрите отлични условия. Дори не ги лицензират, а ги пишат като спомагателен личен състав в обществените домове. Заплащането е 2,3 пъти по-добро, с изключителния труд и нагоре. Младите съвсем ги няма, тъй като бягат в чужбина. Остават хора в предпенсионна или пенсионна възраст, като последните работят на благосклонност. И изпитвам неразбиране какво ще вършим, в случай че се отдръпват. Правим каквото е допустимо. Вече е доста по-достъпно образованието за медицински сестри. В момента пускаме стратегия, с която лечебните заведения да оферират стипендии за сестри, които ще работят след това несъмнено време там. Но пък има митинг, че по този начин се лимитират персонални свободи.
- Така беше в соцвремената?
- Да. Но не одобрявам изявлението на някогашния министър председател Борисов, че германците вършат мерцедеси, а ние вършим лекари. Веднъж, производството на лекаря коства по-скъпо от мерцедес. Втори път, лекарят отива гратис в Германия. И нашата бедна страна заплаща за образованието им на вятъра. За наслада, продължава да има интерес към специалността. По двама-трима млади се борят за място в университетите. Медицината, денталната медицина, фармацията са измежду дребното образования, които подсигуряват признание на дипломата в целия свят.
- Аз виждам от ден на ден младежи, които изкарват отлични пари от фармация и дентална медицина у нас, никак не им би трябвало да бягат?
- Не съм склонен, дипломата не те прави експерт. Специалист ставаш след към 10 години здрава работа. Тоест, когато си на към 35. Тогава и НЗОК стартира да му заплаща за експертна активност. Тогава към този момент са добре платени, в случай че не са мързеливи. И тук е значимо да отбележа, че обединението предложи мярката „ Един лекар-един контракт “. В минали години сътрудниците стачкуваха, само че стартират да го одобряват. БЛС също. Това прахосване на здравния запас сред разнообразни заведения просто не прави ефикасна системата. Хората оставят с усещане, че става въпрос за гастролиращи печалбари.
- Тоест, един доктор ще има право да работи единствено в едно здравно заведение?
- Да. За задачата би трябвало да се комбинира здравната услуга, тъй като сега се къса нишката, когато персоналният доктор ви прати в болница. И назад - когато ви изпишат. Но ще уредим този развой законодателно. Още в 44-ия парламент всички партии се съгласихме, че в този тип здравната ни система е пред привършване. Нужен е цялостен рестарт. Обществото се промени като условия, ние би трябвало да отговорим на това. За благополучие, най-малко съгласно мен има задоволително пари в страната за опазване на здравето. Просто би трябвало да ги използваме дейно, за изключим течовете. Защото в този момент принуждават сътрудниците да вършат нараснал оборот на пациенти, с цел да си обезпечат нужното възнаграждение. Идеята е това да бъде отстранено. Да въведем качество, естествено, и количество. Лекарят би трябвало да има спокойствието, че ще получава задоволително, когато е съсредоточен върху работата си. А не да върти оборот. Както ни изкарват някои хора - да гледаме на пациентите като на портфейли.
- Позицията ви за НЗОК би трябвало ли да се демонополизира?
- У нас има две течения. Едното е за опазване на настоящия модел, който не изключва частния бранш. Другото счита, че демонополизацията до няколко частни каси ще увеличи конкуренцията на здравния пазар. Аз съм последовател на тезата, че този пазар е необикновен, не би трябвало да се гледа като на търговия. Средствата би трябвало да се разпределят централизирано. Първо, ние сме дребна страна. Второ, децентрализирането води до това, че някои заведения избират единствено скъпата помощ. А останалото се хвърля на държавните и общински лечебни заведения, чиито незабавни браншове по този начин или другояче не могат да върнат пациент, даже когато не е здравноосигурен. Тези неща би трябвало да се контролират. Пациентът да получи идентична помощ във всяка болница. И лечебните заведения да се конкурират на база качество, а не на досегаемост. И тук имам фантазия да облечем в закон активността на периферните медицински заведения. Веднага давам образец с Девин. Местните се борят за своята болница и ние ги подкрепихме като политическа мощ. Но Девин е 8000 души и са нужни на доктрина двама персонални лекари. На процедура обаче най-близката профилирана помощ е в Смолян - на 35 километра, или в Пловдив, там към този момент километрите са 90. Жителите на Доспат също са привикнали да употребяват Девин. Но там не могат да генерират нужните средства. Затова би трябвало да им осигурим параклиника като опция за модерна образна диагностика. И за лекуване там, където разрешава. Ясно, за другите болести, да вземем за пример ракови, ще се търси доктор в Пловдив. Има и по-драстични случаи на дистанции, които би трябвало да измине болният в потребност - в случай че не се неистина, върхът е от Малко Търново до Бургас. И тук би трябвало още една огромна смяна. Да извадим лекарите и сестрите от колите за спешна помощ. На Запад ни се чудят по какъв начин разхищаваме сходен запас. Ние сестри за хирургични екипи нямаме! Нужни са парамедици. Те имат една задача - да закарат пациента жив до болничното заведение.
Георги Йорданов е доцент по образна диагностика. Доктор. Магистър по дентална медицина и здравен мениджмънт.
От 1999 година до 2006 година е общински консултант от квотата на Българска социалистическа партия. Бил е шеф на Районния център по опазване на здравето в Пловдив. В интервала 2011 г.-2014 година е бил шеф на МБАЛ „ Св. Мина “ - Пловдив. От 2014 година до 2017 година е заемал длъжността изпълнителен шеф на УМБАЛ „ Пловдив “. Бил е депутат в 44-ото Народно заседание и заместник-председател на Комисията по опазване на здравето, определен от листите на Българска социалистическа партия. В новото държавно управление е назначен за заместител на здравния министър Асена Сербезова. Определен е и за началник на Националния щаб за справяне с пандемията от ковид.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ