Дойдох, нахлух, унищожих
Има нов политически род. Той е къс, само че обстоен и трогателен. Казва се по този начин:
Еди си кой нахлу еди си къде.
Това е задоволително - имаш подлог, имаш сказуемо - " нахлу ", имаш и институция за навлизане. Всичко належащо - нещо като самун, сол и вода. Съставните детайли на речта и съставните детайли на политическия диалог. " Еди си кой нахлу " е новото " провежда се контрапротест ". Пак същото, само че тоя път с динамичност и светкавичност на действието. Но може би по този начин е по-правилно - оня, който преди време организираше контрапротест, в този момент не се занимава да търси двайсетина клети души, които да го съставляват, а непосредствено нахлува, където реши. Пионер на активността по нахлуването беше прокуратурата; и вярно, тъй като всяко нещо би трябвало да има висок институционален образец. Оттам насетне наподобяват към този момент с утъпкан коловоз. В последна сметка, сред прокуратура и ММА може би има доста общо.
Хубавото на новия политически род, е че може да се нахлуе на всички места. Най-хубавото и приятното - да се нахлуе в министерство. Но освен - може да се нахлуе в президенство, може в утринен блок, може в студио. Може даже в НАТФИЗ - различен учредител на нахлуването, Волен Сидеров, нахлуваше там. А последно, само че същинският скандал беше в това, че по този начин и не се появи видео.
Както е видно - опциите са доста, единствено да има нахлуващи.
Нахлуването е най-лесният метод за провокация на медийното внимание. На медийното внимание му би трябвало точно това: подлог, нахлу, институция. Светата троица на цъкането на заглавие и на провокирането на публичния интерес. Онзи, който нахлува, знае това - по какъв начин другояче би нахлул? Медиите, които отразяват, че той нахлува, също знаят това. Но и в това има прогрес - към този момент самите медии стартират да нахлуват и да си го отразяват, доколкото към Стъки се движи и медийно-политически план. В тази връзка - какъв брой нахлувания са нужни за един %? По калкулации на социолозите - сред пет и 10 нахлувания, според от това къде са. И според от социолозите.
Нахлуването, наподобява, е някаква свръхагресивна форма на деяние по отношение на новите политически привички - всеки да приказва от личната си стена в обществените мрежи и да не обича публицистиката да нахлува в персоналното му пространство. Ето, че има способи да се оправим с това - не толкоз с публицистика, колкото с неочаквана поява в студиото й. Внимавай кой нахлува: може да е с гладка глава, може да е с гладки гънки под главата. Може да нахлуе с каскет, може с шлифер. Може да ти носи %, може да идва да си го вземе. Но не идва с положително. Идва ли споделих?
Сгреших; имах поради, нахлува.
Автор: Райко Байчев
Еди си кой нахлу еди си къде.
Това е задоволително - имаш подлог, имаш сказуемо - " нахлу ", имаш и институция за навлизане. Всичко належащо - нещо като самун, сол и вода. Съставните детайли на речта и съставните детайли на политическия диалог. " Еди си кой нахлу " е новото " провежда се контрапротест ". Пак същото, само че тоя път с динамичност и светкавичност на действието. Но може би по този начин е по-правилно - оня, който преди време организираше контрапротест, в този момент не се занимава да търси двайсетина клети души, които да го съставляват, а непосредствено нахлува, където реши. Пионер на активността по нахлуването беше прокуратурата; и вярно, тъй като всяко нещо би трябвало да има висок институционален образец. Оттам насетне наподобяват към този момент с утъпкан коловоз. В последна сметка, сред прокуратура и ММА може би има доста общо.
Хубавото на новия политически род, е че може да се нахлуе на всички места. Най-хубавото и приятното - да се нахлуе в министерство. Но освен - може да се нахлуе в президенство, може в утринен блок, може в студио. Може даже в НАТФИЗ - различен учредител на нахлуването, Волен Сидеров, нахлуваше там. А последно, само че същинският скандал беше в това, че по този начин и не се появи видео.
Както е видно - опциите са доста, единствено да има нахлуващи.
Нахлуването е най-лесният метод за провокация на медийното внимание. На медийното внимание му би трябвало точно това: подлог, нахлу, институция. Светата троица на цъкането на заглавие и на провокирането на публичния интерес. Онзи, който нахлува, знае това - по какъв начин другояче би нахлул? Медиите, които отразяват, че той нахлува, също знаят това. Но и в това има прогрес - към този момент самите медии стартират да нахлуват и да си го отразяват, доколкото към Стъки се движи и медийно-политически план. В тази връзка - какъв брой нахлувания са нужни за един %? По калкулации на социолозите - сред пет и 10 нахлувания, според от това къде са. И според от социолозите.
Нахлуването, наподобява, е някаква свръхагресивна форма на деяние по отношение на новите политически привички - всеки да приказва от личната си стена в обществените мрежи и да не обича публицистиката да нахлува в персоналното му пространство. Ето, че има способи да се оправим с това - не толкоз с публицистика, колкото с неочаквана поява в студиото й. Внимавай кой нахлува: може да е с гладка глава, може да е с гладки гънки под главата. Може да нахлуе с каскет, може с шлифер. Може да ти носи %, може да идва да си го вземе. Но не идва с положително. Идва ли споделих?
Сгреших; имах поради, нахлува.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ