Преглед на „Glitter & Doom“: Като настроение е забавно. Като филм? Closer to Fine.
Има носталгично изкуство. След това има изкуство, което наподобява като че ли някой го е размразил след 30 замразени години. “Glitter & Doom ” не копнее за някакво по-старо време. Това е чисто деформиране на времето: гей мюзикъл-любовна драма, която можеше да се прожектира цяло лято в остарялата къща за изкуство във Филаделфия, където работех, потопена измежду странното без значение кино злато, което оказа помощ да се направи ранното доникъде на През 90-те наподобява, че всяко гей нещо е допустимо. Филмът има един сериозен, аматьорски случай на чувстващите се положителни нелепости, които биха имали смисъл да играят надолу по коридора от толкоз разнообразни (макар и не толкоз различни) филми като „ Go Fish “ и „ Wigstock, “ „ Zero Patience “ и „ Невероятно същинското премеждие на две влюбени девойки “ и – Бог да ни е на помощ – „ Клеър от Луната “. Около две дузини песни в „ Glitter & Doom “ не са нови (но не са основани и на 15-годишния албум онлайн на Tom Waits). Те са от Indigo Girls. Мн...
Прочетете целия текст »
